Определение №35 от 27.2.2018 по ч.пр. дело №233/233 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№35

София, 27.02.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 233 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 7498 от 21.11.2017 г., подадена от адв. К. Д., в качеството му на процесуален представител на И. К. П. против определение № 787 от 31.07.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 349 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено определение № 23 от 18.07.2017 г. на съдия по вписвания при Районен съд – Добрич, с което е отказано вписване на договор за наем, сключен между И. К. П. като наемодател и В. Е. Ч. като наемател, на земеделски имоти, находящи се в землищата [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] дол, [населено място] могила, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място].
Частна касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производство по вписване на договор за наем на земеделски земи, т. е. налице е хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК по арг. чл.62, ал.2 ГПК.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
С атакуваното определение № 787 от 31.07.2017 г. по възз.ч.гр.д. № 349 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – Добрич, е прието, че отказът на съдията по вписванията към Районен съд – Добрич да впише сключения между И. К. П. и В. Е. Ч. договор за наем на земеделски земи е правилен и законосъобразен. Съдът се е позовал на чл. 30, ал. 4 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, издадена от Министерство на земеделието и горите, и е счел липсата на приложени скици на земеделските имоти, по отношение на които е сключен договора за достатъчно основание за постановяване на отказ за вписване.
Според жалбоподателя въпросът „Необходимо ли е при вписване на договор за наем на земеделски земи да се изискват скици от КВС“, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие с определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3584 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., определение № 219 от 14.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4155 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд, II г.о. и с приетото в т. 6 на ТР № 6 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което се осъществява основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационна проверка. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, и предвид оплаквания и твърденията на заявителя, настоящият състав намира, че въпросът следва да се конкретизира като се посочи, че същият се отнася до имоти, намиращи се в райони без одобрена кадастрална карта. Така уточнен той е обусловил решаващата воля на въззивния съд, доколкото отказът на съдията по вписванията е потвърден единствено с мотива, че към заявлението за вписване не са приложени скици на имотите, за които се сключва договор за наем.
При извършена служебна справка в интернет страницата на Агенцията по геодезия, картография и кадастър относно териториите с влезли в сила заповеди за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри се установи, че по отношение на районите, в които се намират посочените в договора имоти, липсва одобрена кадастрална карта – област Д., [община] – селска и [община], а и по делото липсва аргумент, че такава е налице. Ето защо в отговор на поставения въпрос се споделя досегашната практика на Върховния касационен съд, обективирана в цитираните определения. Проверката, която извършва съдията по вписванията съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПрВп съдържание. Съдията по вписванията може да откаже исканото вписване, ако актът не подлежи на вписване, не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и ПрВп /официален или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите/, няма необходимото съдържание /индивидуализация на страните и на имота, ако се отнася до конкретен имот/, не е представена скица – копие от кадастралната карта, /когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта/, не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/ и не са представени доказателства за изпълнението на изискванията по чл.264 ДОПК /освен при вписването и отбелязването на съдебно решение/. На друго основание вписване не може да бъде отказано.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Съдът не е съобразил, че процесните имоти не се намират в райони с одобрена кадастрална карта, поради което представянето на скица от ОСЗ съгласно чл.30, ал.4 от Наредба № 49/05.11.2004 г. не може да се счита за необходима предпоставка за вписването на сключените договори за наем. Въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а вписването бъде постановено от касационната инстанция съгласно чл.278, ал 2 ГПК. Съдията по вписванията не може да откаже вписване поради неспазването на изисквания във връзка с одобряването и поддържането на картата на възстановената собственост.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 787 от 31.07.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 349 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – Добрич.
ОТМЕНЯ определение № 787 от 31.07.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 349 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – Добрич.
ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписванията на Служба по вписванията при Районен съд – Добрич договор за наем на земеделски земи № 28616от 17.07.2017 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top