О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
Гр.София, 01.06.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 2091 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Т. и Р. Г. Т. против Решение № 628/ 21.11.2014 г. по в.гр.д.№ 779/14 г. на Русенския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 532/ 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5821/13 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Н. Г. Н., при условията на активно субективно съединение, искове за собственост по чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците, в качеството им на наследници по закон на Й. Т. Т., върху апартамент № 11А в [населено място], жилищен блок „М. конник”, вх.Д, ет.7. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост бъдат уважени със законните последици.
Според обективираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, от обуславящо значение за изхода на спора е следния правен въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, а именно: Годен придобивен способ ли е постановление за възлагане на недвижим имот, когато с присъда на наказателния съд е признато, че действията на съдебния изпълнител по изпълнението съставляват престъпление по служба /чл.282, ал.1 НК/, като имотът е възложен на взискател, за който не е установено да е кредитор на длъжника. Касаторът поддържа, че по отношение на така формулирания въпрос са налице предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК основания за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора- наличие на противоречива незадължителна съдебна практика, при което произнасянето на ВКС по въпроса с решение по реда на чл.290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба- Н. Г. Н. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правните изводи на въззивния съд по спорния предмет /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая са налице. По същество исковите претенции за собственост на ищците-касатори в настоящото производство се основават на твърдението, че постановлението на съдебния изпълнител, с което процесният недвижим имот, върху който е било насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на притезание на [фирма] срещу наследодателката на ищците, е бил възложен на частния праводател на ответницата- А. Р. З. в качеството му на присъединен взискател, представлява нищожен акт на съдебния изпълнител, поради което същото не е произвело вещно-транслативен ефект в полза на посочения взискател, респ. на неговите частни правоприемници, и имотът е останал в патримониума на правоприемниците на длъжника. Нищожността на постановлението за възлагане се обосновава с факта, че с влязла в сила присъда на наказателния съд съдебният изпълнител е признат за виновен в извършване на престъпление по служба по чл.282, ал.1 НК, като при провеждане на принудителното изпълнение е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от процесуалния закон- не е връчил на длъжника призовка за доброволно изпълнение съгласно чл.325, ал.1 ГПК /отм./; не е посочи при описа на недвижимия имот изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело /чл.361, ал.1 ГПК-отм./; не е извършил пазарна оценка на имота, върху който е насочено изпълнението /чл.374, ал.2 ГПК/; не е извършил разпределение между всички взискатели /чл.355 ГПК-отм./; възложил е имота на присъединен взискател, без да е представен изпълнителен лист в негова полза /чл.354, ал.1 ГПК-отм./, с цел да набави за същия имотна облага, и от това са настъпили немаловажни вредни последици за А. и Р. Т. в размер на 24 028 лв. За да потвърди първоинстанционното съдебно решение, с което предявените на това основание искове по чл.108 ЗС са отхвърлени, въззивният съд е изложил мотиви, според които влязлото в сила постановление за възлагане е годно придобивно основание и е произвело вещно-прехвърлително действие в полза на частния праводател на ответницата съгласно чл.384, ал.2 ГПК /отм./, доколкото не е обжалвано и проданта не е атакувана по исков ред на основанията, посочени в чл.384, ал.3 ГПК /отм./. При тези решаващи правни мотиви, постановени в основата на обжалваното въззивно решение, следва да се приеме, че поставеният от касаторите правен въпрос е от обуславящо значение за изхода на делото. Съдебната практика /вкл. задължителната такава по чл.290 и чл.274, ал.3 ГПК/ е константна, че нищожността на постановлението за възлагане може да се релевира поначало само с иск по чл.496, ал.3 ГПК /аналогичен на чл.374, ал.3 ГПК-отм./, т.е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената, като нищожността може да се релевира и инцидентно като обуславящ въпрос в производството по предявен иск за собственост върху имота /Определение № 81 от 20.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 498/11 г. на І г.о./. В този смисъл, доколкото в конкретния случай исковата претенция по чл.108 ЗС обективира изрично позоваване на нищожността на постановлението за възлагане в полза на частния праводател на ответницата поради установено с влязла в сила престъпление на съдебния изпълнител престъпление по служба- възлагане на имота в полза на взискател, който няма качеството на кредитор, следва да се приеме, че е налице надлежно релевирано възражение за нищожност на проданта по чл.384, ал.3 във връзка с чл.379, ал.2 ГПК /отм./, по което въззивният съд не се е произнесъл. В този смисъл обжалваното решение се явява несъобразено с посочената по-горе задължителна съдебна практика, което обуславя необходимост от допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като в решението си по съществото на спора касационната инстанция се произнесе по възражението за нищожност на проданта и неговото значение за крайния изход на спора.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, на касаторите следва да се укаже необходимостта да внесат по сметка на ВКС такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 135,44 лв. всеки от тях.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 628/ 21.11.2014 г. по в.гр.д.№ 779/14 г. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба на А. Г. Т. и Р. Г. Т..
УКАЗВА на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 135,44 лв. за всеки от тях.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: