О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№201
София, 24.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия веселка Марева ч.гр.д. № 4440 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба с вх. № 10869 от 10.10.2017г. на Р. Г. Н. от [населено място] срещу определение № 241 от 27.09.2017г., постановено по гр.д. № 3031/2016г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение като неправилно, тъй като счита, че подадената молба за отмяна съдържа всички необходими реквизити, включително конкретни твърдения за основанията за отмяна. По-нататък в жалбата са развити съображения че е налице ново доказателство, а именно приемането на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК, което е от съществено значение за делото предвид даденото тълкуване по въпроса за необходимостта да бъде обявена предсрочната изискуемост на вземането.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Молбата за отмяна, подадена от Р. Г. Н., е насочена срещу влязлото в сила решение № 88 от 13.05.2015г., постановено по гр.д.№159/2015г. по описа на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение № 532/15.12.2014г. по гр.д. № 515/2014г. на Хасковския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя против [фирма] иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху поземлен имот с идентификатор 77195.702.272 по КК на [населено място], заедно с построената в него двуетажна сграда с идентификатор 77195.702.272.3 със застроена площ от 275кв.м., както и обусловеният иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 03.04.2012г. до 16.06.2014г.
В молбата за отмяна, наред с изложените оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради неизясненост на спора от фактическа и правна страна, е поддържано, че е налице ново обстоятелство от значение за изхода на спора, а именно приемането на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК, в което се разрешава въпроса за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение .
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане молбата за отмяна, приемайки, че същата не съдържа надлежно твърдение за наличие на някое от предвидените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания за отмяна. Съставът се е позовал на разяснението в т.10 от Тълкувателно решение №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, според което молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК, е недопустима.
Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Производството за отмяна на влязло в сила решение е регламентирано като самостоятелно, извънинстанционно, извънредно и е допустимо само при наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Затова молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както изисква чл.306, ал.1 ГПК. В случая в подадената молба не са посочени конкретни основания за отмяна, а са изложени основно оплаквания за неправилност на влезлия в сила съдебен акт, каквито твърдения не могат да послужат като основание за отмяна. Позоваването на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК като на ново обстоятелство, от значение за изхода на делото, също не съставлява годно основание за отмяна. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, обявено на 31.07.2017г., последващото тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
С оглед на това, доколкото новоприетото тълкувателно решение не е основание за отмяна, а други конкретни основания от молителя не са посочени, то молбата за отмяна правилно е намерена за недопустима. В същия смисъл са дадените разяснения в т.10 от горепосоченото Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 241 от 27.09.2017г., постановено по гр.д. № 3031/2016г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: