О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№397
[населено място], 12.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 5329 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1204 от 18.06.2015г. по гр.д. № 1347/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 179 от 10.10.2014г. по гр.д.№ 731/2014г. на Провадийски районен съд за уважаване на предявения от Ж. П. Ж. против М. Г. М., Б. Д. М. и [фирма] иск по чл. 33, ал.2 ЗС чрез признаване правото на изкупуване на 363,98кв.м. ид.ч. от ремонтна работилница, цялата от 733 кв.м., построена в държавно място в [населено място], местност „До селото”, цялото с площ 1811 кв.м., съставляващо имот № 119030, парцел 30, масив 119 за сумата 19 283,66лв.
Касационната жалба е подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат М.. Наведени са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. За обосноваване допускането на касационното обжалване е поставен правния въпрос: допустимо ли е чрез поправка на нотариален акт да се променя предмета на собственост от реална такава в идеална? Извършено е позоваване на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК с цитиране на две решения на ВКС, които не са приложени.
Ответникът Ж. П. Ж. в писмения си отговор оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Изтъква, че повдигнатите от касатора въпроси относно съсобствеността върху имота са разрешени с влязло в сила решение по предходен спор.
Н. другари на касатора М. Г. М., Б. Д. М. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС. Ищецът атакува договор за покупко-продажба, сключен на 16.05.2011г. между М. Г. М., Б. Д. М., като продавачи и [фирма], като купувач, относно недвижим имот – ремонтна работилница със застроена площ 733 кв.м., построена върху държавно дворно място в землището на [населено място], местн. „До селото” с площ 1811 кв.м. Поддържа, че е съсобственик на имота и не му е предложено да купи продавания от ответниците М. дял.
В. съд е обсъдил заключението на приетата техническа експертиза, според което ремонтната работилница се състои от ремонтно хале с три автоканала, седем други помещения – складове, които се намират в северната част на сградата и котелно помещение северозападната част на сградата, както и установеното от вещото лице разпределение на ползването на помещенията в работилницата и е достигнал до извод, че ищецът е придобил право на собственост върху идеална част от работилницата, така както е отразено в нотариалните актове. Позовал се е и на влязлото в сила решение по гр.д.№ 741/2011г. на Провадийски районен съд /решението е влязло в сила на 29.11.2012г. когато е постановено определение от ВКС за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд/, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че Ж. П. Ж. е собственик на 369,02 кв.м. идеални части от посочената работилница, цялата от 733 кв.м., като е придобил правото на собственост с два договора за покупко-продажба, сключени във формата на нотариални актове през 2005 и през 2010г., ведно със съставени към тях нотариални актове за поправка.
Наред с това позоваване съдът е обсъдил наведените от въззивника /сега касатор/ възражения относно значението на нотариалния акт за поправка на нотариален акт. Приел е, че поправката е извършена в съответствие с правилата на ГПК и не е недействителна. Съдът се е произнесъл и по доводите за нищожност на сделките, с които ищеца е придобил правото на собственост и ги е намерил за неоснователни.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставеният от касатора правен въпрос е обсъден в обжалвания акт, но като съпътстващ, допълващ мотив. При наличие на влязло в сила решение, с което между същите страни е признато за установено, че ищеца Ж. е собственик на 369,02 кв.м. идеални части от работилницата, то не може да бъде разглеждан и пререшаван въпроса собственик ли е той и каква точно част притежава – реална или идеална част. Ето защо, въпросът не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Следва да се посочи, че и всички останали оплаквания, поддържани в касационната жалба, също касаят въпроси, обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по установителния иск относно правата на ищеца в съсобствеността.
По изложените съображения следва да бъде отказан достъпът до касационно обжалване. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба в размер на 2 000лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1204 от 18.06.2015г. по гр.д. № 1347/2015г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на [фирма].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Ж. П. Ж. от [населено място], [улица] сумата 2 000 /две хиляди/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: