О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 27.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 5293 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 2469/13.07.2016г. постановено по ч.гр.д. № 3151/2016г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. Г. Д. от [населено място] против определение от 20.05.2016г. по гр.д. № 813/2016г. на Софийския окръжен съд, с което исковата му молба е върната, а производството по делото е прекратено поради липса на пасивна процесуална легитимация по иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят И. Г. Д. от [населено място], чрез адв. Д. М. намира определението за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба Прокуратура на Република България не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от И. Г. Д. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 300 000лева в резултат на отказ на Прокуратурата на РБ да образува наказателно производство против посочено от него лице А. Л. А., за извършени престъпления по чл. 293а, чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 209 НК. Първоинстанционният съд е приел, че така предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е процесуално недопустим, тъй като Прокуратурата на РБ не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди, причинени от отказ да се преследва наказателно трето лице.
Въззивният съд с обжалваното определение е споделил изцяло мотивите за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба на И. Г. Д. . Позовал се е на разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2015г. по тълк.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на прокуратурата възниква от момента на влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на този държавен орган, посочени в чл. 2 от ЗОДОВ, както и в т.10 от същото решение, с което е прието, че хипотезите, в които Прокуратурата (като субституент на Държавата) носи отговорност за вреди, настъпили от неин незаконен акт, са изчерпателно изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Отказът за образуване на наказателно производство не е включен в деликтния състав на чл. 2 ЗОДОВ и Прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря по такъв иск. Освен това, правоимащи и съответно – активно процесуално легитимирани по всеки от съставите на чл. 2 от ЗОДОВ са само и единствено лицата, които са били обект на средства за процесуална принуда – образуване на наказателно производство, задържане под стража, настаняване за принудително лечение, които впоследствие са били отменени като незаконосъобразни, но не и лицата, които не са удовлетворени от отказа да бъдат наложени такива мерки и който отказ не е бил отменен, а напротив – потвърден.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, е необходимо да бъде посочен правен въпрос, определящ изхода на спора, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В представеното изложение от И. Г. Д., а и в частната жалба, няма ясно формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Не е аргументирано и поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Най-общо би могло да се приеме, че е повдигнат въпроса дали Прокуратурата е пасивно легитимирана да отговаря за вреди, причинени от отказ да преследва наказателно трето лице. Касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като така конкретизирания въпрос е разрешен в съответствие със съществуващата трайно утвърдена практика на ВКС, според която Прокуратурата /като субституент на Държавата/ носи отговорност за вреди по ЗОДОВ само в предвидените в чл.2 хипотези. Искът по ЗОДОВ е осъдителен и чрез него ищецът търси обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, възникнали от незаконосъобразни актове или действия/бездействия на правозащитните органи на държавата – следствие, дознание, прокуратура и съд. Предпоставките за реализиране отговорността на държавата за вреди от такива актове или действия/бездействия са изчерпателно уредени в чл. 2 ЗОДОВ. Отказът да се образува наказателно производство срещу трето лице не попада сред тези предпоставки. В случая ищецът се е възползвал от възможността да обжалва отказа по реда на НПК и той е бил потвърден от по-горестоящите прокуратури, с което предвиденият законов ред за контрол върху отказа на прокуратурата е изчерпан. Гражданският съд не може в производство по ЗОДОВ инцидентно да се произнася по неговата законосъобразност.
При горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2469 от 13.07.2016г. постановено по ч.гр.д. № 3151/2016г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: