О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
[населено място], 27.09.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 3466 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Л. К. и П. Г. К. от [населено място], срещу определение №9699 от 06.04.2017г. постановено по ч.гр.д.№ 14907/2017г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 09.02.2016г. по гр.д. № 46227/2015г. на Софийския районен съд за връщане на исковата молба на И. Л. К. на основание чл.129, ал.1, вр. ал.3 ГПК, поради неотстраняване в срок на нередовностите й.
Жалбоподателите намират определението за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в частната жалба съображения и молят да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, без формулиране на конкретен правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Жалбоподателят И. Л. К. е предявил пред първоинстанционния съд иск срещу Столична община за възстановяване на нарушено фактическо положение, а именно възстановяване на достъпа му до жилището и имуществото му, като е твърдял, че на 31.07.2015г. лицето Н. А., в качеството й на директор на Ц. „Св. Д.“ и служители на фирма „…“ са извършили спрямо него неправомерни действия, изразяващи се в отстраняването му от [жк], [населено място].
С разпореждане от 06.11.2015г. Софийски районен съд е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да обоснове правния интерес от завеждане на иска срещу ответника Столична община; да представи данъчна оценка на имота, необходима за определяне на дължимата държавна такса. Разпореждането е съобщено на ищеца чрез сина му Ц. К. на 30.11.2015 г. С молба на 07.12.2015 г. ищецът поискал продължаване на срока за представяне на данъчна оценка или освобождаване от внасянето на държавна такса. По отношение на другото указание на съда, е заявил, че Столична община като негов длъжник му дължи настаняване в общинско жилище, дори е следвало да му предложи и такова за покупка, а дотогава при условията на прихващане процесното жилище за временно настаняване от Ц. следва да се счита задържано законно и справедливо, независимо, че сроковете за временно настаняване са изтекли. С разпореждане от 09.02.2016г. първоинстанционния съд е върнал исковата молба приемайки, че в срок ищецът не е отстранени нередовностите на исковата молба.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с подадената молба на 07.12.2015г. ищецът не е отстранил първата от констатираните нередовности на исковата молба, а именно липса на изложение на обстоятелствата, на които се основава правния интерес от търсената защита срещу ответника Столична община. По отношение второто указание /за представяне на данъчна оценка/ ищецът е заявил искане за продължаване на срока, но разглеждането на това искане се явява безпредметно предвид неотстранената нередовност, касаеща правния интерес от водене на иска срещу посочения ответник. Посоченото в молбата, че Столична община е била длъжна да му осигури общинско жилище не допринася за изясняване на фактическите обстоятелства, обуславящи спора. Не са посочени никакви факти, от които видна връзката между временното настаняване на ищеца в жилището и ответника Столична община; не се откриват и твърдения посоченият ответник да е имал участие в извеждането жилището. По тези съображения съдът е приел, че правилно са приложени последиците на чл. 129, ал. 3, вр. чл. 127, ал.1, т.4 ГПК, доколкото не е обоснован правния интерес от конституиране на Столична община като ответник.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната жалба не е формулиран ясно правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Според разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г., ОСГТК касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от съда в обжалвания акт и е предопределил крайните му изводи. В случая жалбоподателят твърди, че не намира несъответствие между определението на Софийски градски съд и практиката на ВКС. На второ място сочи, че при преглед на практиката не е открил противоречиви определения по идентични правни въпроси, каквито са разгледани в обжалваното определение. На последно място изтъква, че решението на касационната инстанция ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Не е посочен обаче конкретен правен въпрос, нито са изложени аргументи как приетото от въззивния съд разрешение относно нередовността на исковата молба ще има значение за точното прилагане на закона, след като е налице /както сам признава ищеца/ непротиворечива практика на ВКС и на съдилищата, подкрепяща изводите на въззивния съд. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9699 от 06.04.2017г. постановено по ч.гр.д. № 14907/2017г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: