6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№256
С., 03.07.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 3705 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ против определение № 293 от 10.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 4759 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-С., с което е потвърдено определение от 28.10.2013 г. по гр.д. № 12979/2013 г. на Софийски градски съд, І г.о., 12 състав за І г.о., 12 състав за отмяна на основание чл.24, ал.2 З.-отм. във връзка с чл.321 ГПК-отм. по молбата на Я. М. А. и М. М. А. на обезпечението, допуснато с определение от 10.07.2007 г. по гр.д. № С-46/2007 г. на Софийски градски съд, І г.о., 12 състав в частта досежно гараж № 2, находящ се в новострояща се жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и офис на [улица], разположена на сутеренния етаж със застроена площ 17.58 кв.м., при посочени съседи и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху урегулирания поземлен имот.
Ответниците по частната касационна жалба Я. М. А. и М. М. А. са подали писмен отговор, в който поддържат, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.
За да постанови атакуваното определение, Софийски апелативен съд е констатирал, че с определение № 29/10.07.2007 г. по гр.д. № С-46/2007 г. на СГС І ГО, 12 състав е допуснато обезпечение на бъдещия иск на К. против К. Н. М., Д. И. М. и [фирма], [населено място] по чл.28, ал.1 З. /отм./ за отнемане на имущество на стойност 1 176 900 лв. чрез налагане на обезпечителни мерки, между които „възбрана” върху гараж № 2 в новострояща се жилищна сграда на [улица] с площ от 17,58 кв. м., заедно с 7.52 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ – 841, 844 в кв. 1028 на [населено място], [улица], закупен от [фирма] от Е. П. Д. с договор за продажба по 22.08.2005 г., обективиран в нотариален акт № 134/2005 г. Искането за отмяна на обезпечението е направено от Я. М. А. и М. М. А., които са закупили гаража с нотариален акт № 162/2013 г. от М. Д. П. А. Н.. С решение от 23.05.2012 г. по гр.д. № 16868/2010 г. на СРС, влязло в сила на 5.07.2012 г., е признато за установено по отношение на К. Н. М., че ищците М. Д. П. А. Н. и Р. С. Р. са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на гаража, придобит от Е. П. Д. с договор за покупко-продажба от 19.09.2003 г. по нотариален акт № 293/2003 г., а сделките по нотариален акт № 134/2005 г. за продажба на имота от Е. Д. на [фирма] и по нотариален акт № 117/20.07.2007 г. за продажба на имота от [фирма] на К. Н. М. не са произвели вещноправен ефект, тъй като прехвърлителят по тях не е бил собственик на имота към моментите на сключване на договорите.
При горните факти Софийски апелативен съд е изложил съображения, че за да се обезпечи целената с иска защита за молителя, ищец, претендиращ допускането на обезпечение на иска, е налице интерес недвижимият имот, предмет на обезпечителната мярка възбрана да съществува и да принадлежат на ответника. Този интерес е предпоставен от целта и същността на обезпечаването на иска. В обезпечителното производство по З. /отм./, ако в резултат на мотивирано искане на Комисията обезпечителната мярка е наложена спрямо имущество на трето лице, което не е измежду посочените ответници при основанията на чл. 5-10 от цитирания закон, то тази мярка е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, понеже не кореспондира с бъдещия иск като причина за нейното налагане. Отмяната се осъществява на основание чл. 402 ГПК /съотв. чл. 321 ГПК /отм./ вр. чл. 24, ал. 2 З. /отм./, в който смисъл е и практиката на ВКС по определения №№ 264/13.05.2011 г. по ч.гр.д. № 111/2011 г., ІІІ ГО и 489/9.11.2012 г. по ч.гр.д. № 362/2012 г.
Прието е, че съгласно разпоредбите на чл. 24, ал.ал. 2 и 3 З. /отм./ третото лице, което претендира самостоятелни права върху имущество, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, може да поиска отмяна на тези мерки. Касае се до трето лице, претендиращо, че е собственик на имота, което към искането си следва да представи декларация относно източниците на средствата, основанието за придобиването на имуществото и доказателства за това. В случая съобразно установеното се касае до допускане на обезпечение на бъдещи искове по чл. 28 З. срещу физически лица, наследници на проверяваното починало лице И. М. и търговско дружество, контролирано от същото лице, за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от М. и от ответниците, между които и процесния недвижим имот – гараж, придобит на основание договор за продажба, оформен в нотариален акт № 134/2005 г., на 22.08.2005 г. Представените към молбата на А. доказателства обаче сочат, че търговското дружество и ответницата М. /приобретател на имота на основание сделка с дружеството по договор от 10.07.2007 г., оформен в нотариален акт № 117/2007 г./ не са могли да придобият собствеността, тъй като още на 19.09.2003 г. прехвърлителят Е. Д., от който те черпят правата си, го е продал на М. Н. по време на брака й с Р. Р., установили собствеността си върху имота по отношение на К. М. с влязло в сила съдебно решение, обвързващо и молителите /чл.298, ал.2 ГПК/. Касае се до липса на вещнопрехвърлително действие на договорите, тъй като продавачите не са били техни собственици към момента на сключване на сделките на разпореждане. По тези съображения е прието, че към момента на налагането на възбраната върху процесния имот, той не е бил собственост на ответниците по исковете при основанията на чл.5-10 З. /отм./, и съответно обезпечителната мярка не кореспондира с иска по чл.28 от закона. Тъй като не се касае до възмездна прехвърлителна сделка на проверяваното лице или на контролираното от него дружество, от която молителите да черпят правата си върху процесния имот, достатъчно за отмяната на обезпечението е доказването на основанието за пораждане на правото им на собственост /договора за продажба, оформен в нотариален акт № 162/2013 г./ и на осъществяването на придобивен способ в лицето на праводателите им преди сделките, от които ответниците по исковете по чл.28 З. /отм./ черпят права, а именно – договор за продажба от 19.09.2003 г.
Допълнително са изложени и съображения, че в настоящото производство молителите са представили и доказателства по смисъла на чл.24, ал.3 З. /отм./, а именно декларации за произхода на средствата си закупуване на процесния имот по договора от 29.07.2013 г. – по дарение от баща им М. А., писмен договор за дарение на сумата от 70 000 евро, съответстваща на цената на сделката, и удостоверение за доходите на последния за периода 2009 – 31.08.2013 г. с изх. № 23/11.12.2013 г., издадено от [фирма].
В обобщение е прието за удостоверено, че наложената възбрана върху процесния гараж неоправдано и незаконно засяга правната сфера на лица, които не са длъжни да понасят обезпечаването на иска по чл. 28 З. /отм./, поради което на основание чл.24, ал.2-3 от същия закон следва да бъде отменена.
За неоснователно е прието позоваването на К. на нормите на чл.320 вр. чл.347 ГПК /отм./, уреждащи действието на обезпечителната възбрана, тъй като те касаят разпорежданията на длъжника с възбранения имот и съдебните решения по конститутивни искове, осъществени и вписани след вписването на възбраната, каквато не е настоящата хипотеза. В случая молителите са придобили процесния гараж от собствениците му на основание договор за продажба, оформен в нотариален акт № 293/2003 г., от 19.09.2003 г., надлежно вписан, или на придобивно основание, осъществено и вписано преди вписване на възбраната.
К. К. поставя въпросите:
1. има ли обвързващо или обуславящо действие спрямо КОМПИ и по отношение на производствата по З. /отм./, силата на присъдено нещо на съдебни решения, постановени в производства, по които Комисията не е участвала? и
2. задължително ли е представянето на декларация за източниците на средства и доказателства за тяхното придобиване към молбата за отмяна по чл.24 З. /отм./, за да се постанови отмяна от съда, допуснал обезпечителната мярка?
По първият въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и с Тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г. на ОСГК на ВКС. С Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК е дадено тълкуване за приложното поле на уредените в чл.280, ал.1 ГПК различни основания за допускане на касационно обжалване, което тълкуване е изцяло неотносимо към произнасянето на въззивния съд, а Тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г. не е постановявано от Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд на Република България, а постановеното под този номер и от тази дата тълкувателно решение по т.д. № 1/2010 г. на Общото събрание на Търговска колегия дава отговор, че при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал.1 ТЗ /отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и че плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД няма значение за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм., съответно по чл.226, ал.1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност,
поради което не е удостоверено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
К. се позовава и на противоречие с определение № 640/16.05.2013 г. по гр.д. № 1109/2009 г., ІV г.о. и определение № 215/21.04.2010 г. по ч.гр.д. № 165/2010 г., ІІІ г.о. Посочените актове не удостоверяват наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос, тъй като първото определение е постановено в производство по чл.288 ГПК и не е част от съдебната практика, а с второто определение е разрешен спор може ли да се допусне обезпечение срещу трето лице, когато представената декларация за произхода на средствата не изхожда от легитимираното лице и когато не е изплатена цялата цена по договора, както и какви действия следва да предприеме съдът, ако като ответник по бъдещия иск е посочен клон на търговско дружество, който не е самостоятелен правен субект, т.е. липсва произнасяне по поставения от Комисията първи въпрос.
По този въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с решение № 43/14.04.2014 г. по гр.д. № 6421/2013 г., ІІ г.о на ВКС е дадено тълкуване, че „влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязло в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпроса, разрешен със сила на пресъдено нещо, когато същият следва да бъде съобразен при решаване на въпрос, предоставен на компетентността на съответния орган”, а по определението на закона Комисията е независим, специализиран държавен орган.
Вторият въпрос е неотносим към изхода на настоящото производство, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Обосновката на въпроса свързана с твърденията, че първоинстанционният съд не е изискал предвидените в закона декларация и доказателства за произхода на средствата за придобиване на обезпечения имот. К. съд се произнася по правилността на въззивното, а не на първоинстанционното определение, а едно от съображенията на въззивния съд е, че молителите, поискали отмяна на обезпечението, са представили доказателства за произхода на средствата, с които са закупили имота от неговия собственик, който не е страна в производството по З. /отм./.
В обобщение не е налице основание и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 293 от 10.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 4759 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: