О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№139
София, 06.04.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4251 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Ш. чрез пълномощника й адвокат Д. против решение № 277 от 31.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1062 по описа за 2015 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 25 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 175/2012 г. на Районен съд-Самоков и вместо него е постановено друго за осъждане на К. А. Ш. да заплати на О. А. Ш. сумата 3400 лв., представляваща обезщетение за извършени от О. Ш. подобрения – пристройка и втори етаж към жилищна сграда в УПИ Х-2176 от кв.174 по плана на [населено място], с настоящ идентификатор 65231.913.360, както и разноски по делото в размер на 36.27 лв.
О. А. Ш. не е подал писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В. производство се е развило по реда на чл.294 ГПК, след като с решение № 180 от 17.12.2015 г. по гр.д. № 2921/2015 г. на ВКС, I г.о. е дадено тълкуване, че ищецът О. Ш. има качеството недобросъвестен владелец, извършил подобренията със знанието и без противопоставянето на собственика, а ответницата е пасивно легитимирана по спора, тъй като макар да е закупила имота след извършване на подобренията, е знаела към момента на придобиването, че подобренията са извършени не от праводателя й, а от владелеца, като знанието се предполага, ако приобретателят е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на праводателя. Съобразявайки се с даденото от ВКС тълкуване, въззивният съд е приел, че на ищецът съгласно чл.74, ал.2 ЗС се дължи сумата 3400 лв. за извършени от него подобрения, с които се е обогатила ответницата – дъщеря на собственика и сестра на владелеца.
В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост на изводите на съда, че ищецът е имал качеството на владелец, тъй като доказателствата по делото установяват, че същия е бил държател, както и за неправилност на извода, че ответницата дължи обезщетението за извършените подобрения, тъй като тя не е била собственик към момента на извършването им, а е последващ приобретател на имота. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК бланкетно се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материално правни и процесуални въпроси, които са в противоречие със съдебната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Липсва обаче формулиран правен въпрос спрямо който да се прецени наличието на хипотеза по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърдението за „липса на съответствие на фактическите изводи с доказателствата по делото“ по същество съставляват довод за необоснованост – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което подлежи на разглеждане при постановяване на касационно решение, но е неотносимо в производството по чл.288 ГПК. Приложената съдебна практика – решение № 1640/29.11.1999 г. по гр.д. № 440/1999 г. на ВКС, IV г.о. – според която приобретателите на недвижим имот не са пасивно легитимирани по иска за заплащане стойността на подобренията, извършени в него преди прехвърлянето му, не удостоверява противоречиво разрешаван правен въпрос, тъй като от една страна в настоящия случай приобретателят е знаел, че подобренията са извършени от владелеца, а от друга страна за отговорността на приобретател, който е знаел, че подобренията са направени не от неговия праводател е налице задължителна практика на ВКС, включително и по отменителното касационно решение, с която въззивния съд се е съобразил.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 277 от 31.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1062 по описа за 2015 г. на Софийски окръжен съд в атакуваната му част, с която е отменено решение № 25 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 175/2012 г. на Районен съд-Самоков и вместо него е постановено друго за осъждане на К. А. Ш. да заплати на О. А. Ш. сумата 3400 лв., представляваща обезщетение за извършени от О. Ш. подобрения – пристройка и втори етаж към жилищна сграда в УПИ Х-2176 от кв.174 по плана на [населено място], с настоящ идентификатор 65231.913.360.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: