О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№143
Софи, 15.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 2377 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 40731 от 27.03.2017 г. на М. Н. А. чрез процесуалния му представител адвокат Я. В. против определение № 6820 от 9.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2079 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.01.2017 г. по гр.д. № 10216/2009 г. на Софийски районен съд, 76-ти състав за връщане на въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение от 10.11.2016 г.
О. по частната жалба П. А. А. и А. А. Х., лично и като представител на Ц. А. М. считат, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Разглеждайки частна жалба, въззивният Софийски градски съд е констатирал, че въззивната жалба е била насочена против решение по извършване на съдебна делба и е върната от първоинстанционния съд, поради непредставяне на доказателства за платена държавна такса в дадения от съда срок. Приел е, че районният съд правилно е определил дължимата за обжалването държавна такса в размер на 50 % от дължимата за първоинстанционното производство, която в случая е по чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Счел е, че законът не предвижда изключение от правилото на чл.266, т.4 ГПК /за прилагане към жалбата на документ за внесена държавна такса/ по отношение жалби против решения по извършване на делбата, нито е предвидено държавната такса по въззивна жалба срещу решението за извършване на делбата да се събира след влизане в сила на съдебното решение.
М. Н. А. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че нормата на чл.355 ГПК е неясна относно това кои дялове има предвид законодателят – тези, за които има влязло в сила решение във втората фаза на делбата или се има предвид първоинстанционното решение, което не е влязло в сила, но въпреки това определя дължимите разноски, в това число плащането на дължимата държавна такса.
На поставения въпрос по приложението на чл.355 ГПК в производство по обжалване на решение по извършване на делбата е даден отговор в практиката на ВКС по определение № 200 от 26.05.2011 г. по ч.гр.д. № 145/2011 г., II г.о., с което е дадено тълкуване, че при обжалване на решение по извършване на делбата както досежно избора на способ за извършване на делбата, така и досежно определената от съда като дължима сума за уравнение на дяловете, съделителят дължи държавна такса в размер на 2% от стойността на своя дял по аргумент от разпоредбите на чл.8 и чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Следователно в практиката на ВКС е даден отговор на поставения въпрос, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против определение № 6820 от 9.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2079 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: