О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№65
гр. София, 02.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2711 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 369 от 16.03.2017г. по гр.д. № 2160/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 109 от 07.09.2016г. на Провадийски районен съд по гр.д. № 367/2015г. за отхвърляне на предявения от Д. Г. Д. против В. Д. К., Ч. Т. К. и Т. Д. Т. иск за делба на дворно място от 462 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 00789.201.194 по кадастралната карта и регистри на [населено място], [община].
Касационната жалба е подадена от ищеца Д. Г. Д. чрез пълномощника адв. З.. Поддържа се, че съдът не е обсъдил внимателно представените писмени доказателства, за да извлече точния им смисъл. За обосноваване достъпа до касационно обжалване сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „смущава ли се владението на несобственика от конклудентните действия на собственика и конклудентните действия на съсобственик прекъсват ли давностното владение на несобственика”. Наред с това се твърди, че решението е постановено в противоречие с константната съдебна практика , без да се сочи такава.
Ответниците Ч. Т. К. и Т. Д. К. изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Ответницата В. Д. К. не е представила писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането. Ищецът Д. Д. твърди, че имотът е съсобствен по наследство от Д. А. Д., починал 1977г., като собствеността е придобита от наследодателя по давностно владение, без да притежава документ за собственост. През 2005г. ответницата Ч. Т. К. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение. Тя поддържа, че нейната майка – П. Т., дъщеря на наследодателя Д. Д., е била надарена с този имот от родителите си при годежа си през 1951г. и тя, заедно със съпруга си е построила през 1962г. жилищна сграда, която понастоящем не съществува. По-късно имотът е предоставен на ответницата и тя след владение, продължило повече от 10 години се е снабдила с нотариален акт за собственост. Представен е протокол за строителни линия от 25.04.1962г. за изграждане на жилище на два етажа на името на П. Т. и Т. Т., както и обяснителна записка към проект за същата къща. Разпитаният свидетел Д. е съсед на имота и сочи, че когато минала регулацията имотът бил разделен на две. В едната част останала къщата на дядо Д., правена през 1961г., а другата част останала свободна. Тя е обработвана от баба В., баба П. и Ч., а в последните години го засява Н. К.. Посоченият Н. К. е разпитан като свидетел. Той също е съсед на имота и заявява, че старата къща е била съборена заради язовира; последните 10-15 години мястото го работи Ч. с мъжа си; от 4-5 години те разрешили на свидетеля да сее люцерна. Свидетелят не е виждал ищеца да идва в имота.
Приетата техническа експертиза проследява регулационния статут на имота и установява, че е незастроен.
При тези доказателства решаващият съд е приел, че наличието на съсобственост върху имота не е доказано. Според представения нотариален акт собственик на имота по давност е ответницата Ч. К.. Разпитаните свидетели са потвърдили упражняваната от нея фактическа власт в продължение на повече от 10 години. Съдът се е позовал на разрешенията в тълкувателно решение № 11/2013г. на ОСГК и е счел, че доказателствената сила на констативния нотариален акт не е опровергана и той легитимира ответницата като собственик на имота. Поради това искът за делба е отхвърлен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива липсват.
Поставеният въпрос: „смущава ли се владението на несобственика от конклудентните действия на собственика и конклудентните действия на съсобственик прекъсват ли давностното владение на несобственика” не може да обуслови достъп до касационно обжалване. Съдът не е обсъждал наличието на конклудентни действия, прекъсващи владението, защото такива твърдения не е имало и не са били доказани. Видно от оплакванията в жалбата касаторът визира като такова действие записването на имота в кадастралните регистри като собственост на наследниците. Обстоятелството на чие име е записан имота в кадастралната карта и регистри няма отражение върху упражняваната върху него фактическа власт и съответно не може да доведе до смущаване на владението или прекъсване на давността.
Доводите в жалбата, че съдът не е обсъдил всички писмени доказателства, в частност протокола за отчуждаване от 1967г., също не могат да предизвикат достъп до касационен контрол. Касае се до приложения по делото протокол от 15.07.1967г. на комисия по §85 ППЗПИНМ за оценка на имот на Д. А. Д., а именно дворно място от 1050 кв.м. и жилищна сграда, построена от Т. Т. и П. Т., отчуждени за строителството на язовир „Ц.” .
От една страна, необсъждането на релевантни доказателствата съставлява процесуално нарушение и ако е допуснато обуславя неправилност на решението по чл. 281,т.3 ГПК, а не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. От друга страна, в случая соченото доказателство няма отношение към собствеността на имота към настоящия момент. То потвърждава, че част от имота на наследодателя е отчуждена за язовира, което се твърди от свидетелите, както и че родителите на ответницата са построили къща през 1962г., която е съборена при строителството на язовира. В крайна сметка протоколът не опровергава изводите, че върху процесната неотчуждена част ответницата е упражнявала давностно владение в период повече от 10 години преди снабдяването с нотариалния акт.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 369 от 16.03.2017г. по гр.д. № 2160/2016г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Д. Г. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: