О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№421
[населено място], 24.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4323 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1704 от 22.04.2015г. по гр.д. № 22 /2013г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 3706 от 31.08.2012г. по гр.д. № 713/2010г. на Районен съд Разлог в частта му по извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК и вместо това е постановено друго, с което е одобрен представения проект за изменение на ПУП-ПР на ПИ с идентификатор 02676.158.6 по кадастралната карта на [населено място] чрез образуване на пет нови УПИ, одобрен със Заповед № 01-409 от 10.04.2014г. на Кмета на [община], постановено е, че скицата към проекта е неразделна част от решението и е извършено разпределение на новообразуваните урегулирани поземлени имоти между съделителите както следва: в дял на К. И. У. е поставен УПИ І-158.111, в дял на И. Г. У. са поставени УПИ ІІ-158.112 и УПИ ІІІ-158.113, в дял на К. Й. У. е поставен УПИ ІV-158.114, в дял на Д. Б. Я. е поставен УПИ V-158.115.
Срещу решението е подадена касационна жалба от съделителя К. И. У.. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. За обосноваване предпоставките за допускане на касационно обжалване са поставени три правни въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС и три правни въпроса, решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата са изразили становище за неоснователност на същата. Ответницата Д. Б. претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по делба във фазата по извършването й. Обект на делбата е ПИ с идентификатор 02676.158.6 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в местн. „С.”, с площ 2005 кв.м., представляващ по предходен план на [населено място] поземлен имот № 158006 съгласно ПУП, одобрен през 2005г., при квоти: Ѕ ид.ч. за К. И. У. и по 1/8 ид.ч. за К. Й. У., Р. Г. У., И. Г. У. и Д. Б. Я..
Установено е, че поземленият имот е имал характер на земеделска земя, възстановена по ЗСПЗЗ. С решение № ОД 03-14 ат 29.12.2014г. на Министерство на земеделието и горите е променено предназначението на имота и със заповед № 01-170 от 30.05.2005г. на Кмета на [община] е одобрен ПУП-ПЗ за жилищна сграда в имот № 158006 в местн. „С.” с конкретно посочени параметри. Заповедта е издадена въз основа на решение на Експертния съвет по устройство на територията при [община].
В изисканото от главния архитект становище по чл. 201 ЗУТ във връзка с поделяемостта на имота е прието, че е възможно разделяне при спазване квотите на съделителите чрез обособяване на дял за всеки от тях. Основен спорен въпрос, разрешен от съда, е дали за разделянето е приложим реда на чл. 201 ЗУТ след като имотът не е включен в регулационния план на града. Съдът е взел предвид заключението на вещото лице А., според което след одобряването на ПУП-ПЗ и извършената промяна в предназначението на имота от земеделска земя в урбанизирана територия, имотът представлява урегулиран поземлен имот. Затова е дал указания на страните за провеждане на процедурата по чл. 201 ЗУТ.
В резултат на внесените от двама от съделителите проекти за разделяне са издадени от Кмета на [община] две заповеди за разделяне на имота по чл. 201, ал.3 ЗУТ, които да влязат в сила по реда на чл. 15, ал.6 ЗУТ след одобряването на една от тях от делбения съд. И с двете заповеди: № 01-408 от 10.04.2014г. и № 01-409 от 10.04.2014г. е одобрено изменение на ПУП-ПР чрез образуване на пет отделни УПИ, които съответстват на броя на съделителите и на дяловете им в съсобствеността. Съдът е приел, че в тази ситуация следва да извърши преценка кой от двата проекта да бъде одобрен като изхожда от тяхната законосъобразност, целесъобразност и нуждите на делбеното производство. Предпочел е проектът по Заповед № 01-409, тъй като образуваните УПИ за съделителите с по-малка квота са с по-голямо лице откъм улицата, а това според съда е от съществено значение за ползването на новообразуваните имоти по предназначение.
При тези обстоятелства съдът е намерил, че следва да извърши делбата чрез разпределение по чл. 353 ГПК, тъй като образуваните дялове съответстват на квотите на съделителите в съсобствеността. Наред с това е съобразил, че по време на производството пред въззивната инстанция е починала съделителката Р. Г. У.. Неин единствен наследник е съделителят И. У., при което неговата квота става 2/8 ид.ч. Затова в дял на съделителя с квота Ѕ – К. И. У. е разпределил УПИ І-158.111, който е с най-голяма площ и лице и съответства напълно на неговия дял. За извършването на разпределението на останалите четири УПИ е преценил, че следва да предостави на И. У. два съседни имота – УПИ ІІ-158.112 и УПИ ІІІ-158.113; на съделителя К. Й. У. е разпределил УПИ ІV-158.114 и на съделителката Д. Я. – УПИ І-158.115. Поради съответствието между площта на имотите и дяловете на съделителите, то парично уравнение не се налага.
Решението е подписано с особено мнение от съдията В. К.. Изложени са съображения, че процедурата по чл. 201 ЗУТ не следва да намери приложение, тъй като имотът е неурегулиран, т.е. не е УПИ, нито може да бъде приравнен на такъв. Освен това, проведената процедура по чл. 201 ЗУТ е опорочена понеже внесените от страните два проекта за изменение са за одобряване на ПУП- ПЗ/план за застрояване/, но въпреки това завършват със заповеди за одобряване на ПУП-ПР /план за регулация/. Също така, скицата-проект, намираща се по делото не е заверена от никого, а и в самата заповед не е ясно посочено коя скица-проект се одобрява. В обобщение е посочено, че с одобряването на единия от двата проекта за изменение на регулацията, се стига до парадокса да се изменя нещо, което не е съществувало.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице:
К. сочи шест правни въпроса, като спрямо първите три поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо следващите три, че са решавани противоречиво от съдилищата.
Първият въпрос е: следва ли съдът да вземе предвид и фактите, настъпили по време на производството и да обоснове своето решение и с тях; поддържа се противоречие с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено по въпроси на заповедното производство, където в мотивите към т. 9 е прието, че: „По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска”. Въпросът е обоснован с твърденията, че съдът е изтъкнал наличието на нови обстоятелства – починал съделител, одобрен ПУП-ПР, отчуждена част от 194 кв.м. от имота, но не е направил съответните правни изводи. Следователно, налице е признание от касатора, че новите обстоятелства са взети предвид, а оплакването касае правилността на изводите на съда, която не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК.
Вторият въпрос е за момента, към който се определя действителната стойност на имота; въпросът има отношение към постановеното от съда определение, с което е отказано допускане на нова оценителна експертиза поради ноторно известния факт за спадане цените на имотите в Б. през последните години. Доколкото делбата е извършена без присъждане на суми за уравнение, то въпросът не е обуславящ за крайните изводи на съда по съществото на спора, а само за дължимите от страните държавни такси.
На трето място се поставя въпроса може ли съдът да приложи способа по чл. 353 ГПК за извършване на делбата, след като са налице предпоставки за прилагане на чл.352 ГПК. Въпросът е израз на тезата на касатора, че делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, която съдът е обсъдил и отхвърлил в мотивите си. След като дяловете на съделителите не са равни и обособените новообразувани имоти съответстват на тези неравни дялове, то очевидно, че жребият е неприложим способ за извършване на делба.
На следващо място касаторът пита дали при извършване на делбата по чл. 353 ГПК съдът е обвързан от исканията на страните за начина на разпределение на имотите. Тук той визира искането на съделителите И. У. и Р. Г. за възлагане на общ дял, което съдът не е уважил. Това е въпрос, свързан с интересите на други съделители и представлява упражняване на чужди права, което е недопустимо. Още повече, въпросът не е актуален, тъй като понастоящем Р. У. е починала и неин правоприемник е И. У..
Петият въпрос в изложението е: при упражняване на контрол за законосъобразност на индивидуален административен акт може ли гражданският съд да извършва проверка за съответствието му с административно процесуалните правила за издаването му. Изтъква се противоречиво решаване на въпроса като се сочи решение № 125 от 17.04.2014г. по гр.д. № 111/2014г. на Окръжен съд Ловеч. От една страна, в обжалваното решение Благоевградски окръжен съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административната процедура, проведена по реда на чл. 201 ЗУТ при издаването и на двете заповеди, т.е. съдът не е отказал да преценява спазването на процесуалните правила. От друга страна, в приложеното решение на Окръжен съд Ловеч е извършен косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт, като съдът е приел, че актът е незаконосъобразен – неправилно са приложени определени разпоредби на ЗУТ, а не че са нарушени процесуалните правила за издаването му. Следователно въпросът не е рашаван противоречиво и не може да обуслови достъп до касационен контрол.
На последно място е формулиран въпроса: може ли да се приеме, че е налице урегулиране на един поземлен имот само с одобряване на ПУП-ПЗ, но не и на ПУП-ПР. Поддържа се противоречие с решение № 52 от 3.02.2010 г. по гр.д. № 895/2009г. на Окръжен съд Добрич. Въпросът е от значение за изхода на спора и за избрания от съда начин на извършване на делбата – след провеждане на процедурата по чл. 201 ЗУТ за изменение на плана за регулация. С. решение на Окръжен съд Добрич обаче е неотносимо към въпроса. То разглежда хипотеза на недопускане на делба на урегулиран поземлен имот, в който има построени сгради, които принадлежат на различни съсобственици като е извършено позоваване на ППВС № 2/82г.,т.1,б.”д”. В решението е проведено сравнение на уредбата на парцелите по З./отм./ и урегулираните поземлени имоти по ЗУТ и в тази връзка е цитирано определението за урегулиран поземлен имот, дадено в §5,т.11 от ДР на ЗУТ. Ето защо, липсва противоречиво решаване на въпроса.
По изложените съображения допускането на касационно обжалване следва да бъде отказано, като в полза на ответницата Д. Б. Я. бъдат присъдени направените от нея разноски за касационното производство в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1704 от 22.04.2015г. по гр.д. № 22 /2013г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на К. И. У. .
ОСЪЖДА К. И. У. от [населено място], [улица] да заплати на Д. Б. Я. от [населено място], [улица] сумата 1000/хиляда/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.