О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№445
С., 03.12.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5413 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. С. чрез пълномощника й адвокат Ц. Л. против решение № 207 от 8.06.2015 г., постановено по гр.д. № 197 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 1166 от 23.12.2014 г. по гр.д. № 01689/2013 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от Б. И. С. против Б. Д. М. иск за съдебна делба на дворно място, находящо се в [населено място],[жк]с площ от 1040 кв.м., представляващо имот пл. № 675а, заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 46 кв.м. на едни етаж, стопански постройки и гараж.
Б. Д. М. не е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
В. съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 9.10.1977 г. и е прекратен с развод с решение № 587/14.07.2011 г. по гр.д. № 4047/2011 г. на Районен съд-Перник. С нотариален акт от 1986 г. Б. М. е признат за собственик по наследство и давностно владение на процесното дворно място и построената в него едноетажна сграда, стопански постройки и гараж, като от експертното заключение е видно, че сградата е масивна двуетажна жилищна. Съдът е изложил съображения, че в съпружеската имуществена общност се включват правата върху вещи, придобити през време на брака със съвместен принос, т.е. ако единия съпруг няма принос в придобиването, то и съответните вещи не са станали общи, а принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Въз основа на показанията на свидетелите Д. М. и И. Ф. /като не са кредитирани показанията на Т. П., майка на ищцата, като изолирани и противоречащи на останалите гласни доказателства/ е прието, че дворното място и построената в него сграда е наследствена от бащата на ответника, като през 1990 – 1991 г. старата жилищна сграда била съборена и с материали от нея ответникът и баща му построили нова къща на два етажа и в този период ищцата не живеела с ответника в кв.Б. вода, а с друг мъж в [населено място] и не участвала в строежа. С оглед извода, че ищцата няма принос в придобиването и строителството на имота, е направен извод, че вещите не са придобити в режим на СИО и предявеният иск за делба е неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Б. И. С. счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: нарушение на материално правната разпоредба на чл.21 СК, както и неправилно приложение на нормата на чл.21, ал.4 СК, тъй като съдът е приел, че липсва съвместен принос за построяването на новата къща на двамата съпрузи, макар да има сключен брак, както и, че са налице противоречиви решения по отношение прилагането на правната норма на чл.21, ал.4 СК, а също – че правилното приложение на материално правна норма е предпоставка за справедлив процес и ако правилно не се приложи материалната норма, това би означавало неправилност на решението и нейното ощетяване. Посочените твърдения са твърдения са свързани изцяло с наведените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение, но от тях не може да бъде уточнен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 СК, нито пък същите могат да бъдат разгледани в производство по чл.288 ГПК. Не се констатира противоречие на въззивното решение и с приложената от касатора Б. С. практика на ВКС. С решение № 464/16.06.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г., I г.о. е дадено тълкуване кога недвижим имот, придобит по време на брака чрез продажба не е съпружеска имуществена общност и за допустимостта на гласни доказателства за установяване симулацията на сделка тогава, когато нормата на чл.133 ГПК /отм./ забранява това и дали обратен документ, който не е подписан от съпругата, я обвързва, а с решение № 150/10.06.2013 г. по гр.д. № 2056/2013 г., I г.о. – по въпроса когато двама съпрузи са сключили като купувачи договор за покупко-продажба на вещ, дали за режима на придобиване има значение какъв е произходът на вложените при покупката средства. В. съд не се е произнесъл по тези въпроси, а изводите му са направени въз основа на приет за установен факт, че дворното място е наследствено от бащата на ответника, а строителството е извършено по време на фактическа раздяла на съпрузите.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 207 от 8.06.2015 г., постановено по гр.д. № 197 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Перник.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: