О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№338
[населено място], 15.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 3176 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №3 от 20.01.2015г. по гр.д. № 421/2014г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 113 от 29.08.2014г. по гр.д.№ 507/2013г. на Елховски районен съд за допускане на съдебна делба между Т. И. И., Х. И. С., С. Х. Б., Д. П. Б., К. Г. Б., Г. С. И., С. П. З., Б. П. З., Д. И. И., К. И. И., Т. С. Г., А. С. Г., Г. С. Г., Д. С. С., В. В. Я., В. Х. Я., К. Х. М., С. С. С., Х. С. С. на пет горски недвижими имота, при квоти: по 2/72 ид.ч. за Т. С. Г., Г. С. Г., А. С. Г., Д. С. С., Х. И. С., Т. И. С., Д. П. Б.; по 3/72 ид.ч. за Д. И. И., К. И. И., С. П. З. и Б. П. З.; по 4/72 ид.ч. за В. В. Я., К. Х. М., В. Х. Я. и К. Г. Б.; по 6/72 ид.ч. за С. С. С., Х. С. С. и Г. С. И. и 12/72 ид.ч. за С. Х. Б..
Касационната жалба е подадена от Т. С. Г., В. В. Я., К. Х. М. и В. Х. Я. чрез пълномощника адв.М.. Наведени са оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при призоваването им в първата инстанция. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване също са изложени съображения за лишаване на касаторите от право на участие в първоинстанционното производство поради нередовно призоваване, като е извършено позоваване на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК и на три решения на Върховния касационен съд.
Ответниците не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иска за делба във фазата по допускането й. Страните са съсобственици по наследство от С. Г. С., починал 1941г., на гори и земи от горския фонд, като правото на собственост е възстановено с решение на ОСЗ-гр. Б.. Настоящите касатори са ответници по заведената искова молба и при връчване на преписи от исковата молба не са намерени на посочените адреси; връчителят е пристъпил към залепване на уведомления и съдът им е назначил особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК. Последният е депозирал отговор на исковата молба и ги е представлявал в откритото съдебно заседание. Пред въззивния съд те са подали жалба чрез упълномощен от тях пълномощник – адвокат М.. В нея като единствено оплакване е въведено допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването им и назначаването на особен представител. Поискано е откриване на производство по оспорване на приложените по делото съобщения, призовки и уведомления до тях, както и разпит на връчителите, които са оформили призовките. Друго оплакване и други искания не са направени. В. съд е отказал да открие производство по оспорване на документите по призоваването и е дал възможност за посочване имената на лицата, които да бъдат разпитани като свидетели. В съдебното заседание пълномощникът на въззивниците се е отказал от събирането на гласни доказателства и е заявил, че няма да сочи други доказателства. В постановеното решение Ямболски окръжен съд е приел, че между страните е налице съсобственост по отношение на делбените имоти, като дяловете им в съсобствеността са тези, които първоинстанционният съд е определил. Обсъдил е доводите в жалбата за нарушения при призоваването на въззивниците и е счел, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 47 ГПК, а назначеният особен представител е осъществил нужната защита на правата им.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
В представеното от касаторите изложение липсва ясно формулиран правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който да е разрешен в обжалвания акт и да е предопределил крайния изход на спора, а това е достатъчно основание да бъде отказан достъпът до касационен контрол. Изложението повтаря оплакванията в жалбата във връзка с ненадлежното призоваване и представителство пред първата инстанция. Позоваването на двете тълкувателни решения е несъстоятелно, доколкото първото разглежда предпоставките за допускане на касационно обжалване, а второто е по спорни въпроси на въззивното производство по отменения ГПК, като и в двете липсват разрешения, свързани с нарушения при призоваването на страни.
Решение № 249 от 24.03.2010г. по гр.д. № 397/2009г. на ІІІг.о., решение № 43 от 04.06.2014г. по т.д. № 21382012г. на ІІт.о. и Решение № 14 от 25.01.2012г. по гр.д. № 292/2011г. на ІІг.о. са неотносими към повдигнатите от касаторите въпроси, доколкото разглеждат хипотези на допуснати нарушения при връчването на призовки, твърде различни от настоящата.
Отделно, в случая следва да се вземе предвид характера на второинстанционното производство като въззивно и разясненията, дадени в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Така, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което въззивният съд извършва своя преценка на доказателствата и прави свои правни изводи. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, така че преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Дейността на въззивния съд се явява не повторение, а продължение на първоинстанционното производство. Затова, при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с призоваването и правото на участие на страна в процеса, въззивният съд следва да осигури на страната възможност да извърши процесуалните действия, които е пропуснала поради това нарушение – да наведе възражения, да ангажира доказателства, да оспори представени от насрещната страна доказателства. А за да бъде сторено това, предвид забраната на чл. 266, ал.1 ГПК, е необходимо въззивната жалба да съдържа и искания за извършване на съответните действия, за които страната е била възпрепятствана. В настоящия случай въззивниците, сега касатори, са поддържали във въззивната жалба само, че е нарушено правото им на участие в процеса, но не са заявили възражения и не са ангажирали доказателства, които са пропуснали поради нарушението. В. съд е счел, че пороци в процедурата не са допуснати и решавайки спора по същество е достигнал до същите крайни изводи както първата инстанция.
По изложените съображения касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №3 от 20.01.2015г. по гр.д. № 421/2014г. на Ямболски окръжен съд по касационната жалба на Т. С. Г., В. В. Я., К. Х. М. и В. Х. Я..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.