О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№52
София, 01.03.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 583 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13107 от 29.12.2016 г. на Д. Н. Д. против определение № 346 от 10.11.2016 г., постатновено по гр.д. № 4664 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, IV-то гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на Д. Н. Д. за отмятна на влязлото в сила решение от 28.04.2014 г. по гр.д. 2179/2013 г. на Софийски градски съд, III-б състав.
Ответниците по частната жалба [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.276, ал.1 ГПК.
За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС, ІV г.о. е приел, че в молбата за отмяна на влязлото в сила решение не се сочат обстоятелства, относими към разпоредбата на чл.303 ГПК, водещи до разглеждането по същество на молбата. Твърди се, вземането, признато от съда е погасено по давност и е налице невярно отразяване на дължимите суми по топломера на молителя. Тези обстоятелства не са относими към производството по отмяна на влязлото в сила решение, доколкото касаят спора по същество и представляват оплакване на необоснованост, респ. неправилност на постановеното съдебно решение, което е недопустимо да се провери в производството по отмяна на влязлото в сила решение. Проверката на фактите по спора, както и наличието на неправилно или необосновано решение следва да се извършва по процесуалния ред за инстанционен контрол на решението, не и по извънредния способ за отмяна на решението. Изложените от молителя факти относно пропускането на съдебно заседание поради здравословни причини не е относимо към разпоредбата на чл.303, ал.1 т.5 и т.6, доколкото молителят не се позовава на това обстоятелство като основание за отмяна на влязлото в сила решение, а посочването на тези факти е обосновка на посоченото по-горе, касаещо неправилността на решението и неговата необоснованост, според молителя.
Атакуваното определение е правилно. Чл.303 ГПК урежда конкретни хипотези, при които е допустимо да се отмени влязло в сила решение. Касае се за извънинстанционен способ, приложим само ако са налице предпоставките на някои от хипотезите, които следва да бъдат обосновани при подаване на молбата за отмяна /чл.306, ал.1 ГПК/. Допустимостта на молбата за отмяна с оглед съответствието й с изискванията на чл.306 ГПК, подаването й в срок съгласно чл.305 ГПК и удостоверяването на соченото в нея основание за отмяна, се преценява по всяко конкретно дело в производството по чл.307 ГПК. В случая в молбата за отмяна молителят е изложил дадената от него квалификация на пороците на влязлото в сила решение /напр.: съдът се е произнесъл въз основа на две негови неистинни заключения, които са пряко противоположни на фактите, не са позовани на документ или съждения въз основа на фактите и не намират опора в каквото и да било доказателство/, изложил е твърденията си по съществото на разгледания правен спор и е заявил, че оспорва две неща: погасените суми по чл.111 ЗЗД, поради изминала давност и надписването с вписаното невярно и завищено показание на топломера в „стаята“ с 2980 единици и е заявил, че не е успял да присъства на откритото заседание на 24.05.2014 г. поради заболяване, поради което е поискал да се отмени влязлото в сила решение. Посочените твърдения не могат да бъдат съотнесени към нито една от хипотезите на чл.303 ГПК, поради което правилно съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК и е процесуално недопустима.
Изложените в частната жалба твърдения за допуснати от съда процесуални нарушение при назначаване и уведомяване на процесуален представител и липса на проверка дали същият изобщо е бил уведомен, както и изложените твърдения за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства /приложени към частната жалба/, за установяване по надлежния ред на неистиност на документ, както и за наличие на ненадлежно представляване и невъзможност да се яви лично, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее /които по същество представляват нова молба за отмяна/, са неотносими при преценка правилността на атакуваното определение, тъй като подобни твърдения липсват в молбата за отмяна, чиято допустимост е преценявал съставът на ВКС.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 346 от 10.11.2016 г., постатновено по гр.д. № 4664 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, IV-то гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: