О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№372
София, 14.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 117 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. М., А. Б. Я. и Т. Б. П. чрез пълномощника им адвокат В. Н. против решение № 6946 от 29.08.2016 г., постановено по гр.д. № 7106 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, IV-Г състав, с което е обезсилено решение от 6.07.2011 г. по гр.д. № 13943/2007 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав в частта за отхвърляне на предявения от К. Г. М., Т. Б. П. и А. Б. Я. срещу В. С. И., Д. П. И., П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. иск с правно основание чл.108 ЗС относно тавански етаж с площ от 124 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, столова, кухненски бокс, баня-тоалетна, складово помещение и входен коридор, находящ се в сградата във вътрешната югозападна част от дворното място, съставляващо УПИ V-349 в кв.35 по плана на [населено място] с площ от 1011 кв.м. и относно 496/3030 ид.ч. от това дворно място.
В. С. И., Д. П. И., П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. не са изразили становище в настоящото производство.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
С решение № 4 от 8.05.2015 г. по гр.д. № 3389/2014 г. на ВКС, I-во г.о. е обезсилено предходно въззивно решение по делото като постановено по нередовна искова молба и делото е върнато за ново разглеждане с указания, че след като за съда съществува неяснота относно предмета на иска по чл.108 ЗС и основанието, на което ищците считат себе си за собственици на 1/3 от 496/1011 ид.ч. от дворното място и на целия тавански етаж /мезонет/ от построената в югозападната му част сграда, следва да остави същата без движение, като даде указания и определи срок, в който ищците да посочат ясно, точно и конкретно основанието и петитума на иска си.
В изпълнение на дадените от ВКС задължителни указания, Софийски градски съд е предоставил възможност на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението в писмена молба, с препис за ответниците, да посочат конкретното основание за възникване на правото на собственост за всеки един от тях върху процесния недвижим имот, предмет на иска по чл.108 ЗС / целия таванския етаж от сградата, построена във вътрешната югозападна част от дворното място и ид. части от дворното място/ и да посочат точно и ясно петитума на иска с правно основание чл.108 ЗС, като им е указал и последиците от неизпълнение на дадените указания.
В дадения и продължен по реда на чл.63 ГПК срок за отстраняване нередовността на исковата молба, ищците К. М., А. Я. и Т. П., са депозирали молба, в която са заявили, че основанието, на което претендират ревандикация на целия тавански етаж е приращение, тъй като са собственици на дворното място, върху която е построена сградата, в която се намира таванския етаж, като в молбата са посочили, че това основание е заявено от тях в уточнителната молба от 13.07.2007 г., както и в писменото им становище от 21.06.2010 г. и молба от 30.08.2010 г., депозирани пред СРС.
С молбата от 13.07.2007 г., ищците са уточнили пред СРС, че ищцата К. М. е съсобственик на дворното място на основание договор за продажба, обективиран в нот.акт № 32/04.07.1991 г., по силата на който е придобила собствеността върху 2/3 ид.ч. от магазин, находящ се в двуетажна жилищна сграда на [улица], заедно с Ѕ ид. ч. от притежаваната от праводателя 1/3 ид.ч. от Ѕ ид.ч. от дворното място. В. И. и Р. И. /ищци, по чийто иск делото е прекратено/ се легитимират като собственици на 85/1011 ид.ч. от цялото дворно място като наследници на М. Х. И., който по силата на нот.акт № 133/13.11.1991 г. за продажба на недвижими имот и учредяване право на строеж, е придобил от С. В. Й. 1/3 ид. ч. от магазин в сутерена на сградата, находяща се на [улица] и 85/1011 ид.ч. от дворното място. Ищците Т. П. и А. Я. са съсобственици на дворното място по силата на договор за замяна, обективиран в нот.акт №181/1987 г., по силата на който са придобили собствеността върху Ѕ ид.ч. от дворното място, а впоследствие по давност всяка една от двете е придобила по ј ид.ч. от 42/1011 ид.ч. от дворното място. Изложено е също, че наред с ищците съсобственици на дворното място са и ответниците В. И. и С. Т., който е правотадел и на останалите ответници.
В открито съдебно заседание, въззивниците К. М., А. Я. и Т. П. са уточнили, че петитума на иска по чл.108 ЗС е за предаване владението на 1/3 ид.ч. от 496/1011 ид.ч. от урегулирания поземлен имот и за предаване владението на целия тавански етаж от сградата, построена в югозападната част на дворното място, като основанието, на което ищците-въззивници твърдят, че са придобили собствеността върху целия тавански етаж е приращение по смисъла на чл.92 ЗС, тъй като са собственици на мястото, върху което е построена сградата.
Въззивният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени. Изложил е съображения, че обективните и субективните предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба, а спорното материално право, предмет на защита с иск, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Основанието на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него материално субективно право. Основанието на иска по чл.108 ЗС е твърденият от ищеца конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост. В молбата, депозирана пред въззивния съд ищците сочат, че са придобили собствеността върху таванския етаж на основание приращение, тъй като са собственици на земята, върху който е изграден. Липсват обаче каквито и да било фактически твърдения, въз основа на които ищците се считат за собственици на цялото дворно място и поради които претендират предаване владението на целия тавански етаж /с оглед заявения от тях петитум/, а не само на идеални части от него, съответстващи на притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху дворното място при приложение на правилото на чл.92 ЗС, още повече, че до този момент, видно и от молбата уточнение от 13.07.2007 г., последните са поддържали, че са съсобственици на дворното място /при конкретно посочени идеални части/, наред с част от ответниците, а именно В. И., която се легитимира като съсобственик на дворното място при квота 1/3 ид. част от 496/1011 ид.ч. от дворното място на основание договор за дарение, обективиран в нот.акт № 72/22.05.1989 г. и С. Т., който е праводател на ответниците П. И., Р. И. и Н. И. и се легитимира също като съсобственик на дворното място при квота 1/3 ид. част от 496/1011 ид.ч. от дворното място на основание договор за дарение, обективиран в нот.акт № 52/19.02.1992 г. Същевременно не са изложени и твърдения от ищците за настъпили юридически факти, в резултат на които те са придобили /било на оригинерно, било на деривативно основание/ притежаваните от останалите съсобственици идеални части от дворното място и то към момент, предхождащ построяването на таванския етаж. Липсва посочване и на основанието, на което ищците претендират да са собственици и на 1/3 ид. част от 496/1011 ид.ч. /или 496/3030 ид.ч./ от дворно място, които идеални части ответниците П. И., Р. И. и Н. И. са придобили от С. Т. по силата на договор за покупко-продажба от 18.06.1997 г., владението върху които искат да им бъде предадено, наред с това на целия тавански етаж. Отделно от това от страна на ищците изобщо липсват твърдения кога е изграден таванския етаж, чиито собственици твърдят, че са станали по приращение, а обстоятелството кога е изграден последния е от значение при преценка на съда какви са били правата на ищците върху земята към този момент и съответно налице ли е твърдяното основание за възникване на правото на собственост върху построеното на основание чл.92 ЗС. В обобщение съдът е формирал извод,, че указанията му не са изпълнени, тъй като не са изложени фактите и обстоятелствата, на които ищците основават иска си по чл.108 ЗС по отношение на процесния тавански етаж и на 496/3030 ид.ч. от дворно място, т.е. нередовността на исковата молба по смисъла на чл.98, б.“г“ ГПК /отм./, не е отстранена, поради което производството пред въззвния съд не би могло да продължи до произнасяне с решение по основателността на жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1) задължен ли е съда да подведе под съответната правна норма заявените в исковата молба фактически основания и да даде вярна правна квалификация на иска;
2) представлява ли същество нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението от съда на императивното му задължение по чл.7, ал.1 ГПК да съдейства на страните в еднаква степен за изясняване на делото от фактическа и правна страна;
3) представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението от съда на иперативното му задължение по чл.9 от ГПК да осигури равенство на страните в процеса.
Поставените въпроси са свързани с изложената в касационната жалба теза, че исковата молба е редовна, тъй като ищецът следва да изложи само фактическите основания на своите претенции, а в случая ищците са изложили /включително чрез уточнения и допълнения/ три фактически основани на своите претенции: ревандикация по чл.108 ЗС, иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, приращение по чл.92 ЗС, а задължение на съда е да даде правна квалификация на иска. Така изложената теза показва смесване от страна на касаторите на понятията основание на иска /т.е. фактите, от които се извежда твърдяното субективно право/ и правно основание на иска /т.е. правната норма, която свърза съответното субективно право с определени юридически факти/. Твърденията на касаторите, че са предявили два иска по чл.108 ЗС и по чл.33, ал.2 ЗС /производството, по който е прекратено/ и позоваването им на правната норма на чл.92 ЗС, не може да бъде съотнесено към мотивите на въззивния съд, а именно, че липсват твърдения за осъществени в действителността факти, от които ищците извеждат претендираното право на собственост върху идеална част от дворното място и целия тавански етаж на построената в югозападната му част сграда, а съответно и поставените въпроси са изцяло неотносими към изводите във въззивното решение за наличие на нередовност на исковата молба и неотстраняването й в дадения от съда срок, поради което и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6946 от 29.08.2016 г., постановено по гр.д. № 7106 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, IV-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: