О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№54
гр. София, 14.02.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3839 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 121 от 13.05.2016г. по гр.д. № 327/2015г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено решение № 92 от 23.03.2015г. по гр.д. № 7608/2014г. на Троянски районен съд и вместо това е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал.2 З. по отношение на М. А. Р., Ц. М. Р., А. М. Р.-К., П. А. Н., А. Д. Р., Н. В. Л., М. И. Р., М. И. Р., В. С. Р. и М. Н. К., че М. С. Р. и Ц. И. Р. са собственици при условията на съпружеска имуществена общност на недвижими имоти, придобити чрез покупко-продажба, а именно: промишлена сграда с площ 351 кв.м., неправилно нанесена в кадастралната карта като източна част от сграда с идентификатор 10567.501.332.1, която част е 321 кв.м. и отделно като втора сграда с идентификатор 10567.501.332.2 с площ 28 кв.м., съставляващи по комбинираната скица, неразделна част от решението, сграда с идентификатор 10567.501.332.8 и сграда с идентификатор 10567.501.332.3 със застроена площ от 201 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда; като е допусната поправка на грешка в кадастралната карта и регистри на [населено място], [община], относно заснемането на първата сграда, чрез отразяването й като промишлена сграда с площ 351 кв.м. с идентификатор 10567.501.332.8, така както е означена на скица-приложение №1 към заключението на експертизата от 05.01.2016г., представляваща неразделна част от решението.
Касационната жалба е подадена от М. А. Р., Ц. М. Р., А. М. Р.-К., П. А. Н., А. Д. Р., Н. В. Л., М. И. Р., М. И. Р. чрез пълномощници адв. С. Д. и адв. Д. Д.. Поддържа се на първо място недопустимост на решението поради произнасяне на непредявено основание, тъй като съдът е приел, че правото на собственост е придобито и по давност, а такова основание не е заявено от ищците. Наред с това се изтъква неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по правните въпроси: 1/ може ли съдът да се произнася на основание, различно от предявеното в исковата молба, без да е направено изменение на иска; 2/ каква е правната последица от неспазване на установените в чл. 48 ППЗСПЗЗ изисквания при продажба на имущество на бившите ТКЗС и влече ли това недействителност на сключените договори за продажба; 3/ в каква форма следва да се сключи договор за продажба на имущество от ликвидационните съвети по реда на чл. 48 ППЗСПЗЗ. Спрямо последният въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците М. С. Р. и Ц. И. Р. в писмения си отговор, представен от адв. Д., поддържат, че не са налице наведените основания за допускане на касационно обжалване.
След образуване на касационното производство е починал ответника М. С. Р. и са конституирани наследниците му: М. М. Х. и И. М. Р..
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск по чл. 54, ал.2 З. за установяване, че ищците са собственици на две от промишлените сгради в поземлен имот в [населено място], при заснемането на които в кадастралната карта и регистри е допусната грешка, като сградите са записани като съсобствени между ищеца и ответниците, както и че едната сграда не е заснета като самостоятелен обект, а като части от две други сгради. Ищецът М. Р. и ответниците са съсобственици по наследство и реституция на поземления имот и на останалите сгради /извън спорните/, които са представлявали керамично предприятие, бивша фабрика „З.”. Двете сгради, предмет на делото, не са реституирани, тъй като са изградени от ТКЗС след отчуждаването. Тези две сгради първоначалният ищец М. Р. е закупил от ликвидационния съвет на К. [населено място] с договор от 13.10.1994г. по реда на чл. 48 ППЗСПЗЗ и през 2000г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. Правото си на собственост ищците /М. Р. и неговата съпруга/ основават именно на посочения договор.
Установено е, че след сключване на този договор, през 1996г., М. Р. е поискал от останалите наследници и съсобственици възстановяване на разходите, които е направил за тези сгради, включително заплащане на припадащата им се част от цената; поискал е също така преразпределение на получаваната наемна цена за целия имот. Налице са данни, че такова плащане е извършено от двама от съсобствениците. През 2004г. отново е отправена нотариална покана до ответниците с искане за изплащане дяловото участие от стойността на закупените от ищеца сгради или коригиране на получавания наем с уголемяване на неговия дял. Установено е, че целия имот, вкл. процесните сгради, са отдавани под наем от страните и наемната цена е разпределяна между тях, съответно на дяловете им в съсобствеността. С констативен нотариален акт от 1997г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, ищеца и ответниците са признати за собственици на поземления имот и сградите в него, а именно: рингова пещ с площ 396 кв.м., грънчарска работилница с площ 43 кв.м., кухня със столова от около 100 кв.м. и едноетажна сграда.
В констативния нотариален акт на ищеца, издаден през 2000г., са посочени две сгради: производствена сграда за керамика с площ 396 кв.м. и столова, представляваща едноетажна производствена сграда, застроена на 182 кв.м.
Според кадастралната карта и регистри, одобрени през 2006г., в имота са нанесени следните постройки, всичките с предназначение – промишлени сгради: 1. сграда с площ 728 кв.м., 2. сграда с площ 28 кв.м., 3. сграда с площ 201 кв.м., 4. сграда с площ 40 кв.м., 5.сграда с площ 82 кв.м., 6. сграда с площ 143 кв.м. Приетата експертиза установява по отношение на първата сграда, че се състои от две самостоятелни сгради, долепени една до друга: западна сграда, представляваща рингова пещ с площ 401 кв.м. и източна сграда, представляваща производствена сграда. Съответно, в тази източна сграда се включва и нанесената като самостоятелна сграда № 2 с площ 28 кв.м., така че площта на източната сграда е 351 кв.м. и тя съответства на описаната в договора от 13.10.1994г. производствена сграда с площ 349 кв.м. Сграда № 3 се състои от голямо помещение – столова, кухня и сервиз и съответства на описаната в договора от 13.10.1994г. столова.
Разпитан е свидетеля Д. Б., който е подписал договора от страна на Ликвидационния съвет. Той сочи, че след като е реституирана фабриката, било предложено собствениците да изкупят останалите сгради и това сторил М.; имало обява за продажбата, но търг не е насрочван, защото в тази ситуация следвало да се продадат сградите на собствениците на земята. Според него между съсобствениците имало разбирателство М. да участва в покупката.
Въз основа на тези данни съдът е приел, че договорът от 13.10.1994г. е сключен в изискуемата от закона форма. Разпоредбите на чл.48 и 48а ППЗСПЗЗ, в редакция към момента на сключване на договора, предвиждат специален ред за продажба на имуществото на прекратените организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което нотариалната форма по чл.18 ЗС е изключена. Освен това, според съда, довод за нищожност на сделката не е въведен от ответниците. В заключение съдът е приел, че ищецът се легитимира като собственик с договора за покупко-продажба от 13.10.1994г., както и предвид последващото владение върху сградите, което е установил като собственик. От представените писмени изявления и нотариални покани е видно, че той е демонстрирал последователно, продължително, явно владение върху имотите и е упражнявал правото си на собственост. Позоваването на давностно владение от страна на ответниците е несъстоятелно, тъй като през целия период тяхната фактическа власт е била отблъсната. Последните съображения са свързани с предявения от страна на ответниците насрещен иск за собственост по давност, производството по който въззивният съд е прекратил като недопустимо поради несвоевременното му предявяване.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос е свързан с поддържаното от касаторите твърдение за произнасяне от съда на непредявено основание, а именно за собственост на основание придобивна давност, каквото не е посочено в исковата молба. Несъмнено е, че поддържаното от ищците придобивно основание е договора за покупко-продажба от 13.10.1994г. В мотивите си съдът се е произнесъл именно за наличието на това основание като е приел в заключение, че договорът легитимира ищците са собственици. Вярно е, че наред с това е изтъкнал и че те са осъществявали владение върху сградите като собственици, което владение е било явно, продължително и последователно. Владението обаче е изтъкнато като израз на упражняване на придобитото с договора право на собственост, а също и в отговор на наведения от страна на ответниците довод, че те са собственици на основание давностно владение. С оглед на това, при тези мотиви, не е налице уважаване на иска за собственост на основание, различно от предявеното, а само изтъкване на допълнителни съображения с оглед на защитната позиция на противната страна. При тези констатации не следва да се допуска касационно обжалване за проверка допустимостта на акта.
Вторият правен въпрос е за последиците от неспазване на установените в чл. 48 ППЗСПЗЗ изисквания при продажба на имущество на бившите ТКЗС. Този въпрос не е разгледан от съда, доколкото е приел, че липсва възражение за нищожност на договора на това основание, а единствено поради неспазване на предвидената в закона форма. Предвид липсата на произнасяне на съда, то въпросът не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който да е обусловил решаващите за изхода на спора изводи. За пълнота следва да се посочи, че възражение за неспазване на процедурата по чл. 48 ППЗСПЗЗ за извършване на продажбата чрез търг, е наведено от ответниците по иска в отговора на исковата молба, но поддържането му е лишено от правен интерес, тъй като евентуалната нищожност на договора по никакъв начин не би рефлектирала в правната им сфера.
Третият въпрос в изложението е за формата на договора за продажба на имущество от ликвидационните съвети по реда на чл. 48 ППЗСПЗЗ. Според касатора въпросът се решава противоречиво от съдилищата. Установява се, че по въпроса е създадена практика по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 301 от 24.06.2011 година по гр.д.№ 1154/2010г. на І г.о., Решение № 64 от 20.02.2012г. по гр.д. № 1005/2011г. на ІІ г.о. и Решение № 44 от 12.07.2016г. по гр.д. № 6215/2015г. на ІІг.о. се приема, че за разпореждането с имущество на прекратените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е предвиден специален ред – чрез възлагане на лице с право на дял или чрез търг, съгласно чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ, който приключва със сключване на договор в писмена форма. С § 29, ал.1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр.79/1996 г., доп. ДВ бр.98/1997г./ е въведена писмена форма с нотариална заверка на подписите, при сключването на тези договори. Обжалваното решение, в което е направен извод, че към момента на сключване на договора – 13.10.1994г. писмената форма е достатъчна, съответства на посочената практика.
Предвид изложените съображения, то липсва основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от касаторите въпроси.
Ответниците по жалбата не са представили доказателства за направени разноски в касационното производство и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 13.05.2016г. по гр.д. № 327/2015г. на Ловешки окръжен съд по касационната жалба на М. А. Р., Ц. М. Р., А. М. Р.-К., П. А. Н., А. Д. Р., Н. В. Л., М. И. Р. и М. И. Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: