О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№77
гр. София, 28.02.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3966 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3844 от 11.05.2016г. по гр.д. № 10134/2014г. на Софийски градски съд, ІІд състав, с което е потвърдено решение от 12.03.2014г. по гр.д. № 45656/2012г. на Софийски районен съд в частта по извършване на делбата чрез възлагане на основание чл. 349, ал.1 ГПК, в частта по отхвърлените претенции на Б. А. Б. по чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 4900лв. обезщетение за ползване и претенцията по чл. 127, ал.2 ЗЗД за разликата над 5 331,13лв. до 9 346,78лв. С въззивното решение е отменено първоинстанционното такова в осъдителната част за сумата 5 331,13лв. по претенцията на Б. А. Б. против В. А. А. по чл. 127, ал.2 ЗЗД и вместо това тази претенция за припадащата се част от задължението за плащане на цената по договора за покупка на жилището, предмет на делбата, е отхвърлена.
Касационната жалба е подадена от Б. А. Б. и касае както извършването на делбата по реда на чл. 349, ал.1 ГПК, така и двете отхвърлени претенции по сметки. Жалбоподателят намира решението за неправилно, като претендира за изнасяне на имота на публична продан и уважаване на предявените от него претенции по сметки. Счита, че са налице основанията по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК досежно въпросите: 1/ може ли да се възложи имот на съделител, ако той притежава друг жилищен имот; 2/ дължи ли обезщетение съсобственикът, който ползва самостоятелно общата вещ и не допуска другия съсобственик; 3/ когато единият съсобственик е придобил и ползвал плодовете от общата вещ, дължи ли заплащане на стойността им на другия съсобственик съобразно дяловете; 4/ длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства. Съдебна практика не е посочена, нито представена.
Ответницата В. А. А. не е представила писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по извършване. Страните са бивши съпрузи и предмет на делбата е жилище – апартамент, което притежават при равни квоти. Претенция за възлагане на жилището е предявена по реда на чл. 349, ал.1 ГПК от В. А.. В представената от нея декларация за материално и гражданско състояние е деклариран наследствен имот – къща с двор в [населено място], като е уточнено, че имотът е вилен и не е за жилищни нужди. При тези данни и отчитайки, че на съделителката са възложени родителските права върху роденото от брака дете, съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за възлагането. По отношение на възражението на Б. Б., че В. А. притежава друго жилище, съдът е посочил, че то е предявено едва с въззивната жалба и е преклудирано, а и дори да бе предявено в срок е неоснователно, тъй като няма данни за притежаване на друг имот с жилищен характер.
Предявената от касатора претенция по реда на чл. 346 ГПК с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС съдът е отхвърлил като е споделил мотивите на първата инстанция, че не е доказано получаването на писмена покана, каквато изисква закона, тъй като при връчването на представената нотариална покана не са спазени разпоредбите на чл. 47 ГПК.
Втората претенция по сметки, предявена от Б. Б. е за половината от покупната цена на жилището, която е заплатена от него при придобиването от Столична община през 2002г. Установено е, че цялата цена на апартамента е изплатена при покупката. Между страните е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск на Б. Б. по чл. 21, ал.1 СК/отм./ за признаване изключителна собственост върху жилището. При тези обстоятелства и въз основа на признатата от чл.19, ал.1 СК/отм./ съпружеска имуществена общност върху паричните влогове, както и при действието на презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал.3 СК /отм./ съдът е приел, че не е оборена презумпцията за съвместен принос по отношение на влога, от който е платена цената. Затова е отхвърлил претенцията.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Формулираните правни въпроси са твърде общи и отговорите им произтичат от закона. Освен това, тези въпроси не са поставени в основата на мотивите на решаващия съд както изисква чл. 280, ал.1 ГПК. Не са обосновани и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК чрез посочване на задължителна съдебна практика, на която решението противоречи по посочените въпроси, нито практика на съдилищата, в която тези въпроси се решават противоречиво.
Първият въпрос: може ли да се възложи имот на съделител, ако той притежава друг жилищен имот, не кореспондира с мотивите на съда, който е приел, че съделителката не притежава друго жилище и затова е извършил възлагането. От решаващо значение в случая е обстоятелството, че другият притежаван от нея недвижим имот не е жилищен.
Вторият въпрос: дължи ли обезщетение съсобственикът, който ползва самостоятелно общата вещ и не допуска другия съсобственик, също не е съобразен с мотивите на съда. Съдът е отхвърлил претенцията не защото такова обезщетение не се дължи по принцип, а поради липса на една от законовите предпоставки за възникване на задължението, а именно отправяне на писмена покана.
Третият въпрос относно плодовете от съсобствената вещ изобщо не е разглеждан от съда. Вероятно касаторът има предвид претенцията си за припадащата се част от заплатената цена на жилището, но в случая не стои въпрос за плодове от вещта, а и претенцията е отхвърлена поради това, че не е доказано чрез опровергаване на презумпцията за съвместен принос, че цената е платена със средства, които не са съпружеска имуществена общност.
Последният въпрос – за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства е свързан с оплакванията в жалбата, че съдът е изградил изводите си, без да прецени доказателствата за притежавания от ответницата друг имот, за отправената към нея нотариална покана за плащане на обезщетението и за влагане на лични средства от негова страна при придобиване на апартамента. Както е посочено по-горе, съдът е взел предвид и обсъдил всички тези доказателства, относими към съответните претенции, но направил изводи по същество, с които касаторът не е съгласен.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3844 от 11.05.2016г. по гр.д. № 10134/2014г. на Софийски градски съд, ІІ-д състав, по касационната жалба на Б. А. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: