О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№178
С., 24.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 2727 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 122861 от 22.10.2014 г. на Н. И. Г. против определение № 18300 от 12.09.2014 г. по ч. гр. д. № 12240/2014 г. на Софийски градски съд, IV–Б състав, с което е потвърдено определение от 13.03.2014 г., постановено по гр.д. № 4669/2012 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане подадената жалба вх.№ 3325795 от 16.12.2013 г.
Ответникът по частната жалба [фирма] не изразява становище в настоящото производство.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, констатира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Атакувано е въззивно определение постановено в заповедно производство. В т.8 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на процесуалния закон, според което заповедното производство е уредено като двуинстанционно и постановените в това производство въззивни определения, включително преграждащите, не подлежат на касационно обжалване. Следователно с частната касационна жалба се атакува влязъл в сила съдебен акт, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Същевременно дори да се приеме, че въззивното определение подлежи на обжалване при условията на чл.274, ал.3 ГПК, то в случая е налице изключението по чл.274, ал.4 ГПК, според която норма не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно изискванията на чл.280, ал.2 ГПК, т.е. с цена на иска до 5000 лв. В чл.69, ал.1, т.1 ГПК е посочено, че цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Производството по гр.д. № 4669/2012 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по подадено на 08.03.2012 г. от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за изплащане от длъжника Н. И. Г. сума в размер на 1068,51 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. 02.2009 г. до 04.2011 г., ведно със законна лихва за периода от 08.03.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 143,02 лв. и 125 лв. разноски по делото, поради което и актовете, постановени в това производство не подлежат на касационно обжалване.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 122861 от 22.10.2014 г. на Н. И. Г. против определение № 18300 от 12.09.2014 г. по ч. гр. д. № 12240/2014 г. на Софийски градски съд, IV–Б състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: