О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№365
С., 27.10.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4002 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. И. чрез пълномощника му адвокат М. К. Д. против решение № 543 от 24.03.2015 г., постановено по гр.д. № 56 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 9414 от 24.10.2014 г. по гр.д. № 13856/2012 г. на Районен съд-Варна и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от И. Н. И. против А. А. Д., М. А. Д. и А. А. Д. иск за признаване за установено, че И. Н. И. е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2515.2136 по КК на [населено място] с площ от 1000 кв.м. и ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото в размер на 234.30 лв.
Ответниците по касационната жалба А. А. Д., М. А. Д. и А. А. Д. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, Варненският окръжен съд е приел за установено, че Н. И. П. /наследодател на ищеца/ е признат с нотариален акт № 177, том ІІ, рег. № 8515, дело № 356/2001 г. на нотариус с рег. № 011 за собственик на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ на 1000 кв.м. идеални части от 1140 кв.м., представляващ ПИ № 2136 по КП на „А. мак”, землище В., идентичен с имот №1151а, находящ се в землище В., местност „Б.”, ведно с изградената в имота сграда. С решение по адм.д. № 770/2004 г. по описа на В. е отменена заповед № РД-1-7706/410/25.11.2003 г. на областен управител на област В., с която на основание § 4к, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на СО по § 4, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, м. „А. мак”, землище В., в частта относно имот пл.№ 2136 по ПНИ по жалба на А. Д., а с решение от 12.02.1996 г., постановено по гр.д. № 7027 по описа за 1994 г. на В. е отхвърлен предявеният от Н. И. П. срещу А. А. Д. иск за предаване на владението върху предоставен му за ползване по реда на П./77 г. недвижим имот, представляващ земеделска земя, находяща се в м.”Б. дере”, в землището на [населено място], представляващ имот пл.№1151-а по КП на местността с площ от 1000 кв.м. на основание чл.108 ЗС.
Обсъдено е заключението на съдебно-техническата експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, както и свидетелските показания, които не са кредитирани в частите, в които същите установяват, че бащата на ищеца е владял процесния имот с посочените граници до смъртта си през 2008 г., а след това ищецът е работил имота, тъй като са непоследователни и противоречиви и въз основа на тях не могат да се градят изводи относно наведените от ищеца твърдения за факти за упражнявано от ищеца и наследодателя му владение именно върху процесния имот. Освен това е счетено, че показанията се опровергават от събраните по делото доказателства и по конкретно – представеното по делото решение, постановено на 12.02.1996 г. по гр.д.№ 7027/1994 г., с което е отхвърлен предявения от наследодателя на ищеца срещу ответника иск за предаване на владението върху процесния имот; установеното в заключението на вещото лице за идентичност на процесния имот с имота по удостоверението за ползване единствено по една граница. Налице е и разлика между заявеното от свидетелката Д. и останалите доказателства по отношение площта на имота. При така възприетите свидетелски показания е намерено за установено, че след като са закупили имота през 1992 г. и към настоящият момент ответниците го владеят.
При така приетите за установени факти, е направен извод, че в тежест на ищеца е да установи, че предоставения за ползване имот на неговия наследодател е идентичен с процесния, както и, че е осъществен фактическия състав на § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Безспорно е установено, че наследодателя на въззиваемия е заплатил на [община] сумата, представляваща определената оценка на земя с площ от 100 кв.м. От доказателствата по делото обаче не може да се направи извод за идентичност на имота, описан в удостоверението за предоставяне право на ползване и процесния, предвид установеното съответствие по местност, площ и само една граница, съгласно заключението на вещото лице. Счетено е и, че по делото не е безспорно установено, че към 01.03.1991 г. в предоставения за ползване имот е имало изградена „сграда”, която да удовлетворява изискванията на ЗСПЗЗ – установено е, че в имота има изграден приземен етаж, но не са ангажирани доказателства, дали „постройката” е електрифицирана, водоснабдена и дали е била годна за временно обитаване.
По отношение на наведеното в условие на евентуалност основание за придобиване на процесния имот по давност – въз основа на владение упражнявано в периода от 27.03.2008 г. до предявяване на исковата молба /27.09.2012г./ с присъединяване на владението на наследодателя си Н. П. от 1980 г. до 27.03.2008 г. са изложени съображения, че анализът на събраните по делото доказателства не обосновава извод, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота по давност въз основа на упражнявано в посочения период владение. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават еднозначен извод за упражнявана от наследодателя на ищеца фактическа власт върху имот с площ от 1 декар, идентичен с процесния с намерение за своене на същия. Същевременно липсват доказателства за упражнявано владение от ищеца след 2008 г., доколкото ангажираните в тази насока гласни доказателства са неконкретни и противоречиви, както относно елементите на фактическия състав на придобивната давност /обективна и субективно страна на владението и факта на изтекъл давностен срок в рамките на сочения период от време/, така и по отношение на индивидуализацията на имота. На следващо място събраните по делото доказателства индицират извод, че след 1993 г. фактическа власт върху процесния имот е упражнявал ответника , а не наследодателя на ищеца, с оглед обстоятелството, че последният е предявил иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху имот, предоставен за ползване с ПМС 76/1977 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът И. Н. И. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Съставлява ли постройка едноетажна масивна постройка, изградена от бетон и дялан камък, с покрив от бетонова плоча, която няма метални изводи нагоре, сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и следва ли да бъдат ангажирани доказателства, дали постройката е водоснабдена и електрифицирана, по който поддържа противоречие с указанията по приложение на материалния закон в Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. по т.д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос със следното уточнение от съда: следва ли да е водоснабдена и електрифицирана едноетажна постройка, изградена от бетон и дялан камък, с покрив от бетонова плоча, която няма метални изводи нагоре, за да се приеме, че същата е сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, поради противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. по т.д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ, когато е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.
Вторият поставен въпрос е: Дали извода на съда, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за идентичност на имота, описан в удостоверението за предоставяне на право на ползване и процесния, предвид установеното съответствие по местност, площ и само една граница, съгласно заключението на вещото лице, е формиран при комплексна оценка на всички събрани по делото доказателства /доколкото при спор за идентичност на недвижим имот, чиито граници са описани с посочване имената на съседите, следва да се вземат предвид и всички доказателства за настъпилите по-късно промени в собствеността на съседните имоти, както и всички други доказателства, въз основа на които може да се правят изводи за неговото местоположение, като заключението на вещото лице не е единственото доказателство, въз основа на което съдът следва да преценява идентичността/. По този въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС по Решение № 25/6.07.2012 г. по гр.д. № 1035/2010 г., І г.о. и Решение № 320/17.10.2011 г. по гр.д. № 1142/2010 г., І г.о., както и противоречивото му разрешаване с оглед Решение № 30/30.01.2009 г. по гр.д. № 5001/2007 г. на ВКС, ІІ г.о. Съдебната практика по посочените решения приема, че при спор за идентичност на недвижим имот, чиито граници са описани с посочване имената на съседите, следва да се вземат предвид и всички доказателства за настъпилите по-късно промени в собствеността на съседните имоти, както и всички други доказателства, въз основа на които може да се правят изводи за неговото местоположение. В случая обаче съдът е съобразил, че две от посочените граници съставляват топографски елементи, които не съвпадат с действителните граници на процесния имот, поради което решението му не противоречи на посочената практика на ВКС и съдебна практика.
Третият поставен въпрос е: Дали изводът на съда, че ищецът не е придобил правото на собственост върху имота по давност въз основа на упражнявано в посочения период владение, е формиран при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства и дали необсъждането на всички свидетелски показания, писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, неточното им интерпретиране и неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи и противоречие с материалния закон по приложение на чл.79 и чл.69 ЗС. По този въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС по Решение № 266 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 1058/2010 г., І г.о., Решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о. и Решение № 22/24.02.2015 г. по гр.д. № 4581/2014 г., І г.о. По този въпрос, уточнен от съда, както следва: Дали изводите относно придобиване на право на собственост чрез давностно владение, следва да се формират при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,поради противоречие с посочената практиката на ВКС, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а свидетелските показания следва да се преценяват в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на формалната логика, докато в случая съдът е формирал изводите си без да отчете, че решението, с което е отхвърлен иск по чл.108 ЗС е обезсилено, като са дадени указания, че предявения иск е по чл.75 ЗС, а впоследствие делото е прекратено, а наличието на това писмено доказателство е в основата на мотивировката, че свидетелските показания са недостоверни.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване против решение № 543 от 24.03.2015 г., постановено по гр.д. № 56 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът И. Н. И. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 84.30 лв.
При неизпълнение в срока касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: