4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№360
[населено място], 22.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4783 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение І-28 от 17.02.2014г. по гр.д. № 530/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № ХІІІ-28.12.2012г. по гр.д. № 7297/2010г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявения от Н. Х. Т.-Ч. против С. Х. Т., Н. П. О., К. С. О., С. П. Б. и М. О. Н. иск за съдебна делба на поземлен имот № 837 с площ 180 кв.м. и поземлен имот № 835 с площ 1000кв.м. и двата по плана на вилна зона „Бургаски минерални бани”.
Касационната жалба е подадена от ищцата Н. Х. Т.-Ч.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по четири процесуалноправни въпроси.
Ответниците по жалбата, чрез процесуалния си представител адв. И., вземат становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при проверка допустимостта на касационната жалба счита, че тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба на недвижим имот, представляващ наследство от Н. О. Б., починал 1970г. Страните по делото са наследници на трите деца на наследодателя: дъщеря О. – наследена от ищцата и от ответника С. Т.; син О. – наследен от М. Н. и син П. – наследен от К. О., С. Б. и Н. О.. Наследодателят е притежавал празно място от 3600 кв.м., представляващо поземлен имот № 711 в кв.12 по плана на в.з. Минерални бани, за което през 1991г. наследниците са се снабдили с констативен нотариален акт. През 1992г. спрямо наследниците е уважен иск за собственост на 970 кв.м. от имота; през 1991г. наследниците са прехвърлили 700 кв.м. на трето лице и 200 кв.м. на ответницата М. Н.. Видно е от приложените скици, че след 1991г. имотът е претърпял регулационни промени, но липсва яснота кои части от бившия имот № 711 се включват в двата имота, предмет на делбата – ПИ № 837 и 835. Установено е, че през 2009г. О. О. – син на наследодателя, е признат за собственик по давност на 1180 кв.м., представляващи ПИ № 835 в кв.12. Този имот е разделен на два имота – ПИ № 835 с площ 100 кв.м. и ПИ № 837 с площ 180 кв.м. През 2010г. О. О. е дарил на дъщеря си М. Н. втория имот.
По делото не е приета техническа експертиза за проследяване регулационните промени и установяване идентичност между имота, собственост на наследодателя Н. Б. и двата имота, предмет на спора. Такава експертиза не е искана от ищцовата страна; съдът е давал указания за ангажирането й с посочване на неблагоприятните последици от това; първоинстанционният съд след отмяна на дадения ход на устните състезания е допуснал служебно експертиза, но не е бил внесен депозит за извършването й.
Съдът е намерил иска за неоснователен първо, поради недоказана идентичност между притежавания от наследодателя недвижим имот, описан в нотариалния акт от 1991г. и имотът, предмет на делбата, за който О. О. се е снабдил с нотариален акт за собственост. Изтъкнал е, че тази недоказаност не се дължи на процесуални нарушения на съда, а на поведението на ищцата. Изрично въззивният съд е приел, че първата инстанция е приложила твърде широко разбиране за служебното начало в процеса.
На второ място съдът е изтъкнал, че тезата на ищцата за наличие на съсобственост не се поддържа от никой от ответниците, включително от брат й С. Т., който също е наследник на О. Т.. Според съвпадащите изявления на ответниците между трите деца на наследодателя е постигнато споразумение за доброволно и извънсъдебно ликвидиране на съсобствеността, израз на което е извършеното разпореждане с части от имота, както в полза на трето лице, така и в полза на сънаследник, при което наследодателката на ищцата е получила цената от продажбата на частта от 700 кв.м. Освен това, съдът е констатирал, че между страните е извършена предходна делба /през 1999г./ на наследствени имоти с площ 109 дка, при която процесните имоти не са включени като съсобствени.
На последно място, съдът е намерил за установено по делото, че О. О. е владял и ползвал необезпокоявано повече от десет години процесните два имота и това е било със знанието и съгласието на неговите брат и сестра, при което спорове помежду им не е имало. Въз основа на това съдът е приел, че О. О. е придобил имотите по давност, което е констатирано и в нотариалния акт от 2009г.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателката формулира четири процесуални въпроса, по които се позовава на противоречие с ППВС № 7/1965г., т.4 и ППВС № 1/1985г., т.4. Въпросите са: 1/представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението на задължението на съда по чл. 7, ал.1 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото; 2/ представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението от съда на задължението по чл. 10 ГПК да съдейства на страните за установяване на фактите, от значение за решаване на делото; 3/ допустимо ли е втората инстанция да постанови решение, без да обсъди направен довод и без да са допуснати доказателства от съществено значение за делото; 4/ води ли отказът на съда да допусне искани доказателства до постановяване на решение при непълнота на доказателствата. Спрямо същите въпроси се поддържа и основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Липсва изложена мотивировка, както в какво се състои противоречието със сочената практика, така по какви причини въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Посочените Постановления на Пленума на Върховния съд не съдържат разрешение на повдигнатите въпроси и са неприложими за настоящия спор. ППВС № 7/1965г., т.4 разглежда необсъждането на събрани доказателства и направени доводи като основание за отмяна в контролно-отменителното второинстанционно производство, съществувало по отменения ГПК преди измененията в ДВ бр. 124/1997г. ППВС № 1/1985г., т.4 касае събирането на доказателства по чл. 110, ал.1 ГПК/отм./ също в редакцията на текста преди изменението в ДВ бр. 124/1997г., с което изменение се въведе въззивното обжалване. Предвид твърде различния характер на контролно-отменителното и на въззивното производство, то дадените разрешения са неприложими за сега съществуващия процесуален ред на обжалване.
Поставените правни въпроси имат отношение към направения от съда извод за недоказаност на идентичността на притежавания от наследодателя имот с двата делбени имота. Видно от изричните мотиви на въззивния съд, че първата инстанция прекалено широко е приложила принципа на служебното начало в процеса като е допуснала непоискани от ищцата доказателства, които имат значение за разрешаване на спора. При това положение не може да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията на съда да съдейства на страните за изясняване на делото и установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства.
В обобщение, не са налице сочените основания за достъп до касационен контрол и такъв следва да бъде отказан.
Ответниците не претендират разноски и съдът не присъжда такива.
Накрая следва да се обърне внимание на жалбоподателката, че подаването на касационна жалба написана на ръка, нечетлива и на разкъсана хартия е неуважение, първо към нея самата като юрист и второ към съда.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-28 от 17.02.2014г. по гр.д. № 530/2013г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на Н. Х. Т.-Ч..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: