О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№17
гр. София, 10.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2086 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 458 от 12.10.2016г. по гр.д. № 279/2016г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 163 от 22.04.2016г. по гр.д. № 1/2015г. за отхвърляне на предявения от М. С. И. и С. С. А. против Б. А. К., Ф. А. К., М. А. С., А. А. Ч., Ю. М. К., Д. К. Д., М. К. К., С. А. Т., Е. А. П., С. В. Г., Б. В. К., Н. М. К., А. А. К. и Р. А. К. за установяване правото на собственост по давност върху поземлен имот № 007009 в землището на [населено място], общ Баните, местн. „П.”, с площ 1,328 дка, с начин на ползване „нива”, както и върху 87,80 кв.м., повдигнати в червен цвят на скицата на л.28 от първоинстанционното дело, представляващи граничната южна част от ПИ № 007010, целия с площ от 1,535 дка.
В касационната жалба на ищците М. С. И. и С. С. А., подадена чрез адв. Л., се поддържа, че решението е неправилно. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са формулирани правните въпроси: 1/ кои са елементите на фактическия състав на придобивната давност и може ли съдът по тълкувателен ред да изисква доказване на други обстоятелства, за да признае наличието на придобивна давност; 2/ кои юридически факти обосновават разликата между владението и държането върху дадена вещ. Първият въпрос, според касаторите, е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС – Тълкувателно решение № 4/ 2012г. на ОСГК, а вторият се решава противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата, с изключение на Б. В. К. и Р. А. К., са представили писмен отговор, изготвен от адв. С., в който вземат становище, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост по давност. Ищците са наследници на В. и Б. К., починали съответно през 2006г. и 2010г. Ответниците са наследници на А. А. К., починал през 1966г. Поддържа се в исковата молба, че през 1967г., въз основа на неформален договор за продажба с А. К., наследодателите на ищците са установили фактическа власт върху двата спорна имота, а именно: ПИ № 007009 с площ от 1,328 дка и върху реална част с площ 87,80 кв.м., заемаща южната гранична част от ПИ № 007010, целия с площ 1,535 дка. В съседния имот с № 007024 наследодателите са изградили жилищна сграда през 1967, а през 1985г. са изградили чешма в реалната част от 87,80 кв.м. от ПИ 007010, като общата владяна площ е 2385,80 кв.м. Владението е осъществявано непрекъснато, явно и спокойно, като след възстановяване на собствеността в полза на ответниците, никой от тях не е възпрепятствал установеното владение, нито се е противопоставил на извършваните от ищците действия.
Установява се, че наследодателят на ответниците е притежавал според извлечение от емлячния регистър от 1949г. нива от 3,2 дка в местн. „П.” и паша от 1 дка в същата местност. ТКЗС в [населено място], общ. Баните, е създадено през 1958г. и наследодателят на ответниците А. К. фигурира в списъка на кооператорите от [населено място].
С решение на Поземлена Комисия-Баните от 1996г. на наследниците на А. К. е възстановена собствеността върху нива от 1,328 дка, представляваща имот № 007009 и паша от 1,535 дка, представляваща имот № 007010.
Приета е техническа експертиза, която след оглед на място, сочи че на терена липсва ограда, която да определя границите на фактическото владение, осъществявано от ищците; запазени са само два паднали кола от трасирането на имот 007009 по границата с имот 007024; показанията на свидетелите също не допринасят за определяне на владяната площ. На приложената скица вещото лице е отразило обработваната като нива площ от 510 кв.м. от имот 007009, както и по-рано обработвана като нива площ от 575 кв.м. от същия имот; нанесъл е и претендираните 87,80 кв.м. от имот № 007010.
Събрани са свидетелски показания на по двама свидетели на страните относно фактическата власт върху имота.
За да отхвърли иска решаващият съд на първо място е приел, че не се установява началния момент на твърдяната фактическа власт, тъй като наследодателят на ответниците е починал 1966г. и не би могъл през 1967г. да сключи неформален договор за продажба с наследодателите на ищците. Показанията на свидетелите, доведени от ищците, също не изясняват кога е установена фактическа власт, а доведените от ответниците свидетели сочат, че земята е била дадена от ТКЗС като лично ползване на наследодателите на ищците. Освен това, както установява вещото лице, на място липсват признаци, по които да бъдат обособени площите, претендирани от ищците.
На следващо място съдът е посочил, че придобивна давност за имотите, които са били внесени в ТКЗС и подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече влизането в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ или от приключването на реституционната процедура, ако това е станало по-късно. Според свидетелите, след възстановяване на собствеността в полза на К., земята е била обработвана от тях и едва след 4-5 години те са се съгласили да я дадат на родителите на ищците за обработване поради близостта с къщата им. Въз основа на това съдът е счел, че не е установена и субективната страна на упражняваната фактическа власт, а именно намерението за своене, тъй като земята е била дадена за обработка на родителите на ищците, така че те са били държатели и няма данни да са демонстрирали намерение за своене. Съдът е счел показанията на свидетелите на ответниците за достоверни, тъй като те са съседи на имота и имат непосредствени впечатления. Съобразно горното и отчитайки, че доказателствената тежест се носи от ищците, съдът е намерил, че придобивното основание – давност, не е доказано.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива липсват.
Липсва противоречие с възприетото в Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК относно фактическия състав на придобивната давност. Поддържаната от касаторите теза е, че съдът е добавил към фактическия състав /включващ владение в определен от закона срок/ и други елементи, а именно манифестиране на намерението за своене пред всички, включително и пред действителния собственик. Тезата е несъстоятелна. Намерението за своене е определящ признак на владението и доколкото съдът е приел, че родителите на ищците са били държатели, то за да се постави началото на придобивна давност е необходимо да се установи, че те в един момент са започнали да упражняват фактическата власт за себе си, т.е. с намерение за своене. Изводите на съда са в пълно съответствие, както със сочения тълкувателен акт, така и с мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012г., където са разграничени държането и владението, и е прието, че ако фактическата власт е установена на правно основание, което признава правата на друго лице върху имота, т.е. като държане, то за придобиване по давност е необходимо да се установят едностранни действия, с които държането се превръща във владение. Едно от основанията на съда за отхвърляне на иска е именно неустановяването на такива действия в конкретния случай.
Вторият правен въпрос е: кои юридически факти обосновават разликата между владението и държането върху дадена вещ. От една страна, разликата между двете фактически състояния е ясно посочена в закона – чл.68, ал.1 и 2 ЗС. Същевременно, както бе посочено, разяснения в този смисъл се съдържат и в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК. Поради това не може да се приеме, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата. В обжалвания акт Смолянски окръжен съд не се е отклонил нито от смисъла на закона, нито от задължителната съдебна практика.
При тези изводи следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Ответниците, представлявани от адв. С. имат право на разноски. Видно от договора за правна защита такива са направени само от ответника Б. К. и сумата 300 лв. следва да се присъди нему.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 458 от 12.10.2016г. по гр.д. № 279/2016г. на Смолянски окръжен съд по касационната жалба на М. С. И. и С. С. А..
ОСЪЖДА М. С. И. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] и С. С. А. от [населено място], [улица], ап.6 да заплатят на Б. А. К. от [населено място], [община] сумата 300 /триста/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: