О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№175
С., 24.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 2476 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3779 от 30.03.2015 г., подадена от В. С. Г. против определение № 364 от 16.03.2015 г., постановено по гр.д. № 5106 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 624 от 24.04.2014 г. по гр.д. № 3680/2013 г. на Окръжен съд-Варна.
В частната жалба са наведени доводи, че неправилно съставът на ВКС е приел, че липсва правен интерес от касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба Л. Д. Х. счита, че същата е неоснователна. Претендира възстановяване на направените разноски.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното:
За да постанови атакуваното определение, съдът е констатирал, че с решението си от 24.ІV.2014 г. Варненския окръжен съд по въззивна жалба само на ответника В. Г. е отменил решението на Варненския районен съд от 22.V.2013 г. по гр.д. № 14033/2012 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Л. Х. – Г. срещу В. Г. искове за прекратяване на брака помежду им, сключен на 20.ІХ.2009 г., по вина на съпруга, за предоставяне на майката упражняването на родителските права по отношение на детето им А., родено на 27.V.2010 г., за определяне на обичаен режим на контакти на детето с бащата, за присъждане на издръжка в размер на 200 лв. месечно, за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата и за постановяване след прекратяване на брака тя да носи предбрачното си фамилно име Х.. Във въззивната си жалба Г. е заявил искане за отхвърляне на предявените срещу него искове, а в условията на евентуалност – разводът да бъде допуснат само по вина на ищцата, като на него бъдат предоставени упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище, като в хода на въззивното производство по същество процесуалният представител на Г. /адвокат С./ не е променил искането, а в този смисъл е и отговорът му по касационната жалба на Л. Х.. При тези констатации е направен извод, че въззивният съд е удовлетворил изцяло основното искане на В. Г., заявено с въззивната му жалба, поради което за него липсва правен интерес от касационно обжалване на въззивното решение.
Доводите в частната жалба са, че във въззивната жалба на В. Г. липсва ясно и недвусмислено предпоставено съотношение между главно и евентуално искане по обжалването, а и такова е невъзможно, тъй като при разглеждането на брачни искове съдът дължи произнасяне и по съединените искове за упражняване на родителските права, личните отношение и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име, докато в случая Варненския окръжен съд е постановил решение по една от исковите претенции във въззивната жалба, а именно отменил е изцяло решението на Варненския районен съд, без да се произнесе по същество по всички брачни искове и именно това, както и твърденията за недопустимост на обжалваното решение мотивират правния интерес от обжалването.
Доводите са неоснователни. Исковата претенция е по чл.49 СК, ал.1 СК. В петитума на въззивната жалба ясно е заявена волята на В. Г. първоинстанционното решение да бъде обезсилено и делото прекратено, поради липса на компетентност на българския съд, а ако се приеме, че решението е допустимо – същото да бъде отменено като исковете се отхвърлят или бракът се прекрати по вина на ищцата, като на него му се предоставят родителските права и ползването на семейното жилище и разширен режим на свиждане на макйката с детето. Следователно главното заявено искане с въззивната жалба е било за запазване на брака, като делото бъде прекратено или исковете, предявени от Л. Х. се отхвърлят. Именно това искане изцяло е удовлетворено от въззивния съд, който е отхвърлил иска по чл.49, ал.1 СК, поради което правилно съставът на ВКС, ІV г.о. е приел, че за В. Г. липсва правен интерес от касационно обжалване на въззивното решение, с което изцяло е удовлетворено основното му искане за запазване на брака.
С оглед изхода на настоящото производство В. С. Г. следва да възстанови на Л. Т. Х. направените по повод частната жалба разноски в размер на 300.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 364 от 16.03.2015 г., постановено по гр.д. № 5106 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН [ЕГН], Италия, област Л., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ателие 6, адвокат Т. Н. Р. да заплати на Л. Т. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски по повод подадената частна жалба в размер на 300.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: