О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№105
Гр.С., 09.03.2015год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 621 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. против Решение № 1019/ 10.03.2014 г. по в.гр.д.№ 936/13 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 2817/ 17.06.2013 г. по гр.д.№ 1310/11 г. на Районен съд- [населено място] в частта, с която са изнесени на публична продан допуснатите до делба между касатора и М. М. Д. недвижими имоти в [населено място], а именно: дворно място, представлявящо поземлен имот с идентификатор № 02107.1.482 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-21/ 19.04.2011 г. на изпълнителния директор на А., и първи етаж от разположената в мястото паянтова жилищна сграда, представляващ поземлен имот с идентификатор № 02107.1.482.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-21/ 19.04.2011 г. на изпълнителния директор на А.; отхвърлени са претенциите на съделителите за възлагане на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК, както и за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.2 ГПК за лишаването на всеки от тях от възможността да ползва делбените имоти съобразно правата му в размер на 100 лв. месечно за периода от 31.01.2013 г. до извършване на делбата; отхвърлена е претенцията по сметки на съделителя М. Д. за разликата над 2 864,67 лв. до пълния претендиран размер от 6 630 лв., представляваща стойността на извършени в делбените имоти подобрения. В частта, с която претенцията по сметки на М. Д. е отхвърлена за сумата 2 864,67 лв., първоинстанционното решение е отменено и вместо него- постановено решение по съществото на спора, с която посочената сума е присъдена в тежест на съделителя С. Д.. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо поради ненадлежно сезиране на въззивния съд, доколкото в срока по чл.259, ал.1 ГПК съделителят М. Д. не е упражнил правото си на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с оглед на което се моли за обезсилване на атакувания въззивен акт в частта, обективираща произнасяне по неговата жалба. При условията на евентуалност- в случай, че решението на Благоевградския окръжен съд е допустимо, се излагат доводи за неговата неправилност като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са възпроизведени оплакванията за недопустимост на обжалваното въззивно решение поради ненадлежно сезиране на въззивния съд с жалба от съделителя М. Д., а във връзка с оплакванията за неправилност на въззивния акт е посочено единствено, че в частта, с която е отхвърлена претенцията на касатора за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК, решението е в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 19/ 08.02.2013 г. по гр.д.№ 619/12 г. на ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба- М. М. Д. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, при което преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба- предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване. В конкретния случай тези предпоставки не са налице, доколкото въззивният съд е постановил решението си при надлежно упражнено от страна на съделителя М. Д. право на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с оглед на което постановеният от въззивния съд акт по извършването на делбата се явява допустим. Действително, въззивната жалба срещу първоинстанционното решение на Районен съд- [населено място] е била подадена от адв.А. А. от името на лице, което не е имало качеството на страна във втората фаза на делбеното производство- ответникът М. М. Д., по отношение на когото искът за делба е бил отхвърлен с влязло в сила решение по допускане на делбата. С разпореждане от 31.10.2013 г. въззивният съд е дал указания за поправяне на тази нередовност на въззивната жалба, в изпълнение на които с молба от 18.11.2013 г. адв.А. е заявила изрично, че е подала жалбата от името на съделителя М. Д. в качеството му на надлежна страна във фазата на извършване на делбата, като посочването на друго лице като жалбоподател се дължи на техническа грешка. По този начин допуснатата нередовност по чл.260, ал.1 ГПК следва да се смята отстранена, считано от датата на подаване на въззивната жалба /чл.101, ал.2 ГПК/, и следователно въззивният съд е бил надлежно сезиран в срока по чл.259, ал.1 ГПК с въззивна жалба от съделителя М. Д., поради което обжалваното решение не е недопустимо на поддържаното от касатора основание.
Не са налице предпоставките за ангажиране компетентността на касационната инстанция и по чл.280, ал.1 ГПК. Допускането на касационното обжалване на това основание е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. В случая касаторът не е посочил какъвто и да е конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, поставен в основата на обжалваното въззивно решение, което само по себе си е достатъчно основание да се приеме, че основанията за ангажиране на компетентността на Върховния касационен съд липсват. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение в частта му, с която е отхвърлена претенцията на касатора за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК, и цитираното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Решение № 19/ 08.02.2013 г. по гр.д.№ 619/12 г. на ІІ г.о. Това е така, тъй като в случая съсобствеността между страните не е възникнала единствено по наследяване от общ за тях наследодател, а произтича и от извършени приживе от наследодателя в тяхна полза прехвърлителни сделки, с оглед на което е налице смесена съсобственост, при която съгласно задължителните указания на т.8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ОСГК разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК /съответна на чл.288, ал.3 ГПК-отм./ не може да намери приложение.
Независимо от изхода на производството, не са налице предпоставките на чл.78, ал.3 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника по касация предвид липсата на доказателства такова да е заплатено /т.1 от ТР № 6/12 г. от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1019/ 10.03.2014 г. по в.гр.д.№ 936/13 г. на Благоевградския окръжен съд, по касационната жалба на С. И. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: