О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№96
[населено място], 29.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 578 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.07.2015г. по гр.д. № 988/2014г. на Софийски градски съд, ІІІ-в въззивен състав, с което е отменено решение от 27.07.2010г. по гр.д. № 28270/2006г. на Софийски районен съд и вместо това е осъден Д. С. С. на основание чл. 108 ЗС да предаде на Л. Я. А. и С. М. С. владението на недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ-344 от кв.55а по регулационния план на С., местн. „К. вада”, с площ 1500 кв.м., при посочени съседи.
Касационната жалба е подадена от ответника Д. С. С. чрез пълномощника адв. Р.. Поддържа се бланкетно твърдение за неправилност и незаконосъобразност на решението. За обосноваване достъпа до касационен контрол са поставени въпросите, които са предмет на тълкувателно дело № 4/2014г. на ОСГК, а именно: 1/ следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост; 2/ допустими ли са искове за реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или З. по З., З. и др.; 3/ допустим ли е установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е подадено заявление в срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявен иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007г. Освен това се поддържа противоречие на обжалвания акт с Решение № 942 от 24.02.2009г. по гр.д. № 2967/2008г. на ВКС, ІV г.о., без формулиране на правни въпроси.
Отговор на касационната жалба е подаден от ответницата Л. А.. В него се изтъква, че липсва поставен правен въпрос, както и че соченото решение не разглежда случай, сходен на процесния, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответникът С. М. С. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за собственост и е за втори път пред касационната инстанция. С първото касационно решение, а именно Решение № 237 от 16.01.2014г. по гр.д. № 5/2013г. на І г.о. е прието, че след като ответникът по иска не твърди да е бил собственик на възстановения на ищците имот към момента на обобществяването му, то въззивният съд не е имал основание да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решението на ОСЗГ от гледна точка на това дали наследодателят на ищците е бил действителен собственик на възстановения имот към съответния минал момент, когато имотът е бил обобществен. Изтъкнато е, че по реда на косвения съдебен контрол съдът не може да се произнася по спорове, които не подлежат на разрешаване в производството по издаване на административния акт, какъвто е спорът за собственост към минал момент, повдигнат от ответника чрез възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на наследодателя на ищците. Затова изводът, че решението на ОСЗГ не легитимира ищците като собственици, тъй като не са доказали, че техният наследодател е бил собственик на възстановената с него южната част на стар имот пл.№ 293, е направен в нарушение на процесуалните правила. При тези разрешения касационният състав е върнал делото за ново разглеждане за произнасяне по направеното от ответника правоизключващо възражение за придобиване на правото на собственост по давност.
При новото разглеждане Софийски градски съд е приел, че ищците са собственици на имота по силата на наследство и земеделска реституция, извършена с Решение № 8805 от 14.09.2004г. на ОСЗГ-О. купел и активната им легитимация по иска е доказана. Възражението на ответника за придобивна давност е намерил за неоснователно. Приел е, че началото на давностния срок следва да се свърже с момента на издаване на решението на административния орган за възстановяване собствеността върху имота – 14.09.2004г. и че тя е прекъсната с предявяване на иска на 21.12.2006г., при което изискуемият от закона срок не е изтекъл.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Посочените от касатора три правни въпроса действително са предмет на тълкувателно дело № 4/2015г. на ОСГК /по него е постановено решение, което все още не е обявено/, но те не са определящи за изхода на спора, така че не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Следователно липсва общото основание за достъп до касационен контрол. Що се отнася до визираното противоречие с Решение № 942 от 24.02.2009г. по гр.д. № 2967/2008г. на ВКС, ІV г.о., без посочване на правен въпрос, такова не е налице. В решението се приема, че няма ограничение за придобиване по давност на недвижими имоти, които са били извън приложното поле на З., не са били включени в селскостопанска организация и владението върху тях не е било отнето. Разгледаната хипотеза е различна от настоящата. В отменителното решение на ВКС е прието, че ответникът /сега касатор/ не противопоставя права върху имота отпреди обобществяването му, поради което няма право да оспорва материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността на ищците. В становището си по иска, депозирано на 07.10.2008г., ответникът поддържа, че е придобил имота на основание владение, упражнявано повече от 20 години и че имотът не е влизал в блок на ТКЗС, но липсва довод, че владението върху имота не е отнемано при образуване на ТКЗС; в изложението към касационната жалба се позовава на давностно владение от 1990г. При тези фактически обстоятелства съдът е разгледал възражението за давност в рамките на твърденията на ответника и правилно е свързал началото му с момента на постановяване на реституционното решение.
По изложените съображения касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 16.07.2015г. по гр.д. № 988/2014г. на Софийски градски съд, ІІІ-в въззивен състав, по касационната жалба на Д. С. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.