О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№228
Гр.С., 19.12.2014год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 6569 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Ф. М. /починал след подаване на жалбата и заместен в процеса от наследниците си по закон А. М. М. и А. Т. Ф./ и А. М. М. срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 15.07.2014 г. по в.гр.д.№ 297/14 г., в частта му, с която е отменено първоинстанционното Решение № 146 от 24.04.2014 г. по гр.д.№ 1075/13 г. на РС- Нови Пазар, с което е отхвърлен предявеният от Б. А. Н. против касаторите иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС, вместо което спорът е решен по същество, като е признат ищецът за собственик на 1/3 ид.ч. от УПИ Х-72 в кв.5 и УПИ ХІ-72 в кв.5 по плана на [населено място], ведно с построената във втория от имотите паянтова жилищна сграда, и са осъдени ответниците да му предадат владението на собствената му идеална част, като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативния нотариален акт за собственост на процесните имоти, издаден в полза на частния праводател на ответниците- Н. Н. Я.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е посочено, че от обуславящо значение за изхода на делото е следният процесуалноправен въпрос, поставен в основата на мотивите на въззивния съд, който, уточнен и конкретизиран съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК е, както следва:
Допустимо ли е, при оборване на легитимиращия ефект на констативен нотариален акт за собственост, съдът да формира извода си, че ползващото се от акта лице не е собственик, на преценка на достоверността на събраните пред нотариуса гласни доказателства по чл.587, ал.2 ГПК и на допуснати процесуални нарушения при тяхното събиране.
Въпросът е поставен с оглед направения от въззивния съд извод, че съставеният на 03.04.2013 г. констативен нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка не е в състояние да легитимира като собственик на процесните имоти частния праводател на ответника, предвид допуснатите от нотариуса нарушения при разпита на свидетелите Р. Я., Е. Б. и Н. И., вследствие на което разпита на свидетелите е опорочен и е налице основателно съмнение в достоверността на изнесените от тях сведения, като в тази връзка е посочено също така, че показанията на тримата дословно съвпадат, както и е налице несъответствие между тях и установени по делото факти. Предвид липсата на практика на ВКС по посочения процесуалноправен въпрос, се поддържа наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба Б. А. Н. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва жалбата като недопустима, доколкото с оглед цената на предявените искове обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.2 ГПК. При условията на евентуалност се поддържа, че предпоставките за допускане на касацията по чл.280, ал.1 ГПК не са налице предвид липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос от обуславящо изхода на спора значение. Претендира се присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че направеното от ответника по касация възражение за недопустимост на касационната жалба е основателно. Според чл.280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Цената на исковете за собственост се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК- в размер на данъчната, респ. на пазарната оценка на вещното право. В конкретния случай данъчната оценка за всеки от процесните имоти към датата на завеждане на исковата молба е под 5 000 лв.- според намиращите се на л.33 и 34 от първоинстанционното удостоверения, издадени от [община], данъчните оценки за процесните УПИ ХІ-72 и УПИ Х-72 от кв.5 по плана на [населено място] са съответно 4 280,20 лв. и 2 543,90 лв., с оглед на което и доколкото предмет на спора е 1/3 ид.ч. от тези имоти, цената на обективно съединените искове за собственост е съответно 1 426,73 лв. и 847,97 лв., поради което обжалваното въззивно решение, обективиращо произнасяне по тези искове, не подлежи на касационен контрол и касационната жалба срещу същото не ангажира правораздавателната компетентнност на касационния съд.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация Б. А. Н. направените от последния разноски в производството, а именно 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. М. М. и А. Т. Ф., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител А. М. М., срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 15.07.2014 г. по в.гр.д.№ 297/14 г.
ОСЪЖДА А. М. М. и А. Т. Ф., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител А. М. М., на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплатят общо на ответника по касация Б. А. Н. сумата 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Определението може да се обжалва от касаторите с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: