О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№389
София, 27.09.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 723 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. Д. чрез пълномощника му адвокат Т. Д. против решение № 181 от 23.11.2016 г., постановено по гр.д. № 373/2016 г. на Апелативен съд-В., с което е отменено решение № 758 от 21.04.2015 г. по гр.д. № 1101/2014 г. на Окръжен съд-Варна и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на С. Л. Д., че Т. Г. Заджарова е изключителен собственик на следния недвижим имот, придобит по време на брака, с влязло в сила постановление за възлагане от 26.10.2010 г. по изп.д. № 20107210400337 на ЧСИ И. С., рег. № 721 на КЧСИ: апартамент с идентификатор 10135.2558.64.2.6, находящ се в [населено място], [улица], ведно с принадлежащото му избено помещение № 6 с площ 2.78 кв.м. и 1.160 % ид.ч. от общите частни на сградата и правото на строеж.
Т. Г. М. е подала отговор на касационната жалба, приподписан от адвокат А. Н., по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Въззивното производство е било образувано по жалба от Т. М. срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният срещу С. Д. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК и се е развило след отмяна на предходно решение на Апелативен съд-В. с решение № 86/14.07.2016 г. по гр.д. № 914/2016 на ВКС на РБ, II г.о., с което са дадени указания, че при липсата на спор, че цената на придобития имот е платена изцяло от сметка на съпругата-частен съдебен изпълнител, на установяване подлежи обстоятелството колко и какви сметки е имала ищцата във връзка с упражняваната от нея професионална дейност, по коя от тях са постъпвали сумите, представляващи възнаграждение за полагания труд и са заплащани публичните задължения върху реализирания доход от тази дейност, и дали плащането на покупната цена е от тази лична сметка на частния съдебен изпълнител, като в зависимост от изясняването на тези въпроси следва да се даде отговор по основателността на претенцията по чл.23, ал.1 СК.
В изпълнение на указанията апелативният съд е изслушал съдебно-счетоводна експертиза и е приел за установено, че стойността на имота е заплатена изцяло от ищцата с две преводни нареждания от разплащателната й сметка в „Р. (България)” ЕАД, по която са постъпвали доходите от дейността й като частен съдебен изпълнител. Счел е, че останалите факти по делото – прекратяването на брака през 2013 г., придобиването на имота на името ищцата от проведена публична продан, както и заплащането на цената от разплащателна сметка на ищцата в „Р. (България) ЕАД, не са спорни по делото.
По повод възражение на ответника съдът е изложил съображения, че без значение е видът на сметката, от която са извършени плащанията – дали е по договор за влог по смисъла на чл.420 ТЗ, или по договор за разплащателна сметка по чл.426 ТЗ, тъй като в хипотезата на чл.23 ал.1 СК се преценява единствено личният характер на средствата за придобиване на имуществото.
Счетено е за категорично установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищцата в съответствие с изискванията на чл.24, ал.1 ЗЧСИ е поддържала в различни банки наред със специалните сметки за суми от осребрено имущество и лихви върху тях, така и разплащателни сметки за получените от нея такси и разноски, които представляват доход (възнаграждение) от труда й. Изводът за личния характер на тези средства не се повлиява от факта, че само една от тези сметки – тази в Ц., е служила за разплащания с бюджета, НАП и НОИ. Напротив – обстоятелството, че ищцата е погасявала свои публични задължения именно от посочените сметки потвърждава личния характер на средствата по тях. Разплащателните сметки, титуляр на които е ищцата, са различни от сметките, по които тя в качеството си на съдебен изпълнител съхранява сумите от осребреното имущество, поради което с тях тя може да се разпорежда от свое име и за своя сметка. Ето защо и средствата по тях са лични.
Прието е, че не попадат в хипотезата на установителния иск по чл.23, ал.1 СК обстоятелствата, свързани с приноса на другия съпруг чрез работа в домакинството и грижи за децата – в мотивите на ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло обективен – изследва се единствено характера на вложените средства. Приносът в придобиване на имуществото чрез участие в домакинството е от значение за иска по чл.29, ал.3 СК – при определяне на по-голям дял от общото имущество. Този иск е конститутивен и има за предмет субективното потестативно право на по-голям дял от цялото имущество, придобито по време на брака (Решение № 123 от 22.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 137/2014 г., II г. о., ГК), докато за разлика от него искът по чл.23, ал.1 СК е установителен и неговият предмет е правото на лична собственост върху отделен имот. Приносът, разглеждан в контекста на чл. 23, ал.1 от СК, следва да се изразява в участие при набирането на средствата, с които е закупен имотът, като в този смисъл е и тълкуването на посочената правна норма, дадено в отменителното решение № 86/14.07.2016 год по гр.д. № 914/2016 г. на ВКС на РБ. Такъв принос ответникът не е установил в процеса. Твърденията му, че през периода 2009 – 2010 г. е получил по банков път дарение на значителна сума от баща си, както и че е реализирал доходи от трудови възнаграждения и от търговска дейност, биха имали значение само при доказване, че тези средства са вложени в придобиването на процесния имот, но по делото е установено друго, а именно – че ищцата е заплатила изцяло цената на имота от публичната продан със средства от личната си сметка, придобити като възнаграждения от професионалната й дейност.
Счетено е за неотносимо към предмета на спора възражението, че по време на брака ищцата е закупувала и други жилища със заемни средства от банкови кредити, тъй като то би имало значение единствено, ако такива заемни средства са били вложени в придобиването на процесния имот и изплащането на кредита е станало по време на брака.
Изложени са съображения, че разходите за подобрения в имота, каквито ответникът твърди, че е направил, могат да бъдат предмет на облигационни отношения между страните, но не и на вещното право на собственост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси /част от тях доуточнени от съда/:
1) при иск, предявен по чл.23, ал.1 СК/2009 г. за закупен след влизане в сила на СК/2009 г. недвижим имот и заплатен от разплащателна сметка, разкрита на основание чл.24, ал.1, изр.3 ЗЧСИ, по време на брака, сключен при действието на СК /отм./, следва ли да се обследва и прилага законовата презумпция за съвместен принос по смисъла на чл.21 СК и дали в тежест на съпруга-титуляр на банковата сметка, който в исковото производство твърди, че имота е закупен с лични негови средства, е да проведе обратно доказване по законовата презумпция за съвместен принос;
По този въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъв в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решение № 144 от 9.08.2016 г. по гр.д. № 566/2016 г., I г.о. /тълкуването по което е за имот, придобит по договор за покупко-продажба, сключен при действието на СК от 1985 г./ и решение № 30 от 11.02.2015 г. по гр.д. № 4188/2014 г., IV г.о. /в което становището, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения в чл.21 ал.1 СК /респ. чл. 19 ал. 1 СК-отм./ режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който принос се предполага до доказване на противното е изразено във връзка с тълкуването по въпроса „за значението на писмен документ, издаден и подписан само от единия съпруг – страна по сключена през време на брака придобивна сделка, да послужи като доказателство в процеса за разкриване на симулативността й; и за действието, което такъв документ има спрямо другия съпруг, който не е участник в сделката, но придобива права от нея по силата на закона /чл.21 СК/“, дадено по иск за установяване нищожност договор като привиден/. Тълкуването и по двете решения е неотносимо към настоящия спор – по първото, тъй като е свързано с отменената нормативна уредба по СК от 1985 г., по която и влоговете имаха статут на съпружеска имуществена общност, а по второто, тъй като касае процесуален въпрос.
Касаторът счита и, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но такова противоречие липсва. Твърди, че според това тълкувателно решение „Искът по чл.23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 СК. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът“. Обосновката е извършена с цитати на част от мотивите по т.4 на тълкувателното решение, които са извадени от контекста на тълкуването по поставения въпрос: Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл.23, ал.1 и 2 от СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи. В същите мотиви ОСГТК приема и, че „През време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични – чл.22 СК и в съпружеска имуществена общност – чл.21 СК.“, както и че „И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.“ и „Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност.“
2) длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да постанови своя съдебен акт въз основа на поставени указания, дадени в отменителното решение или може да развие свои правни доводи и изводи въз основа на новосъбраните доказателства, без да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция;
Вторият въпрос е обоснован с твърдението, че в отменителното касационно решение ВКС изрично е посочил, че в производството не е изследвано „дали плащането е от тази лична сметка на частния съдебен изпълнител“, а експертизата при новото разглеждане на делото установява, че „сметка за възнагражденията на ЧСИ“ е в (наименование) банка, а сметката в „Р.“ е специална разплащателна сметка по чл.24, ал.1, т.3 ЗЧСИ.
3) длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да обсъди събраните доказателства и следва ли, ако не приема част от тях да изложи мотиви защо не ги приема;
Третият въпрос е обоснован с твърдението, че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице в частта, в която същото е разяснило вида на сметките, а именно кои са лични и кои са специални и каква е разликата, нито е изложил мотиви защо не го е ценил като доказателство
Вторият и третият въпроси не могат да бъдат съотнесени към данните по делото, тъй като вещото лице на стр.3 от заключението изрично е констатирало, че плащането е с парични средства от разплащателната сметка за такси и разноски – специална сметка по чл.24, ал.1, изр.3 ЗЧСИ, постъпили като възнаграждение за извършени от ЧСИ действия във връзка с изпълнителни производства с две платежни нареждания – превод от 19.10.2010 г. и превод от 21.10.2010 г., т.е. в съответствие с указанията в отменителното касационно решение е формиран извод дали по сметката, от която е заплатен процесния имот са постъпвали сумите, представляващи възнаграждение за полагания труд.
При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне по следните въпроси:
1) при наличие на задължителна практика на ВКС по материалноправен въпрос по отменена материалноправна разпоредба, следва ли съдилищата, постановявайки своя съдебен акт, да се съобразят с единствената задължителна практика на ВКС или следва да постановят своето решение въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по вътрешно убеждение и съобразно действащата нормативна уредба /обоснован с тезата, че създадената от ВКС практика, вкл. в отменителното касационно решение е по отменената редакция на чл.23, ал.1 СК според, която „Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл.22, ал.1 СК или с друго лично имущество, придобито преди или по време на брака“, докато считано от 22.12.2010 г. редакцията на текста е: „лично са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество“, т.е. няма текст „и друго лично имущество“/;
2) какво следва да се разбира под личен влог по смисъла на СК – дали се включват само депозитните и спестовните влогове или в това понятие следва да се включат и разплащателните сметки на лицата /обоснован с тезата, че в отменителното касационно решение е прието, че „Доколкото паричните влогове са изключени от обхвата на чл.21, ал.1 СК/ 2009 г. като общо имущество на съпрузите, за тях следва да се приеме статута на „друго лично имущество“ по см. на чл.23, ал.1 СК/2009 г.“ и „При посочената законова уредба на чл.21, ал.1 СК/2009 г. извън обхвата на СИО остават следните имущества: изрично посочените – тези придобити преди брака, както и тези, получени по наследство, дарение по време на брака /чл.22, ал.1 СК/, имуществата, които служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия или занаят/чл.22, ал.2 СК/, имуществото на съпруга – ЕТ /чл.22, ал.3 СК/.Макар и неупоменати в чл.22 СК/2009 г., извън обхвата на СИО остават и влоговете на съпрузите.“ В случая обаче се касае за специална разплащателна сметка на ЧСИ, а не за паричен влог – депозитен или спестовен на физическото лице. Банковите сделки, в това число договор за банков влог, договор за разплащателна сметка и договор за банков кредит са уредени в ТЗ и са различни банкови сделки. По смисъла на чл.21, ал.1 СК паричният влог е лично имущество, а не разплащателната сметка, докато в отменителното касационно решение ВКС е приел идентитет между разплателна сметка и влог, които понятия са не само различни по своята същност, но и към настоящия момент са уредени в различни нормативни актове. В теорията и правната доктрина няма легална дефиниция на понятието личен влог, нито има практика на ВКС, която да е приложима при отговора./;
3) разплащателна сметка на ЧСИ, разкрита на основание чл.24, ал.1, изр.3 ЗЧСИ, лична сметка ли е на физическото лице или е специална сметка на ЧСИ;
4) по коя от двете сметки, разкрити на основание чл.18 или по чл.24, ал.1, т.3 ЗЧСИ постъпилите средства на ЧСИ имат характер на лични средства като средства от възнаграждение за труд /последните два въпроса са обосновани с твърдението, че въззивният съд е приел, че специалната разплащателна сметка на ЧСИ, разкрита на основание чл.24, ал.1, изр.3 ЗЧСИ е сметката, в която ищцата е получавала трудовото си възнаграждение. От получените в тази сметка приходи, както е видно и от наименованието й, ищцата е получавала средства за извършените от нея разходи за дейността си – напр. такси за скици от АГГК, преводни такси и др. Според вещото лице личните сметки на ЧСИ са сметките, разкрити по чл.18 ЗЧСИ/.
5) придобиването на недвижим имот от единия съпруг по време на брака изцяло със средства от разплащателната сметка, в която си получава възнаграждението за труд, докато другия издържа и се грижи за семейството със средства от възнаграждение за труд, получени в брой, прави ли придобития недвижим имот лична собственост на лицето, което го е изплатило от банковата си сметка и само поради това, че стойността на закупения имот е изплатена от разплащателната му сметка, в която същото получава възнаграждението си за труд;
6) след като процесният имот според въззивното решение е закупен със средства от възнаграждение за труд и е личен, а лицето, което го е закупило е разходвало получените от труда си средства за лични облаги, но не и за просперитета на семейството и след като според съда по предявения иск не следва да се изследва съвместния принос, то тогава следва ли да отпаднат основните принципи, възпроизведени в чл.13, чл.14, чл.17 и чл.36 СК, както и института на съвместен принос /обоснован с твърдението, че според въззивния съд, който се позовава на ТР № 5 трябва да се изследва характера на вложените средства и след като вложените средства са от труд, значи и имота е лична собственост, поради което не следва да се обследва и прилага законовата презумпция за съвместен принос. По делото е установено, че със средствата, които е получавала ищцата през процесния период е издържала двете си деца от предходен брак, закупувала е други недвижими имоти и то с допълнителни банкови кредити и е закупила този имот. През този период страните са живеели луксозно, ответника е имал големи доходи от частни си бизнес, получавани в брой и той се е грижил за общото дете и просперитета на семейството, като е подсигурявал необходимите условия и доходи за комфортен живот на ищцата/.
Отговорът на първия, втория, петия и шестия от въпросите е даден в практиката на ВКС по решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр.д. № 2060/2016 г., IV г.о., по което е дадено тълкуване, че по сега действащия СК паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. По силата на § 4, ал. 1 от ПЗРСК правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Това означава, че след влизането на действащия СК в сила паричните влогове стават лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по силата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.). Затова по отношение на паричните влогове са неприложими установените в чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от СК правила относно съпружеската имуществена общност. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 от СК. Тълкуване, че когато единият съпруг претендира само връщане на онова, което е дал по време на брака и с което другия съпруг се е обогатил, съдът е длъжен да разгледа спора на основата на неоснователното обогатяване, поради което принципно искът по чл.50 ЗЗД е допустим е дадено в решение № 238 от 6.02.2017 г. по гр.д. № 1454/2016 г., IV г.о.
Обосновката на третия и четвъртия въпрос по същество е свързана с довод за необоснованост на извода на съда, че цената на процесния имот е заплатена от лична на ищцата сметка, който довод не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С. Л. Д. следва да възстанови на Т. Г. М. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1200.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 23.11.2016 г., постановено по гр.д. № 373/2016 г. на Апелативен съд-В..
ОСЪЖДА С. Л. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], к/с „Лазур“ [жилищен адрес] да заплати на Т. Г. М., Е. [ЕГН], [населено място], [улица] разноски по повод касационната жалба в размер на 1200.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: