О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№371
София, 14.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 127 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. А. чрез пълномощника й адвокат Ж. Ч. против решение № 114 от 13.10.2016 г., постановено по гр.д. № 89 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение № 321 от 27.03.2015 г. по гр.д. № 1723/2014 г. на Районен съд-Търговище за признаване за установено по предявения от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] против Б. Н. А., че вписаното на 1.12.2014 г. в Служба по вписванията-Т., по молба вх.рег. № 6145/1.12.2014 г. заличаване на законна ипотека вх. № 139, том II, дв.вх.№ 6125, парт. 60570 от 1.12.2014 г., учредена и вписана на 19.04.1999 г. върху следния недвижим имот: „административна сграда“, находяща се в [населено място], [улица], парцел 1, кв.41 по плана на града, със застроена площ 100.05 кв.м., при съседи: изток-бл.№ 3302 на МО, запад-бл.№ 3301 на МО, север- [улица], юг-междуквартално пространство, е нищожно, поради противоречие с нормативна разпоредба по чл.22 ПВ, на основание чл.88 и сл. ЗКИР и вр. чл.537, ал.2 ГПК..
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] не е изразила становище в настоящото производство.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Предявеният иск е за прогласяване недействителността на вписването за заличаване на законна ипотека, извършено въз основа на разпореждане на съдия по вписванията при Служба по вписванията-гр. Т., от 01.12. 2014 г., заявено от ответницата Б. А., с молба вх.№ 6145/ 01.12. 2014 г. относно процесния имот – тъй като не са налице основанията на чл. 22 от П.., а именно: да са изминали 10 години от вписването на законната ипотека, без да тя е подновена.
Съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:
Първоначалното вписване на законна ипотека върху процесния имот е извършено по разпореждане от 19.04. 1999 г., на съдия по вписванията при Служба по вписванията-гр. Т., по молба на Министъра на търговията и туризма, действащ в качеството му на орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗППДОП. Ипотеката е вписана под № 21, том І, дв.входящ № 583, парт. 2058, 2059 от 19.04. 1999г., на осн. чл. 39 ал. 2 и 3 от ЗППДОП и чл. 8 от договора за приватизационна продажба на [фирма] [населено място] в полза на продавача, до пълното изплащане на цената по договора от купувача. Така вписаната законна ипотека е обезпечение във връзка с приватизационния договор за продажба по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗППДОП/отм./ на предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения – [фирма] [населено място], тъй като при сключване на приватизационния договор са платени 10 % от цената, а останалите 90 % са платими в срок от 6 години, от датата на сключване на договора със съответното олихвяване. Договорът за приватизационна продажба между министъра на търговията и туризма /продавач/ и [фирма] /купувач/ е сключен на 31.03.1999 г.
Б. А. е придобила собствеността на процесния имот от [фирма], [населено място] въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 79, том ІІІ, рег. № 4140, дело № 309 от 05.09. 2002 г. по описа на нотариус рег.№ 317, като закупеният имот е същият, върху който е била вписана законна ипотека на 19.04.1999 г., във връзка с приватизационния договор от 31.03.1999 г.
С молба изх.№ 11-00-4305/17.12. 2008 г., от А. [населено място] / в качеството й на правоприемник, съгл. разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗПСПК и УП на АСП на всички права и задължения във връзка с осъществяване на следприватизационния контрол по сключените приватизационни договори от оправомощените от ЗППДОП /отм./ държавни органи/, представлявана от изп. директор А. Б., депозирана в А.., Служба по вписванията при Районен съд Търговище, Вх.Р..№ 1 от 22.12.2008 г., е поискано подновяване вписването на законна ипотека на основание чл.172, ал.3 ЗЗД и чл.18 от П.. От обстоятелствената част на молбата се установява, че се касае за вписаната на 19.04.1999 г. законна ипотека на процесния имот, за обезпечаване на вземане по сключения на 31.03.1999 г. между министъра на търговията и туризма в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОП /отм./ и [фирма], [населено място] договор за приватизационна продажба на търговското предприятие на [фирма], [населено място].
Върху молбата е поставена резолюцията “Да”, с дата 22.12. 2008 г., с подпис на съдия по вписванията и печат на Служба по вписванията-гр. Т., което по съществото е разпореждане за вписване на подновяването на законната ипотека.
В представените от ответницата удостоверения, издадени от Служба по вписванията [населено място], съответно у-ние изх.№ 1145/25.10.2013 г. /приложено към молбата на ответницата за заличаване на законната ипотека/ и у-ние № 1295/01.12. 2014 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, не фигурира подновяване на вписването законна ипотека по молбата на А. от 22.12.2008 г.
От изисканите от съда и представени от Служба по вписванията-гр.Т. /л. 54 и сл., л. 86 и сл./ и от Агенция по вписванията /л.134 и сл./ е видно: извлечение от Входящ регистър на СлВп- Т. за дата 22.12.2008г., са вписани следните обстоятелства, удостоверяващи подадените документи за този ден: под Вх.№ 1, в 1 часа и 4 м., приносител – А., документ- законна ипотека. Видно от извлечение от Двойно-входящ регистър /отразяващ вписванията/ по дата на регистрация 22.12. 2008г. на СлВп -Т., под № 755 от 22.12. 2008 г., час 14:53:12 е вписано: поправка – законни ипотеки, кредитор – министерство на търговията и туризма; длъжник- [фирма]; книга – законни ипотеки; том -1, №- 75, год.дело 2008 г. Друго вписване за деня 22.12. 2008 г. на законни ипотеки няма. Тези записвания напълно отговарят на отразеното в представената от А.. молба на изп.д-р на А. от 17.12.2008 г. – поставените печати от входящия и двойно входящия регистър и разпореждането на съдията по вписванията- „Да“ от дата 22.12. 2008г., удостоверено с подпис и печат.
От представените справки по лице, по персоналната партида № 2058 на [фирма] и по персоналната партида № 2059 на Министъра на търговията и туризма е вписано под пореден № 2 по справката в книга законни ипотеки поправка – законни ипотеки, № и дата от дв.вх.рег. № -755 от 22.12. 2008 г.; акт том № 1; акт № -75, кредитор–министерство на търговията и туризма и длъжник – [фирма], а под пореден № 1 по справката е вписано в книга – отбелязвания – тип акт: заличаване на законна ипотека, № и дата от дв.вх.рег.№ 6125 от 01.12. 2014 г., том № 2, акт № 139.
От назначените при повторното разглеждане на делото две технически експертизи се установява следното:
През 2008 г. в службата по вписванията в [населено място] е използван програмен продукт наречен „Системата на Е. Ч.“. При въвеждането на данни във входящия регистър на този продукт, полетата за №, дата и час са се попълвали автоматично от централния сървър, часът се взема от системното време на компютърната система. Когато батерията на компютърната система е изтощена и има прекъсване на електрическото захранване е нормално при включване на системата часът и датата да бъдат неверни. Невъзможно е да се въздейства на програмата, чрез допълнително включване на записи, тъй като базата данни на „Системата на Е. Ч.“ не допуска подобен запис, според описанието на програмния продукт. През 2008 г. е имало множество записи с некоректно въведен час на входиране. В. номер от входящият регистър на документите от 22.12. 2008 г. съответства на входящият номер, записан върху входираните документи от книгата за подновявания и заличавания през същият ден. Подредбата на документите от книгата за подновявания и заличавания през 2008 г. съответства на последователността на документите описани във входящият регистър през 2008 г. Процедурата за подновявания и заличавания през 2008г. е включвала следните действия: Входиране на подадената молба в системата. Записване на подаденият от системата входящ номер и дата върху молбата. Докладване на молбата към съдията по вписванията. Резолюцията от съдията по вписванията се изписва върху молбата. Допълване на резолюцията в програмата, без да е възможна промяна на датата или входящия номер. Процедурата за подновявания и заличавания през 2008 г. не е включвала отбелязването на тези действия в двойно-входящ регистър, а само във входящ такъв, който е бил разпечатван в края на работния ден, подписван от служител на Агенцията по вписванията и архивиран в папка. Наименованието на системата, използвана за входиране на документи към момента е И. и в нея не фигурира входящият регистър от софтуера, за вписвания и заличавания, използван през 2008 г. След въвеждане в експлоатация на системата И., всички документи се входират през новата система. Не е възможно получаването на достъп до компютърните системи и софтуера, използвани през периода 2008 г., тъй като компютърните системи са били излезли от експлоатация, а софтуерът е бил мигриран към новата система за вписвания И. и не е запазен.
По данни на системния администратор на съда в [населено място], изградил и администрирал компютърната мрежа, използвана от софтуера за подновявания и заличавания на Агенцията по вписванията – [населено място], компютърните конфигурации са подновявани два пъти от 2008 г. до настоящия момент.
Компютърните конфигурации са използвали операционна система „.W. ХР“. Автор на софтуера, обслужвал подновяванията и заличаванията на Агенцията по вписванията – [населено място] е доц. д-р Е. Ч.. Мрежата, която е използвана, за да се осигури работа на софтуера, обслужвал Агенцията по вписванията, е на N.. Използван е 1PX/S. протокол за осъществяване на комуникацията между сървъра и клиентите му (работните места). Сървърната компютърна система е била свързана към непрекъсваемо токозахранващо устройство (UPS) за да няма прекъсвания на работата и да има вярна дата и час.
Полето „Вх. Дата“ е било вземано от сървърната компютърна система и не е било възможно да бъде променяно от потребителите през 2008 г. Поради проблеми в мрежовата архитектура на програмата, използвана по това време, не е било възможно часът да се взема от сървърната компютърна конфигурация, поради което, при проблеми със системното време на компютърните системи на служителите, е имало необичайни стойности за полето „.Час“, независимо че датата е била коректна.
Полето „.Час“ във входящите регистри на системата, обслужваща Агенцията по вписванията – [населено място] през 2008 г. не може да бъде считано за реално или достоверно. На входящия регистър от 2008 г. не е била извършвана миграция. Такава е извършвана само на двойно-входящият регистър, поради възприетите по това време процедури на вписвания. При мигрирането към новата система И., всички некоректни стойности на полетата от записите на софтуера, обслужвал Агенцията по вписванията през 2008 г. са заменени автоматично с такива по подразбиране от самата система И..
По данни на създателя на софтуера доц. д-р Е. Ч., относно информация за неговият софтуер, използван от Агенцията по вписванията – [населено място], се установява следното: Софтуерът е бил написан на F. DOS. Не е възможно да се променя датата на входящия документ. Не е възможно потребител да променя входящия номер, подаден от програмата. В. номер не зависи от подаденият час. В. номер е винаги последователно нарастващо число, изчисляващо се по формулата „последен входящ номер за деня + 1“ и касаещо текущата дата. За всеки нов ден. първият входящ номер е винаги 1. Не е възможно да се вмъкват записи за предходни дни или да се променя поредността на входящите номера. Възможно е изтриване на запис, само ако потребителят се оторизира със специална парола, като изтритият запис се отразява в разпечатката в края на деня. Възможно е да се пази като архив в самата базата данни.
Приложени са множество разпечатки от входящия регистър за целия период на 2008 година, от които е видно за 14 на брой дати, че има необичаен час на входиране на документите, в рамките на 1 до 6-7 часа през нощта и сутринта. Експертизата посочва, че има множество такива записвания.
Съдът е приел, че по същество, направените констатации и от двете експертизи се покриват и в тях няма разлики. На базата на тях, първата експертиза дава категоричен отговор на въпроса, че системата не е била манипулирана, чрез неправомерно включване на молбата за подновяване на ипотеката. Втората експертиза не дава такъв категоричен отговор, поради това, че не може да се направи оглед в момента на самия софтуер и на базата данни в компютрите. Възприел е и двете експертизи, като компетентно извършени, като е счел, че с оглед невъзможността реално да се изследва софтуерът, най-важни са констативно-съобразителните части на заключенията на вещите лица.
При така възприетата фактическа обстановка съдът е по спорните въпроси може ли в конкретния случай, необичайният час от входящия регистър, който сочи кога е постъпил документът в службата по вписвания, да доведе до нищожност на вписването и може ли да се направи извод, че системата е манипулирана, с цел на всяка цена да се направи това вписване и молбата да е първа по ред в този ден, с цел на извличане на някакви неправомерни изгоди или права за А., представляваща интересите на държавата, като по този начин бъдат увредени други частни интереси, е формирал следните изводи:
От всички събрани от вещите лица данни за начина на функциониране на системата е видно, че до въвеждането на новия софтуер, обслужващ вписванията, е имало системни проблеми, свързани с необичаен час на входиране на документите. Това се е дължало на грешки в архитектурата на софтуера. При проблеми от различно естество, например токови удари, много често се е стигало до проблеми със системното време на компютрите на службата по вписвания в [населено място]. Същата не е разполагала с UPS устройство, за разлика от сървърната система, намираща се в [населено място]. Най-важното обаче е това, че независимо от некоректния час, датата на вписванията не може да бъде променена от който и да е служител и се взема автоматично от централния сървър. Некоректният час може да бъде поправен от всеки един потребител на персоналния му компютър в СлВп в [населено място], в момента, в който забележи, че часът не е коректен. Поредността на вписването, също не може да бъде променена.
Самото подновяване на ипотеката е записано в двойно-входящия регистър в същия ден – 22.12. 2008 г. в следобедните часове, в официалното работно време на службата. Тази молба е била редовна от външна страна, придружена от съответните писмени доказателства и подредена в съответната книга. Спазени са изискванията на чл.18 от П..
Налице са физически доказателства – наличието на съответните документи, с печати на службата и подписи на служителите, подредени в книгите на СлВп в [населено място], че те са постъпили там именно на 22.12. 2008 година, в рамките на 10 годишния срок, поради което подновяването на ипотеката е напълно действително.
Затова е основателна исковата претенция за недействителност на вписване заличаването на законната ипотека, тъй като не е била налице хипотезата на разпоредбата на чл.22 от П..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Б. А. поставя следните въпроси:
1) за приложението на чл.235, ал.2 ГПК във въззивното производство, вменяващ задължение на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона и на чл.236, ал.2 ГПК, задължаваща съда да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи;
2) трябва ли подновяването на законна ипотека да се впише в партидата на собственика на имота, както и по партидата на ипотекарния длъжник по обезпеченото задължение /в случая лицата са едно и също/;
Първият въпрос е обоснован с тезата на касатора Б. А., че съдът не се е произнесъл по възражението й за неспазване на изричните разпоредби на чл.8 на Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър и чл.34 ПВ, в които е посочено, че във входящия регистър се записват последователно по реда на постъпването им всички молби за вписване в имотния регистър /не акта, чието вписване се иска/, като изрично се посочват датата, часът и минутата на постъпване, а видно от категоричното заключение на втората компютърно-техническа експертиза, не е възможно да се определи дали вписването е направено в 01.04 часа през нощта, тъй като информацията в това поле не е възможно да бъде считана за вярна. Не се е произнесъл и по възражението за неспазването на разпоредбата на чл.37 ПВ – в партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът, а ако актът е извършен от две или повече лица, нанасянето в партидната книга се прави под името на всяко едно от тях, а видно от заключението на компютърно-техническата експертиза такава молба не е била записана в двойно-входящия регистър.
Тази теза не може да бъде отнесена към мотивите на въззивния съд. Съдът има задължение да обсъди и съобрази всички ревевантни за спора доводи на страните, но не и задължение за буквалното им възпроизвеждане в мотивите на решението. В случая посочените доводи на Б. А. са обсъдени и са приети за неоснователни, видно от фактическите изводи, които съдът е направил въз основа на доказателствата, посочени като намиращи се на л. 54 и сл., л. 86 и сл. и л.134 и сл. от делото. Следователно липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по приложението на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК.
Вторият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че подновяването не е извършено по партидата на собственика на имота и ипотекарен длъжник [фирма], а по партидата на несъществуващо /заличено/ търговско дружество – [фирма] и изводът на съда, че този факт няма значение за действителността на подновяването на законната ипотека противоречи на практиката на съдилищата по решение № 2893 от 28.11.1956 г. по гр.д. № 1352/56 г. на ВС, IV г.о., както и на практиката на ВКС – определение № 240 от 7.06.2011 г. по ч.гр.д. № 181/2011 г., II г.о., определение № 282 от 16.06.2011 г. по ч.гр.д. № 277/2011 г., I го.о, определение № 326 от 6.07.2011 г. по ч.гр.д. № 296/2011 г., II г.о., определение № 297 от 28.06.2011 г. по ч.гр.д. № 185/2011 г., II г.о.
Твърдяното противоречие не е налице. Разрешението по решение № 2893 от 28.11.1956 г. по гр.д. № 1352/56 г. на ВС, IV г.о. се отнася до изискването на чл.167, ал.3 ЗЗД, касаещо собствеността на имота при учредяване на ипотека, поради което не може да бъде отнесено към хипотезата на чл.172, ал.1 ЗЗД. Тълкуването в посочените определение по чл.274, ал.3 ГПК е в хипотеза на отказ за вписване на актове за собственост /решения за възстановяне право на собственост по ЗСПЗЗ/ и е изцяло неотносимо към настоящия спор.
По този въпрос не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че следва да се даде тълкуване дали изискването за вписване по партидата на собственика, като условие за действителност на учредяването на ипотеката съгласно чл.167, ал.3 ЗЗД, не следва да се приложи по аналогия и в хипотезата на чл.172, ал.1 ЗЗД за подновяване на ипотеката. Прилагането на правна норма по аналогия е допустимо само при условията на чл.46, ал.2 ЗНА – когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В случая с постановеното по делото отменително касационно решение № 75/12.05.2016 г. по гр.д. № 6307/2015 г., I г.о. на ВКС е дадено тълкуване, че подновяването на ипотеката се отбелязва по партидата на първоначалния ипотекарен длъжник дори да е имало след учредяването последващи разпореждания, като не се прави вписване на подновяването по партидата на новия собственик, защото ипотеката следва имота по силата на закона. Като се отчете и обстоятелството, че в правилника за вписване не е уредено закриване на партида, поради изгубване на правосубектността на лицето, на чието име е открита, следва, че отговорът на поставения въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона или за развитие на правото.
Следва да се отбележи и, че независимо от твърдението на касатора, че тълкуването по решение № 75/12.05.2016 г. по гр.д. № 6307/2015 г., I г.о. на ВКС не касае поставения в настоящата касационна жалба въпрос, според настоящия състав довода относно значението на вписването на подновяването на ипотеката по партидата на [фирма] е преклудиран, тъй като е бил наведен в касационната жалба, по която е постановено посоченото решение на ВКС и е съобразен от състава на ВКС при даване на посоченото тълкуване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 13.10.2016 г., постановено по гр.д. № 89 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Търговище.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: