О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№440
[населено място], 23.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 7009 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Ц. М., Н. Б. Н., В. Б. Ш., Я. П. М., Н. Ц. Н., Ю. Ц. Л., Р. Р. А., Т. Р. С., С. Б. С., С. Л. С., М. В. С., Г. Б. Г., Н. Г. М., С. Г. Д., Е. Б. Б., Ю. Б. П. и Г. В. Д. срещу разпореждане от 10.03.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 15625/2012 г., с което е върната въззивната жалба на жалбоподателите с вх. № 1036300/25.09.2012 г. срещу решение от 06.07.2012г. по гр.д. № 32487/2009 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът им по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответниците по жалбата не изразяват становище по основателността й.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Гражданско дело № 15625/2012г. на Софийски градски съд е образувано по въззивна жалба на частните жалбоподатели срещу решението на Софийски районен съд по гр.д. № 32487/2009г. по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. С разпореждане от 14.03.2013 г. Софийски градски съд е оставил без движение исковата молба и въззивната жалба като е дал подробни указания за представяне на данъчна оценка на процесните имоти в 14-дневен срок, с оглед определяне на дължимата държавна такса по иска и по въззивната жалба; указал е внасяне на следващите се държавни такси по сметките на СРС и СГС в 30-дневен срок от съобщението. За тези указания на 01.04.2013г. е уведомен пълномощника адв. Г.. С молба на 20.08.2013 г. адв. Г. е заявил, че представителната му власт е прекратена. На 30.09.2013 г. съдът е дал указания на жалбоподателите да заявят дали поддържат подадената жалба и да я приподпишат. С молба от 03.09.2013 г. жалбоподателката Р. А., чрез адв. А., е поискала да й бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на имотите. С молба от 09.10.2013 г. тя от името и на останалите жалбоподатели е поискала продължаване на срока за изпълнение на разпорежданията от 14.03.2013 г. и 30.09.2013 г. Съдът е продължил срока с 1 месец, считано от получаване на уведомлението за това. В рамките на продължения срок ищците са заявили, че поддържат въззивната жалба, потвърдили са оттеглянето на пълномощията на адв. Г.. След изтичане на срока с молба от 07.03.2014 г. Р. А. е поискала издаването на съдебни удостоверения за снабдяване с данъчни оценки на процесните имоти от Данъчна служба – Район Б..
С обжалваното разпореждане от 10.03.2014г. Софийски градски съд е върнал въззивната жалба и прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 14.03.2013 г. за представяне на доказателства за данъчна оценка на имотите, респективно за внасяне в срок на съответната държавна такса, посочена в определяем размер.
При горните данни, настоящият състав намира разпореждането от 10.03.2014 г. за неправилно. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК ищецът посочва цената на иска, т.е. тя се определя към момента на завеждане на делото. Въпрос за цената на иска може да се повдигне служебно от съда или от ответника по иска, но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като при несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Така посочена и определена, цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, са без значение за цената на иска.
При предявяване на иска пред Софийски районен съд ищците не са посочили цена на исковете по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. По исковата молба е внесена държавна такса 50 лв. като във вносния документ е посочено, че това е държавна такса по неоценяем иск. Съдът не е предприел действия по определяне на цена на иска като оценяем, нито въпросът за цената на иска е повдиган от ответника в първото съдебно заседание. Ето защо, предвид разпоредбата на чл. 70, ал.1 ГПК следва да се приеме, че липсва правна възможност въпросът за цената на иска да бъде повдиган за пръв път във въззивното производство. След като първата инстанция е разгледала иска като неоценяем, то възможността да се определя той като оценяем във въззивното производство е преклудирана. Затова дадените указания за представяне на данъчна оценка и внасяне на държавна такса са неправилни и неизпълнението им не може да обуслови връщане на подадената въззивна жалба. За прецизност следва да се отбележи, че данъчна оценка е налице по делото – тя е приложена в първоинстанционното производство /л.77/ във връзка с изискването за вписване на исковата молба.
Ето защо частната жалба следва да бъде уважена, като разпореждането за връщане на въззивната жалба бъде отменено и делото върнато за продължаване на следващите се процесуални действия.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 10.03.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 15625/2012 г. за връщане на въззивна жалба вх.№ 1036300/25.09.2012г. и прекратяване производството по делото.
Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: