4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 08 декември 2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3612 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. З. и А. Т. З. чрез пълномощника им адвокат Д. Г. против решение № 525 от 12.04.2016 т., постановено по гр.д. № 3054 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 2429 от 1.07.2015 г. по гр.д. № 8967/20014 г. на Районен съд-Пловдив и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Р. А. З. и А. Т. З. против С. Н. К., С. С. К. и С. С. К. ревандикационен иск по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 56784.531.100.1.47.
С. Н. К., С. С. К. и С. С. К. чрез пълномощника си адвокат Д. Г. са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че правото на строеж върху процесния самостоятелен обект е било продадено от [фирма] на покойния наследодател на ответниците С. М. К. с нот.акт № 95 от 29.12.2008 г., том 28, дело № 31669/2008 г. на АВ – СВ – [населено място], като е уговорено отлагателно условие, че собствеността върху недвижимия имот, предмет на продаденото право на строеж преминава в патримониума на купувача след изплащане на паричните му задължения по сключен с продавача договор за строителство от 11.05.2007 г., което изпълнение се удостоверява с декларация с нотариална заверка на подписа на продавача. Изпълнението на задължението е удостоверено от продавача с нотариално заверена декларация от 12.11.2012 г. – вписана в АВ – СВ – [населено място] на 12.11.2012 г., поправена с нот.заверена декларация от 24.01.2013 г., вписана в АВ – СВ – [населено място] на същата дата. Междувременно е образувано изпълн. дело № 561/2009 г. на ЧСИ А., рег. № 757 срещу длъжник [фирма] – [населено място] и по отношение на процесния имот като собствен на длъжника е предприето принудително изпълнение – ЧСИ е вписал възбрана на 22.04.2010 г., имотът е изнесен на публична продан и продаден на състоялата се в периода 4.04.2011 г. – 4.05.2011 г. публична продан, като за купувач е обявен ищецът Р. З., заплатена е в 1 – седмичния срок цената и е издадено възлагателно постановление по чл.496 ал.1 ГПК от 28.03.2012 г., влязло в сила на 18.04.2012 г. и вписано на 25.04.2012 г. в АВ – СВ – [населено място].
С влязло в сила на 20.12.2013 г. решение № 5092/20.12.2013 г. по гр.д. № 8089/2013 г. на РС – [населено място] е уважен иск по чл. 108 от ЗС от покойния наследодател на настоящите ответници срещу [фирма] – [населено място] с предмет този имот, като е признато за установено че негов собственик е С. К. и продавачът [фирма] е осъден да му го предаде като на собственик. Делото е приложено към настоящото и е видно, че исковата молба е вписана на 16.05.2013 г. и няма спор между страните, че по влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 99/2014 г. на ЧСИ А. с предмет въвод в имота, който е осъществен по време на висящността на настоящия спор в първоинстанционния съд.
Ищците са основали правата си на възлагателното постановление, към който момент отлагателното условие по нот. акт № 95 от 29.12.2008 г., том 28, дело № 31669/2008 г. на АВ – СВ – [населено място], не се е сбъднало, като и преди това – на 22.04.2010 г. , имотът е бил възбранен.
Въззивният съд е изложил съображения, че правото на строеж е валидно придобито, цената му заплатена изцяло от купувача на продавача, а отлагателното условие, което страните са договорили не касае правото на строеж, а момента на възникване на собствеността върху самостоятелния обект, предмет на правото на строеж. Така договореното отлагателното условие обаче не може да дерогира моментът, в който правото на строеж се трансформира в право на собственост, който момент настъпва по право и този момент е построяването на сградата в груб вид – чл. 63 ал. 1 ЗС, чл. 181 ал.1 ЗУТ във вр. с § 5 т. 46 ДР ЗУТ, който е установен по делото – 27.05.2009 г., на която дата издаден акт обр. 14 установяващ че сградата е със степен на завършеност „в груб строеж“. т.е. на 27.05.2009 г. правото на строеж на ответниците върху процесния обект се е трансформирало в право на собственост върху построения обект по силата на закона. Съдът е приел, че уговорката по нот. акт №9 5 от 29.12.2008 г., том 28, дело № 31669/2008 г. на АВ – СВ – [населено място] касае само облигационни отношения и не може да повлияе на вещно правните последици на нотариалната сделка, поради което както към момента на възлагателното постановление, така и към вписване на възбраната по изпълнителното дело – 22.04.2010 г., ответника С. К. и наследодателя С. К. са били собственици на процесния обект на основание валидно закупено от [фирма] право на строеж, което и реализирано, съответно [фирма] не е бил собственик на този обект.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите формулират следните правни въпроси:
1) кога настъпва транслативния ефект при договор за покупко-продажба на право на строеж с клауза за отлагателно условие
2) при наличие на влязло в сила съдебно решение, в което изрично е признато, че купувачът на правото на строеж не е собственик на имота, след като към момента на постановяване на съдебното решение не е изпълнил задълженията си и отлагателното условие не се е сбъднало, става ли собственик купувачът на същия имот по силата на постановление за възлагане по реда на извършена публична продан
Относно първия поставен въпрос касаторите поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като са представили практика на Пловдивския районен съд, Пловдивския окръжен съд и Върховния касационен съд по чл.218а, б.“а“ ГПК-отм., в които се приема, че до сбъдване на отлагателно по отношение вещно-прехвърлителния ефект условие, собственик остава продавача. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 37/16.07.2015 г. по гр.д. № 6418/2014 г., II г.о. – е дадено тълкуване, че договореността между страните – собственик и суперфициар на възможността пораждането на вещно-транслативния ефект на придобивното основание да премине в патримониума на лицето-приобретател /супрефициара/ при сбъдването на определено условие, имащо характера на отлагателно условие и касаещо изпълнение на престация по друг договор – договора за изработка, не може да обуслови нищожността на договора за учредяване на суперфицията, но и не променя момента, в който настъпват вещно-правните последици в патримониума на супрефициара – а именно с изграждането на сградата в груб строеж. Въззивното решение е съобразено със задължителната за съдилищата практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос.
Вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е изцяло неотносим към фактите по делото, по което не са представени и приемани доказателства за наличие на влязло в сила решение, с което да е формирана сила на пресъдено нещо, че купувачът на правото на строеж не е собственик на имота, тъй като не се е сбъднало отлагателното условие /доводи в тази насока са направени от ищците едва в писмените им бележки след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд но не са поддържани и доказани във въззивното производство/.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Р. А. З. и А. Т. З. следва да възстановят на С. Н. К., С. С. К. и С. С. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1500.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.07.2016 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 525 от 12.04.2016 т., постановено по гр.д. № 3054 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Р. А. З., ЕГН [ЕГН] и А. Т. З., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ап.1 и съдебен адрес:гр.Пловдив, [улица], Делови център Пловдив, офис 403, адвокат Д. Г. да заплатят на С. Н. К., ЕГН [ЕГН], С. С. К., [ЕГН] и С. С. К., ЕГН [ЕГН], тримата с адрес: [населено място], област К., [улица], вх.Б, ет.3, ап.22 и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 5, адвокат Д. Г. разноски по повод подадената касационна жалба в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: