О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№316
гр. София, 19.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4549 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е на 13.10.2015г. молба от [фирма] – [населено място], за допълване на постановеното по делото определение № 258 от 30.09.2015г. в частта му за разноските.
Ответникът по молбата П. К. С. взема становище, че искането е израз на злоупотреба с право и на намерение за бъде увреден. Възразява, че сумата е прекомерна като възнаграждение, за което молителят няма принос.
Върховният касационен съд, на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата намира следното:
С постановеното определение № 258 от 30.09.2015г. по настоящето дело на основание чл. 274, ал.4 ГПК е оставена без разглеждане частната касационна жалба на П. К. С. от [населено място] срещу определение № 2559 от 14.07.2015г. постановено по ч.гр.д. № 1891/2015г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6541 от 27.05.2015г. по гр.д. № 2125/2015г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК.
В това определение съдът не се е произнесъл по искането на [фирма] – [населено място], заявено в отговора на частната жалба с вх. № 25715/ 24.08.2015г., за присъждане на направените в производството по частната жалба разноски, възлизащи на 200 лв. за полагащо се юрисконсултско възнаграждение.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Предвид липсата на произнасяне по разноските, подадената молба за допълване на определението, се явява основателна. Видно от приложения списък на разноските [фирма] – [населено място] е направил разноски за производството по частната жалба, в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридическите лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая ответната страна по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] е подала писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК чрез представител по чл. 32, т. 3 ГПК – юрисконсулт П. К. с надлежно учредена представителна власт, видно от приложеното пълномощно към делото.
Наведеното от ответника по молбата възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно. Според настоящия състав направените разноски не са завишени, тъй като отговарят на предвиденото в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. П. възнаграждение от 200 лв. е минималното такова съгласно чл. 7, ал.1, тт. 1и 7 във вр. с чл.11 от посочената наредба. Ето защо, на основание чл. 248, ал.1 ГПК следва да бъде допълнено постановеното определение с присъждане в полза на молителя на направените разноски по частното касационно производство в размер на 200лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 258 от 30.09.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 4549 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в частта за разноските като:
ОСЪЖДА П. К. С. от [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на [фирма] – [населено място], ЕИК [ЕГН], сумата от 200 /двеста/лв. разноски по делото за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: