О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№192
С., 14.05.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1800 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. П.-Б., Д. Г. П. и Х. Д. П. чрез пълномощника им адвокат Д. Н. против решение № 160 от 18.12.2014 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърдено решение № 173 от 30.05.2014 г. по гр.д. № 45/2013 г. на Районен съд-Исперих за прогласяване нищожността на основание чл.75, ал.2 ЗН на договор за доброволна делба, сключен с акт № 72, том ІІ, рег. № 1811 от 26.06.2000 г. на Нотариус Р. А. с рег. № 254, сключен на 26.06.2000 г. и е допусната съдебна делба на земеделски имоти, останали в наследство от С. Х. М., намиращи се в землището на [населено място], обл.Р.: нива с площ 16.954 дка, № 022137 по плана за земеразделяне в местността „Т. път-ляво”; нива с площ 19.045 дка № 004036 по плана за земеразделяне в местността ”Тюрбе”, нива с площ 35.997 дка, № 004037 по плана за земеразделяне в местността „Тюрбе” между съделителите и при права в съсобствеността: Е. С. Д. – 3/12 ид.ч., Ц. И. П. – 3/12 ид.ч., М. Х. Д. – 3/12 ид.ч., Д. Г. П. – 1/12 ид.ч., Х. Д. П. – 1/12 ид.ч. и Г. Д. П. – 1/12 ид.ч.
Е. С. Д., Ц. И. П. и М. Х. Д. не са подали писмен отговор на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС съобрази следното:
Ищците Е. С. Д. и Ц. И. П. са основали иска за делба на твърденията, че съсобствеността е възникнала по наследство от С. Х. М., като те са наследници на преживялата го последваща съпруга М. Р. М., а ответниците са наследници на сина му Х. С. Х.. Ответниците са оспорили иска с доводи, че е налице хипотезата на чл.9а ЗН и М. Р. М., респ. нейните наследници не наследяват С. Х. М., евентуално – че са придобили правата им чрез давностно владение, осъществявано от 2000 г., когато е сключен договора за доброволна делба Във въззивната жалба на Г. Д. П.-Б., Д. Г. П. и Х. Д. П. са наведени доводи, че процесните имоти са придобити по време на брака на наследодателя С. М. с първата му съпруга и че М. М. няма принос в придобиването им, във връзка с действалия по силата на Закона за лицата и семейството от 10.09.1949 г. режим на разделност на имуществата на съпрузите и във връзка с възражението им за придобивна давност. Във въззивната жалба на М. Х. Д. са наведени доводи, че представения акт за женитба не установява наличието на брак между наследодателя С. М. и М. М., тъй като са посочени различни рождени дати от тези, посочени в удостоверенията за наследници.
За да постанови решението си въззивният съд е изложил съображения, че възражението на М. Д., направено пред въззивната инстанция е преклудирано, тъй като нито с писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК, нито в съдебното заседание, в което е представен документа – Акт за женитба от 1946 г. са оспорени факта на наличие на сключен граждански брак и самия документ, който го удостоверява, като се е позовал на т.4 от ТР № 1/2013 г. на по т.д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Приел е, че няма спор между страните, че недвижимите имоти, предмет на делбата са придобити от С. М. преди брака му с М. М.. Спорът между страните се свежда до това – дали ищците, като наследници на М. М. са наследници на починалият й преди нея съпруг С. М., като е направен извод, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 9а от ЗН, тъй като бракът им е сключен преди одържавяване на имотите, поради което се прилагат общите правила при наследяване по ЗН и съответно договорът за доброволна делба, сключен на 28.06.2000 г. без участието на наследниците на М. М. е нищожен според чл. 75, ал. 2 от ЗН. За неоснователно е прието възражението на ответниците за придобиване правата на ищците по давност, тъй като сънаследникът владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание. Според разпитания от районния съд свидетел К. ищцата Ц. П. установила контакт с ответницата М. Д. и наследодателката на ответниците С. П., които отказали да й заплатят припадащата й се част от рентата, която получавали въз основа на сключени договори за аренда на земите, като й заявили, че земите били само техни в периода 2004 г. – 2006 г. Не е установено до 2004 г. да е демонстрирано подобно намерение спрямо наследниците на М. М. и в частност по отношение на Ц. П. и тъй като искът е предявен на 25.01.2013 г., придобивната давност към този момент не е била изтекла. Доказателства за манифестиране на намерението за своене от тези сънаследници спрямо другата ищца Е. Д. не са посочени и събрани по делото.
К. поставят въпросите: 1. Искът за съдебна делба подаден ли е от ищците с нужната за това процесуална легитимация, съгласно чл.341, ал.1 ГПК и в нарушение на чл.14, ал.7, изр.последно СК от 1968 г. /отм./ и съответно Е. С. Б. и Цвята И. П. наследници ли са по смисъла на закона чрез преживялата съпруга М. М. на наследодателя С. М.; 2. М. М. последваща съпруга на С. М. ли е по смисъла на чл.9а ЗН и 3. налице ли е придобивна давност на земеделските земи от ответниците.
Първият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е изцяло неотносим към предмета на делото, доколкото самите касатори твърдят, че имотът не е бил съпружеска имуществена общност между наследодателя С. М. и М. М., а в този смисъл са и изводите на въззивният съд, че имотите са били лични на С. М. и се наследяват по общите правила на ЗН.
По втория въпрос въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № ?.11.1998 г. по гр.д. № 1/1998 г., ОСГК, че последващ съпруг е този, който е сключил брак с наследодателя след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Третият поставен въпрос не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а отговорът му е свързан с преценка правилността на въззивното решение. Същият е обоснован с непроизнасяне по искането на ответниците за допускане на свидетели за установяване на фактическата им власт, но въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е дал възможност на ответниците да посочат гласни доказателства, като им е указал и доказателствената тежест, както и с липсата на произнасяне по искането да се представят всички арендни договори, но въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния, че сключването на договори за наем и аренда са действия на обикновено управление и не доказва намерение за своене, като касаторите не поставят въпроси с оглед тези изводи във въззивното решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и за преценка допустимостта на въззивното решение с оглед твърдението, че съсобственици на имота са и неучастващите по делото С. П. и М. С.. Д. е обоснован с тезата на касаторите, че завещанието на П. П., син на М. М., с което завещава на съпругата си и ищца Ц. П. „цялото си движимо и недвижимо имущество, създадено през съвместния им живот” е частно, само за имуществото в режим на СИО, поради което не се отнася за наследените права от процесните имоти. Твърденията за характера на завещанието са направени за пръв път в касационната жалба, поради което въззивният съд не е формирал мотиви за характера на завещанието, а е приел, че същото е универсално и легитимира като наследник на П. П. само съпругата му Ц. П..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 18.12.2014 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Разград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: