О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№177
Гр.С., 22.10.2014год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 5768 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. И. и Н. П. Н. срещу решението от 26.06.2014 г. по в.гр.д.№ 29/14 г. на Окръжен съд- [населено място]. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното Решение № 342/ 07.11.2013 г. по гр.д.№ 306/12 г. на Ломския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против М. Г. И. иск с правна квалификация чл.53, ал.2 З., и е постановено прекратяване на производството като недопустимо. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на така постановения акт на въззивния съд поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба- М. Г. И. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като съгласно чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение на Монтанския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване предвид цената на предявения иск. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че направеното от ответника по касация възражение за недопустимост на касационната жалба е основателно. Според чл.280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Според чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се определя окончателно от първоинстанционния съд в първото заседание по разглеждане на делото и остава константна до окончателното приключване на производството, включително пред касационната инстанция. В конкретния случай определената от първоинстанционния съд цена е от значение за допустимостта на касационното обжалване предвид наличието на противоречива съдебна практика на съставите на ВКС по въпроса, как се определя цената на иска по чл.53, ал.2 З.. Според едното становище, искът по чл.53, ал.2 З. е положителен установителен иск за собственост към минал момент- този на одобряване на кадастралната карта, и следователно цената му се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК в размер на данъчната оценка на съответния недвижим имот, а при липса на такава- от пазарната му цена, като по силата на чл.71, ал.2 ГПК дължимата държавна такса е върху ? от цената на иска /Опр.№ 409 от 04.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 294/11 г. на І г.о./. Според другото становище, предмет на иска по чл.53, ал.2 З. е не целият имот, а само спорната реална част от него, и следователно цената на иска се определя от данъчната, респ. пазарната оценка на тази част /Опр.№ 393 от 19.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 4193/13 г. на І г.о./. В дадения случай предмет на спора между страните е реална част от 290 кв.м. от УПИ ІІІ-238 в кв.48 на площ от 1 150 кв.м. по плана на [населено място], [община], при което първоинстанционният съд е определил цената на иска не върху данъчната оценка на целия имот /5 773,10 лв. съгласно приложеното удостоверение за данъчна оценка на л.16 от първоинстанционното дело/, а върху спорната част, и на това основание е събрал минималната държавна такса за образуване на гражданско дело в размер на 50 лв. /чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, докато при възприемане на другото становище за цената на иска по чл.53, ал.2 З. държавната такса, събрана върху ? от данъчната оценка на целия имот, би била в размер на 57,73 лв.
С оглед горното, доколкото определената от първоинстанционния съд цена на исковата претенция, по която е образувано производството, е в размер под 5 000 лв., касационната жалба срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд се явява недопустима и като такава не ангажира компетентостта на Върховния касационен съд.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. А. И. и Н. П. Н. срещу решението от 26.06.2014 г. по в.гр.д.№ 29/14 г. на Окръжен съд- [населено място].
ОСЪЖДА П. А. И. и Н. П. Н. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплатят поравно на М. Г. И. направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на касаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: