4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№405
[населено място], 13.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5940 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № V-69 от 18.07.2014г. постановено от Бургаски окръжен съд по гр.д. №514/2014г., с което е отменено първоинстанционното решение на Бургаски районен съд по гр.д. № 4329/2010г. и вместо това е отхвърлен предявения от И. К. Н. против [фирма], ЕИК[ЕИК], иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху 3/4 ид.ч. от недвижим имот в [населено място] на [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.279.1.2 по кадастралната карта на [населено място], с площ 38,87 кв.м., ведно със самостоятелен обект в същата сграда с идентификатор 07079.612.279.1.4 с площ 42,83 кв.м., с припадащите се идеални части от общите части на сградата и 140,85 кв.м. от поземления имот с идентификатор 07079.612.279 с площ 288 кв.м.
Касационната жалба е подадена от ищеца И. К. Н. чрез пълномощника адв. Д.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмения си отговор моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск, предявен от И. К. Н. против [фирма]. Относно легитимацията на собствеността е установено следното: С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт от 29.08.2003г., М. В. К. купува от М. Б. К. ? ид.ч. от магазинно помещение в партерния етаж, ? ид.ч. от горния етаж и 1/4 ид.ч. от дворното място, съставляващо УПИ VІІ-1158 в кв. 84 по плана на Б.. С нотариален акт от 01.10.2003г. М. К. продава на [фирма] собствеността върху цялото магазинно помещение и 140,85 кв.м. от дворното място. За останалите 3/4 ид.ч. от имота К. се е легитимирал като собственик на основание саморъчно завещание от 16.07.2002г., съставено в негова полза от Д. Д. И., починала на 03.12.2002г. За управител на наследството на Д. И. е назначена адв. П. Т., която е предявила иск по чл. 42, б.”б” ЗН против М. К. за нищожност на завещанието. Искът е предявен през 2005г., след като К. е прехвърлил имота на ответното дружество и е уважен с решение по гр.д. № 10709/2005г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 23.01.2013г.
Ищецът по настоящето дело И. К. Н. е предявил против управителя на наследството иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД и с решение на Бургаски районен съд по гр.д. № 2531/2007г., влязло в сила на 15.10.2009г., е обявен за окончателен сключения между ищеца и наследодателката Д. И. предварителен договор за покупко-продажба на 3/4 ид.ч. от магазин; две стаи хол и обща тоалетна на втория етаж; 1/2 ид.ч. от две стаи – бивша лятна кухня над магазина и 140,85 кв.м. от дворното място.
В настоящето дело ищецът се позовава на това решение и претендира предаване на владението върху 3/4 ид.ч. от магазина. От страна на ответното дружество е предявено възражение за придобивна давност по чл. 79, ал.2 във вр. с чл. 70, ал.1 ЗС, текла от датата на придобиване на собствеността с нотариалния акт от 01.10.2003г. Ангажирани са доказателства, че от 2003г. дружеството е ползвало имота, извършвало е ремонти, отдавало го е под наем.
В. съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик с конститутивното съдебно решение за прехвърляне на правото на собственост и възраженията на ответника за пороци в производството по чл. 19, ал.3 ЗЗД и в предходни производства, в които той не е участвал, не могат да бъдат разглеждани, тъй като се касае до влезли в сила решения, които съдът е длъжен да зачете.
Обсъждайки възражението на ответника за придобивна давност, съдът го е намерил за основателно. Приел е, че дружеството е придобило имота чрез правна сделка, годна да го направи собственик, без да знае, че правата на праводателя му, произтичащи от завещанието, са отречени. Поради това, от извършване на продажбата на 01.10.2003г. до завеждане на настоящето дело на 03.06.2010г., дружеството упражнява фактическа власт върху имота като собственик. Владението не е било смущавано, респ. давността не е прекъсната с водения иск за нищожност на завещанието и с иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, тъй като те не са били насочени срещу владелеца. За утвърждаване на този извод съдът се е позовал на съдебна практика, според която само при ревандикационен иск, предявен от собственик срещу владелеца, е налице прекъсване на придобивната давност. Изтъкнал е също така, че искът за нищожност на завещанието е предявен срещу праводателя на ответника, след като прехвърлителната сделка между тях вече е била сключена, поради което решението не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо дружеството. По тези съображения съдът е приел, че упражняваното владение е добросъвестно и дружеството е придобила имота с кратката придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
К. се позовава на противоречие на решението с Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС, в мотивите на което е посочено, че когато праводателят не е собственик, сделката няма вещноправен ефект и с ППВС № 6/1974г., в което се приема, че нищожните сделки не могат да са основание за упражняване на добросъвестно владение. В посоченото Тълкувателно решение се дава разрешение на въпроса дали подлежат на отмяна по чл. 537, ал.2 ГПК нотариалните актове, удостоверяващи правни сделки. Този въпрос не е обсъждан в настоящия спор. Що се отнася до изложените в мотивите съображения, че продажбата от несобственик няма вещно-транслативно действие, то въззивният съд не е приел нещо различно. Напротив, именно по тази причина е намерил, че дружеството не е станало собственик на имота по силата на сделката, а е разгледал евентуалното възражение за придобиване чрез давностно владение.
ППВС № 6/1974г. в т.10 приема, че владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. Това разрешение не намира приложение за настоящия спор. В случая за нищожна е призната не сделката, с която ответникът е придобил имота, а едностранната сделка, с която се легитимира като собственик неговия праводател. От нищожността на завещанието следва, че М. К. не е станал собственик по завещание и съответно не е могъл да прехвърли на ответника правото на собственост, т.е. сделката, с която ответникът придобива е лишена от транслативно-вещен ефект, но не е нищожна. Владението, упражнявано от лице, придобило имота чрез правна сделка, без да знае, че праводателят не е собственик, е добросъвестно съгласно чл. 70, ал.1 ЗС. Ето защо, не е налице противоречие с тази задължителна практика.
На следващо място касаторът поддържа, че съществува колизия на права, доколкото с решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД за собственик е признат И. Н., а с обжалваното решение съдът приема за собственик [фирма]. С. различие в изводите на съдилищата досежно собствеността върху един и същи имот не е основание за допускане до касационно обжалване, тъй като двете производства са различни /конститутивен иск и осъдителен такъв/, между различни страни и с различен предмет. Силата на пресъдено нещо на решението по конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД обхваща само спорното потестативно право, но не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. Това правно положение може да бъде предмет на спор, ако се оспорват гражданските последици на решението. Именно такова оспорване е заявено от ответника по настоящия иск, който се позовава на оригинерно придобивно основание, изключващо деривативното такова.
В следващата част на изложението касаторът формулира три конкретни правни въпроса, които счита, че са решени в противоречие с приложената практика – ТР № 2/2012г. на ОСГК и ППВС № 6/1974г. Въпросите са следните: 1. Задължително ли е за приобретателя решението, с което придобивното основание на праводателя е обявено за нищожно и поражда ли права сделка, сключена с несобственик; 2. тече ли придобивна давност спрямо лице, придобило имот от несобственик при вписана искова молба за оспорване правото на собственост на праводателя; 3. добросъвестен ли е владелецът, сключил договор с несобственик, чието правно основание е обявено за нищожно и задължително ли е решението за приобретателя.
Както вече бе обсъдено, въпросът за транслативно-вещния ефект на сделка, сключена с несобственик, е разрешен от съда в съответствие с практиката. Що се отнася до задължителната сила спрямо приобретателя на решението, с което придобивното основание на праводателя е признато за нищожно, този проблем не е разглеждан в посочената задължителна практика. Налице е обаче утвърдена съдебна практика по приложението на 298, ал.2 ГПК, съотв. чл.220, ал.1 ГПК/отм./, според която влязлото в сила решение е задължително за наследниците на страните и за частните правоприемници, които са придобили права след завеждане на делото. Такава практика е посочена от въззивния съд в решението му. В същия смисъл е и Решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV г.о.Ето защо, в настоящия случай е от решаващо значение, че [фирма] е придобило имота преди завеждане на иска за нищожност на завещанието, от което се ползва праводателя му. Поради това владението му е добросъвестно и предявяването на иска за нищожност не прекъсва придобивната давност. Вторият въпрос не е свързан с фактите по делото доколкото, както бе вече изтъкнато, към момента на придобиване на имота от ответника няма вписана искова молба за нищожност. Третият въпрос, в частта му за владението, придобито въз основа на договор, сключен с несобственик, бе разгледан по-горе.
По изложените съображения не са налице поддържаните от касатора основания за касационен контрол и допускането му следва да бъде отказано.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение. ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-69 от 18.07.2014г. постановено от Бургаски окръжен съд по гр.д. №514/2014г. по касационната жалба на И. К. Н..
ОСЪЖДА И. К. Н. от [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 1000 /хиляда/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: