О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№396
София, 04.10.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1027 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Д., К. С. В., Д. С. Д. и Н. С. Д. чрез пълномощника им адвокат Н. П. против решение № 491 от 25.10.2016 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 62 от 20.05.2016 г. по гр.д. № 156/2015 г. на Районен съд-Чепеларе, с което предявения от С. С. Д., К. С. В., Д. С. Д. и Н. С. Д. против С. И. Т., Л. С. Д., Е. С. Б. и К. С. Д. установителен иск за собственост по наследство от С. С. Д., поч. 1997 г. и решение № 559 Р-1/27.11.2000 г. на ПК Д. на поземлен имот с идентификатор № 23025.501.293 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 1993 кв.м. е уважен за ? ид.ч. и отхвърлен за останалата ? ид.ч.
По реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба са подали С. И. Т. и Л. С. Д. чрез пълномощника си адвокат Б. П.-С. и Е. С. Б. чрез пълномощника си адвокат И. С., с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
Ищците са основали претендираното право на собственост на твърденията, че наследодателят им С. С. Д. е получил имота от своя баща С. А. Д., обработвал го е и го е внесъл в Т., като му е възстановена собствеността върху имот 1196 по реда на ЗСПЗЗ, отразен в кадастралната карта с идентификатор 23025.501.293, но в кадастралните регистри като съсобственици на имота са записани и ответниците, наследници на брата на техния наследодател И. С. Д.. В отговора на исковата молба С. И. Т., Л. С. Д. и Е. С. Б. са поискали да се осъществи косвен съдебен контрол върху легитимиращото ищците реституционно решение, като са твърдели и че имотът е наследствен от общия на страните наследодател С. А. Д..
За да постанови атакуваното решение Окръжен съд-Смолян е приел за установено, че ищците са наследници на С. С. Д., а ответниците са наследници на И. С. Д., които са братя и са синове на С. А. Д.. С Решение № 559 Р-1/27.11.2000 г. на ПК – Д. на наследниците на С. С. Д. е възстановена собствеността по отношение на нива от 2, 060 дка в м. „Портите“, представляваща имот № 1196. С Решение № 631 Р-1/11.10.1999 г. на ПК – Д. на наследниците на И. С. Д. е възстановена собствеността по отношение на нива от 1, 140 дка в м. „Ливаде“, представляваща имот № 1071. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза и приложените към него скици между трите имота /№ 1196, № 1071 и имота по действащата кадастрална карта с идентификатор 23025.501.293/ е налице частична идентичност.
Съдът е счел, че за да се прецени коя от двете страни се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на възстановителното решение, следва преюдициално да се реши въпроса кой е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Приел е, че имотът е бил собственост на общия наследодател, като ищците не са установили техният наследодател по силата на давностно владение да е придобил собствеността върху процесния имот до образуване на ТКЗС през 1958 г. въз основа на изтекла в негова полза 20-годишна придобивна давност според действащия към онзи момент Закон за давността. Установява се, че и двамата братя – С. С. Д. и И. С. Д.., са внесли земеделски имоти в ТКЗС, но в тези декларации /за членство в ТКЗС/ са описани само общо имотите по площ, но не и по местонахождение и граници. Незаконосъобразността на решението на ПК в полза на ищците се състои в това, че е възстановен целия имот, а не ? ид. ч. от имота, доколкото в настоящото производство не се установява наследодателят на ищците С. С. Д. да е бил едноличен собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: за вещноправното действие на решението на ОЗС, с което се възстановява собствеността на земеделски имот. Считат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, с която е дадено тълкуване, че решенията на органите на поземлена собственост за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, тъй като въззивният съд не се е съобразил с конститутивното действие на решението на ОСЗ-Д., а е формирал изводи дали наследодателят на ищците и придобил собствеността към момента на внасяне на имота в ТКЗС, който спор е предмет на друг иск – по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ – какъвто не е предявен.
Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е неотносим към мотивите на въззивния съд, свързани с изпълнение на задължението му при наличие на изрично оспорване да осъществи косвен съдебен контрол спрямо реституционното решение съгласно ТР 1/2006 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 491 от 25.10.2016 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА С. С. Д., [населено място], обл.С., [улица], К. С. В., [населено място], обр.С., [улица], Д. С. Д., [населено място], обл.С., [улица] и Н. С. Д., [населено място], обл.С., [улица] да заплатят на С. И. Т., [населено място], общ.Х., обл.Б. и Л. С. Д., [населено място], обл.С., [улица], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] адвокат Б. П.-С. разноски по повод касационната жалба в размер на 400.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: