О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№320
гр. София, 25.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 5504 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н. срещу определение № 11999 от 05.06.2015г. по ч.гр.д. № 18/2015г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същия жалбоподател против разпореждане от 03.11.2014г. по гр.д. № 58518/2014г. на Софийски районен съд, 31 състав, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото против ответниците Агенция по вписванията и Държавата, представлявана от министъра на финансите.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като е постановено изключително неправомерно и конспиративно в нарушение на чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз на чл. 6, ал. 1 и на чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, без да бъде проведен публичен процес и така жалбоподателят е лишен от участие в съдебно заседание, за да упражни правото си на защита във въззивната инстанция, която неоснователно е потвърдила неправомерният отказ от правосъдие. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Препис от частната жалба не е връчен на основание чл. 129, ал. 3, пр. 2 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр.д. № 58518/2014г. на Софийски районен съд, 31 състав, е образувано по искова молба на Н. М. Н. против Държавата, Агенция по вписванията и няколко физически лица за осъждането им да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. – частичен иск от вземане с размер 800 000 лв. при условията на солидарна отговорност. Софийски районен съд с разпореждане от 03.11.2014г. по гр.д. № 58518/2014г. е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК, в частта й, с която са предявени искове против Агенция по вписванията и Държавата, представлявана от министъра на финансите. Приел е, че исковете срещу тези ответници са недопустими, тъй като Министерството на правосъдието, а не Агенцията по вписванията, е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите по вписванията, защото тези лица длъжностни лица са в служебни правоотношения с Министерството, макар и организационно да са към районните съдилища. По отношение на иска срещу Държавата, първоинстанционния съд е приел, че последната не носи отговорност за действията или бездействията на нотариусите, съгласно чл. 73, ал. 2 З..
Софийски градски съд с обжалваното определение е потвърдил първоинстанционния акт. Споделил е изводите на Софийски районен съд за недопустимост на исковете против Агенцията по вписванията и Държавата, тъй като последните са ненадлежни ответници.
При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения :
Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000лв. В случая първоинстанционния съд е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 2 000 лв. – част от общо вземане с размер 800 000 лв. Следва да се вземе предвид, че при предявяване на частичен иск ищецът въвежда като предмет на спора само претендираната част от вземането. Тази част е предмет на решението и само върху нея се формира сила на пресъдено нещо. Именно тази част представлява цената на иска по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. ГПК и в случая тя е под 5000лв. При тези обстоятелства е видно, че частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, което е изключено от касационен контрол, поради което е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Н. М. Н. срещу определение № 11999 от 05.06.2015г. по ч.гр.д. № 18/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 5504 по описа за 2015г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: