О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№460
С., 11.12.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5689 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 97 от 21.07.2015 г., постановено по гр.д. № 157 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърдено решение № 91 от 24.04.2015 г. по гр.д. № 1152/2014 г. на Районен съд-Разград за признаване за установено по отношение на [община], че А. И. А. е собственик на поземлен имот-нива, находяща се в землището на [населено място], [община], местност „Ясак“, III категория, съставляваща имот № 021698 по плана за земеразделяне на селото с площ от 2.431 дка.
А. И. А. не е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
В. съд е приел за установено, че процесният имот по плана на [населено място] от 1935 г. е отразен с пл. № 698, за който е отреден парцел III-698 в кв.29 и е бил собственост на И. А. К. Ю. / разписен лист към този план и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза/. През 1955 г. И. К. Ю. е влязъл в ТКЗС, попълвайки декларация с опис на 38 дка ниви, като липсва съответствие между имота, отбелязан в разписния лист и описаните в декларацията ниви /същите не са конкретизирани/, поради което е счетено за неоснователно твърдението на ответната община, че процесният имот е бил одържавен. През 1976 г. на нов план на [населено място], процесният имот е отразен с пл. № 789 и са обособени са парцел VI-789 в кв.41 по плана на селото, записан в разписния лист като собствен на ищеца А. И. А., в който има и жилищна сграда, и парцел X.-789 в кв.41, отреден за трето лице. Останалата част от имот 789 е изключена от регулация, като вещото лице на базата на извършеното от него проучване е констатирало, че изключената от регулация част в разписния лист е записана на името на И. А. С. – баща на ищеца. За И. С. са представени протоколи №№ 2/14.09.1950 г. и 3/21.03.1954 г. от проведени общи събрания на ТКЗС [населено място], от които е видно, че същият е бил приет за член на това стопанство, като е внесъл, видно от описен лист 61,5 дка ниви. Съдът е приел, че липсва съответствие между внесените в ТКЗС ниви и изключената от регулация част от имот пл. № 798, от една страна, защото в описния лист нивите не са индивидуализирани, което не позволява тяхната конкретизация, а от друга страна – защото описният лист удостоверява имотите, внесени към момента на приемането на И. С. за член-кооператор – 1950 г., а изключването на частта от имота от регулация е извършено с плана от 1976 г. Изключената от регулация част от имот пл. № 789 се намирала точно зад къщата на А. И. и от 1975 г. до настоящия момент ищецът обработвал мястото спокойно и непрекъснато, без претенции от трети лица, в подкрепа на което са събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, както и констатациите на вещото лице, че имотът на ищеца в границите на селото, съставляващ парцел VI-789 в кв.41 и процесният имот извън регулация не са разделени и на практика представляват едно място, оградено с обща ограда от изток и запад. С влизане в сила на плана за земеразделяне на [населено място] за изключената от регулация част от имот пл. № 789 е отреден имот № 021698. Същият е определен за общински по реда на чл.19 ЗСПЗЗ с протоколно решение № 2/29.07.2008г. и въз основа на него е издаден Акт за частна общинска собственост № 1071/16.09.2011г.
При така установената фактическа обстановка, съдът е изложил съображения, че правилното решаване на повдигнатия правен спор следва да се вземат предвид обстоятелствата, установени в съдебната практика със задължителен характер /напр. решение № 249/4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., I г.о./: дали попадащият извън регулация имот има селищен или селскостопански характер; дали е бил отнет фактически или юридически от собственика; дали е могъл да бъде обект на придобивна давност при старата редакция на чл.86 ЗС и дали е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ или не. Прието е, че по делото е установено само, че процесният имот е изключен от регулация през 1976 г., но не всички земи, които са се намирали извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер, тъй като има случаи, при които части от едно населено място, ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г., но въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд. В случая в тежест на [община] е било да установи статута на земята към момента на изключването й от регулация, което не е сторено. Напротив, макар имотът да се е намирал извън чертите на регулационния план от 1976 г., той е запазил селищния си характер, тъй като е продължил да бъде част от дворното място на ищеца, според събраните свидетелски показания.
Счетено е за недоказано и твърдението на ответната община, че спорният имот е бил отнет юридически или фактически от лицата, които го владеят като дворно място. Установено е от събраните гласни и писмени доказателства, че от 1975 г. изключената от регулация част е владяна от ищеца, който я обработва явно, необезпокоявано и непрекъснато до настоящия момент. [община] не доказва фактите, на които се позовава, а именно, че процесният имот е бил включен в блоковете на ТКЗС /дори И. С., наследодател на ищеца и третото за процеса лице И. К. Ю. да са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху имотите си в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС – липсата на друго дворно място с жилищни и стопански постройки по регулационния план на селото, а в тежест на общината е било да докаже, че наследодателят на ищеца е притежавал и други дворни места с къщи в [населено място], което не е направила, а такъв факт не е установен и за И. К. Ю., за когото жалбоподателят твърди, че е бил собственик на имота/. По тези съображения е счетено, че спорният имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а следователно не може да бъде включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, в който влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
За неоснователно е прието и възражението на [община], че имотът е принадлежал на трето лице И. К. Ю. и не е могъл да бъде придобит по давност от ищеца, тъй като въпреки, че липсват данни за прехвърлителна сделка между И. К. Ю. от една страна и от друга страна ищеца или неговия баща, по делото е установено по несъмнен начин, че ищецът е установил владение над имота от 1975 г. до настоящия момент. Доколкото върху имота не е установено право на кооперативно земеползване и не е бил одържавен ищецът може да се позове на придобивна давност в хода на съдебния процес, защото за земята, непритежаваща характер на държавна, не е съществувала забраната на чл. 86 ЗС за придобиването й по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г. Прието е, че придобивната давност върху имота е започнала да тече най-рано през 1975 г., от който момент св.О. сочи, че ищецът владее земята /а по-рано владението се е осъществявало и от неговия баща/. Десетгодишният срок по чл.79 ал.1 ЗС е изтекъл, поради което ищецът е провел успешно доказване на правото си на собственост.
В касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване [община] поставя при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпросите: 1. Допустимо ли е да бъде обосновано придобиване по давност на имот, респ. на част от него, владението върху който се основава на притежаване в собственост на съседен имот, без за същия по делото да е налично валидно писмено доказателство; 2. В предвид увеличаването на земеделския фонд, постигнат и чрез преработване на регулационните планове на селищата, следва ли земеделските земи, представляващи ясаци, с местонахождение непосредствено до регулационната линия на селището и включени в голямата си част във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ, да се считат придобити по давност от собствениците на съседните имоти в регулация; 3. Завладяването на имот с трайно предназначение на територията земеделска земя и приобщаването му към имот с трайно предназначение на територията урбанизиран и с начин на трайно ползване „да жилищно строителство“, състоящ се от жилищна сграда и двор, придава ли автоматично характер на селищност на земеделската земя и може ли съдът без налично писмено доказателство за притежаван в собственост съседен жилищен имот, да обоснове селищен характер на твърдения като придобит по давност земеделски имот; 4. Достатъчно основание ли е разписният лист за право на собственост в полза на лице върху част от имот, изключена от регулация в хипотезата, когато от същия общ имот са образувани и два нови имота, оставени в регулация с отредени парцели, записани на две различни лица; 5. Какъв е редът и с какви доказателства се доказва внасянето на имот и/или на част от него в ТКЗС или др.кооператив, изключен от регулация след датата на учредяването им и подлежи ли на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ; 6. Каква е правната сила на решенията на общинските служби по земеделие за земите по чл.19 ЗСПЗЗ, издадени в полза на общините спрямо третите лица и могат ли тези имоти да бъдат придобивани по давност; 7. Намират ли приложение разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.15, ал.5 ППЗСПЗЗ по отношение на третите лица, без същите да се категоризират като възстановен собственик, нито като негов наследник във вр. с чл.19 ЗСПЗЗ и могат ли такива земи да бъдат придобивани по давност; 8. Д. ли институтът на придобивната давност разпоредбата на чл.19, ал.1, изречение второ ЗСПЗЗ при иск с правно основание чл.124 ГПК с оглед забраната земите да бъдат предмет на обстоятелствена проверка до изменението на разпоредбата /чл.19, ал.8, т.1/чл.19, ал.11 ЗСПЗЗ/ през 2010 г. /ДВ бр.62/, при наличие на валидно решение от общинска служба в полза на община – правно основание по чл.77 ЗС.
Твърди и противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. Може ли при действието на З. да бъде придобита по давност реална част от парцел; 2. Може ли да бъде придобит по давност имот, за който не е приключила предвидената по закон реституционна процедура; 3. За конститутивното действие на решението на общинската служба земеделие; 4. Може ли да се придобие по давност земеделски имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Настоящият състав не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За периода, за който съдът е обосновал давностно владение, процесният имот е бил извън регулация, поради което към настоящия случай е неприложима съдебната практика, даваща тълкуване по приложението на забраната на чл.59 З.-отм. Неприложима се явява и практиката на ВКС, представена в обосновка на останалите три въпроса, тъй като в случая въззивният съд е приел, че процесният имот не е имал характер на земеделска земя и не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените въпроси, касаещи възможността за придобиване по давност на имот по чл.19 ЗСПЗЗ са изцяло неотносими в случая и по тях въззивния съд не се е произнасял, доколкото мотивите на съда са формирани във връзка с възражението на ответната община, че имотът е бил собственост не са ищеца или негов наследодател, а на трето физическо лице /И. К. Ю./, т.е. разглеждани за предпоставките за придобиване по давност на имот частна собственост.
Н. към данните по делото се явява и първия въпрос относно липсата на писмени доказателства за собственост на съседния на процесния имот, тъй като от една страна в отговора на исковата молба не е оспорено твърдението на ищеца, че е собственик на урегулиран поземлен имот и къща, представени са доказателства, че по регулационния план от 1976 г. за имот на ищеца е отреден парцел, а в тази насока са и свидетелските показания. Същото се отнася и до четвъртия въпрос, касаещ доказателственото значение на разписния лист.
Липсва произнасяне на въззивния съд и по третия въпрос, тъй като мотивите му са свързани с извода, че и след изключването от регулация имотът е имал селищен характер, а не с възможността чрез придобиване по давност земеделски имот да бъде присъединен към урбанизиран имот.
Отговорът на петия въпрос е даден в Решение № 249/4.07.2011 г. по гр.д. № 621/2010 г., I г.о., на което се е позовал въззивния съд и в съответствие, с тълкуването по което е постановил решението си, а именно, че изключени от регулация по силата на ПМС № 216/61 г. имоти запазват селищния си характер и не се считат включени в ТКЗС, ако са застроени с жилищни или селскостопански сгради или пък са ползвани като дворни места и доколкото не са отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, а именно последното обстоятелство е прието за установено от съда.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 21.07.2015 г., постановено по гр.д. № 157 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Разград.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: