О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№70
С., 18.02.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 7224 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Б., чрез процесуалния й представител адвокат В. Л., против решение № 16457 от 19.08.2014 г., постановено по гр.д. № 5912/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, с което е потвърдено решение от 14.01.2013 г. по гр.д. № 18998 от 2011 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав за отхвърляне на предявения от Е. А. Б. против Н. С. Н. ревандикационен иск по отношение гараж 3, находящ се в сутеренен етаж на новострояща се жилищна сграда „О. 2” в [населено място],[жк], [улица] със застроена площ от 20.73 кв.м., при съседи: изток-коридор и стълбищна клетка, запад-гараж 4, север-подземен гараж и юг-мазе 28.
Ответникът по касационната жалба Н. С. Н. не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
В. съд в съдебното заседание на 6.12.2013 г. е отказал да приеме представената от Е. Б. схема от кадастрална карта на процесния гараж № 3, тъй като страната не сочи новонастъпили обстоятелства и в решението си е споделил мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, тъй като ищцата Е. Б. не е доказала, че ответникът упражнява фактическа власт върху гаража описан в нотариялния акт, с който легитимира собствеността си № 166 от 1997 г. Този извод е основан на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което гараж № 3, описан в нотариален акт № 166/1997 г. не е идентичен с гараж № 3, описан в нотариалния акт на ответника № 011 от 2002 г. Заключението е направено единствено въз основа на различните граници на гаражите, посочени в нотариалните актове, тъй като липсват посочените в нотариалните актове одобрени архитектурни проекти на 11.10.1994 г. и на 29.03.2001 г., което е уточнено и в съдебно заседание, в което вещото лице е казало и, че счита, че закупения от ищцата гараж е идентичен с гаража, показан й от ответника.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при формиране на извода за липса на идентичност между имота на ищцата, описан в нотариалния й акт от 1997 г. и имота, владян от ответника. Поставя се въпросът може ли да се прави съпоставка на идентичност между два имота без да са събрани данни от кадастрална карта и кадастрални регистри, по който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не са представени влезли в сила решения на гражданските съдилища, удостоверяващи противоречивото му разрешаване /решенията на административните съдилища не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Поставеният от касатора Е. Б. въпрос е свързан особеностите на конкретния случай, при който ищцата е закупила гараж № 3, при съседи, посочени по одобрен архитектурен проект на 11.10.1994 г., а ответникът – гараж № 3, при съседи, посочени по одобрен архитектурен проект на 29.03.2001 г., като и двата не се съхраняват към настоящия момент и отговорът му е обусловен от тълкуване на правомощията на въззивния съд в случая, когато във въззивната жалба са наведени доводи за необосновани изводи на първоинстанционния съд въз основа експертното заключение, като в хода на въззивното производство се иска приемане на писмени доказателства от заснемане в кадастрална карта, съществувала и по време на първоинстанционното разглеждане на делото, но несъобразена от назначения експерт, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16457 от 19.08.2014 г., постановено по гр.д. № 5912/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Е. А. Б. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 81.96 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: