О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№34
София, 27.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 464 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 455/16.01.2018 г. на А. П. П. и И. М. П. против определение № 2 от 02.01.2018 г. по гр.д. № 4641 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влязло в сила решение № 673 от 27.05.2010 г. по възз.гр.д. № 414 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Варна, в частта, с която е оставено в сила решение № 101 от 08.01.2010 г. по гр.д. № 8252/2007 г. по описа на Районен съд-Варна.
Искането за отмяна на атакуваното определение е обосновано с оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност.
Ответните страни по жалбата – Р. Л. Г.-Г. и С. Х. Г. са подали писмен отговор чрез адв.М. Л., в който изразяват становище за неоснователност на подадената жалба.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу прекратителен съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, от надлежни страни и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
П. състав на Върховния касационен съд е посочил, че основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се реализира, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съдът е уточнил, че разпоредбата има предвид такива юридически или доказателствени факти, които са се осъществили съм деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила, както и че твърдението на страната следва да бъде подкрепено с писмени доказателства. Процесуалната недопустимост на подадената молба за отмяна е аргументирана с мотивите, че приложените писмени доказателства са били приети в производството пред първоинстанционния съд, а твърдението на молителите, че са възприети превратно представлява оплакване срещу правилността на решението.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Задължението на страната за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията е предвидено в чл.306, ал.1 ГПК и представлява изискване за нейната редовност. То произтича от извънредния характер на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Молителят следва да обоснове твърдения, които да попадат сред предвидените хипотези на закона – чл.303, ал.1 ГПК, обосноваващи неправилност на влязлото в сила решение и налагащи неговата отмяна. Върховният касационен съд следи служебно за редовността на молбата за отмяна. Липсата на конкретни фактически твърдения, които да съответстват на фактическите състави по чл.303, ал.1 ГПК, е основание за оставяне без разглеждане на подадената молба, тъй като редовността ? е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, респективно условие за надлежното упражняване правото на отмяна. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона в т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението за придобиване по давност на процесния имот в периода 16.10.2007 г. – 16.10.2017 г. се отнася до обстоятелство, което дори и да се е осъществило, е настъпило след приключване на устните състезания, респективно не попада в предметния обхват на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не представлява ново обстоятелство от значение за делото. Страна не би могла иска отмяна на влязло в сила решение въз основа на нововъзникнали обстоятелства, тъй като за решаващия съд не е съществувала възможност да ги вземе предвид при разрешаването на правния спор. В случай, че е налице основание, което да обуславя претендираното от страна по материално правоотношение право и същото е предмет на правен спор, тя разполага с процесуално право на иск, посредством което да го защити. Изложеното изключва необходимостта да се коментира годността на приложените към молбата за отмяна писмени доказателства, предвид извода, че липсва твърдение за основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. А и молителите не твърдят приложените писмените доказателства да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни при решаване на делото или да не са могли да се снабдят с тях своевременно, а единствено ги свързват с обосноваване на твърдението за изтекла погасителна давност.
В допълнение следва да се посочи, че не е обосновано и наличие на претндираното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Нотариалният акт представлява писмен документ, материализиращ права и изявления на страните в нотариалното производство, както и изявление на длъжностното лице – нотариус. Съгласно цитираната разпоредба може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Достатъчно е, че молителите не се позовават на друго влязло в сила съдебно решение, за да се приеме, че не искането им за отмяна на това основание е недопустимо.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2 от 02.01.2018 г. по гр.д. № 4641 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ