О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№520
София, 15.12.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2568 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ф. К. чрез пълномощника й адвокат С. С. против решение № 43 от 24.02.2017 г., постановено по гр.д. № 286 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 76 от 4.08.2016 г., поправено с решение № 161 от 9.09.2016 г. по гр.д. № 284/2015 г. на Районен съд-Трявна за отхвърляне на предявения от А. Ф. К. против И. А. К. и Ф. Я. К. ревандикационен иск по отношение на 66 кв.м. дворно място, представляващо част от УПИ XI-136, кв.8 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 810 кв.м., които се намират в югозападната част на поземления имот и са при посочени от съда граници.
И. А. К. и Ф. Я. К. са подали чрез пълномощника си адвокат С. К. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът и ответниците са съседи в [населено място], като А. Ф. К. е собственик на УПИ ХI-136 в кв.8 с площ от 810 кв.м. /нотариален акт № 42, том VIII, рег. № 12750, издаден по нот. дело № 1394/2006 г. на нотариус рег.№ 300, а И. А. К. и Ф. Я. К. – на УПИ Х.-135 в кв. 8 с площ 1220 кв.м. /нотариален акт №125, том 1, дело № 306/1996 г./. С влязло в сила решение № 79/18.03.2013 г. на Окръжен съд-Габрово е признато за установено по реда на чл.53 ал.2 ЗКИР, че е налице грешка в кадастралния план, одобрен със Заповед № 316/1976 на [населено място] относно имотните граници на УПИ II пл.№ 135 в кв.8 с обща площ от 1220 кв. м., а по скица е 1165 кв. м. и УПИ ХI пл. №136 в кв.8 с площ от 810 кв. м., като действителната граница между двата имота е очертана с линия от син цвят и с букви А-В по скицата от заключението на вещото лице Х. /на л. 37 от делото на Районен съд – Севлиево/, неразделна част от решението. Със Заповед № 0642/17.06.2015 г. на Кмета на [община] е одобрен ПУП – ПР за частично изменение на регулационния план на [населено място], с което изменение вътрешната регулационна линия между УПИ X.-135 и УПИ – XI–136 от кв. 8, се поставя в съответствие с имотната граница между ПИ – 135 и ПИ 136, установена с Решение № 79/18.03.2013 г. по в. гр. д. № 35/2013г. на ГОС. Вещото лице е установило, че на място в източната част границата е материализирана с телена мрежа, а в западната си част имотната граница е материализирана със сигнална лента и с капронов конец и така обозначената граница съответства на кадастралната граница, отразена в действащия кадастрален план въз основа на решение № 79/18.03.2013г. по в.гр. № 35/2013г. на ОС – [населено място]. Площта на фигурата, която се затваря между линията на сигналната лента, респ. на кадастралната граница, отразена по действащия кадастрален план, въз основа на цитираните решения по-горе и линията на дворищната регулация, одобрена със Заповед № 591/09.06.2006 г., респ. отменената имотна граница по плана от 1976 г. е 58 кв. м. С влязло в сила решение № 135 от 29.06.2015 г. по гр. д. № 1594/2013 г. по описа на Севлиевски районен съд, потвърдено от решение от 13.01.2016 г. на Окръжен съд Габрово са отхвърлени обектвно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС на ищцата А. Ф. К. срещу същите ответници с предмет двадесет и един квадратни метра с форма на трапец, за които ищцата твърди, че са част от нейния имот, както и да се премахнат незаконно изградената от тях ограда от бетонни колове и мрежа, която не минавала по действителните имотни граници между двата имота. Гласните доказателства установяват, че допреди поставянето на сигналната лента границата била задната част на къщата на ответниците и мястото се владеело от ищците.
При така възприетата фактическа обстановка и с оглед експертното заключение, съдът е направил извод, че процесните 66 кв. м. се намират изцяло в границите на имота на ответниците, определени с решението по гр. д. № 35/2013 г. на ОС – Габрово. Посоченото решение е влязло в сила с постановяването му (чл. 296, т. 1 ГПК) не е установено да е отречена неговата валидност по надлежния ред. Не са налице основания да се приеме, че не е формирана сила на пресъдено нещо с решението по гр. д. № 35/2013 г. на ОС – Габрово по иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (стара редакция). Напротив – волята на съда е ясно изразена в смисъл, че действителната имотна граница между УПИ, собственост на ищцата и УПИ собственост на ответниците съвпада с границата между двата имота, определена с регулационния план от 1934 г.. Това указание е необходимо и достатъчно за реализирането на по-нататъшните действия по отстраняване на констатираната грешка в кадастралния план от 1976 г. Позовавайки се на тълкуването по ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК въззивният съд е направил извод, че с решението по гр.д. № 35/2013 г. на ОС – Габрово е разрешен спорът за собствеността върху процесния терен, като предвид преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, преклудирани се явяват и всички относими към способите за придобиването на собствеността факти, осъществили се до датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд по посоченото дело – в случая 27.02.2013 г. По тази причина, позоваването на ищцата на придобиване по давност на спорната част от съседния парцел, осъществено от праводателя й до влизането в сила на З., не подлежи на обсъждане по същество. В случая ищцата не се е позовала на настъпило след 27.02.2013 г. основание за придобиване на собствеността върху процесните 66 кв. м., поради което и с оглед разрешението на спора за собственост, постановено по гр. д. № 35/2013 г. на ОС – Габрово, претенцията й по чл.108 ЗС е неоснователна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите:
1) определена ли е с решението по гр.д. № 35/2013 г. на Окръжен съд-Габрово границата между имотите на А. К. и И. К. така, че да позволява на последния да заеме законно част от имота й, която част е предмет на настоящия спор;
2) когато толкова неясно е формирана волята на съда в диспозитива на решението му и е придружена от скица, на която не се сочи от кой план е, тъй като върху нея липсват атрибутите, удостоверяващи валидността на графичния материал, както и че вещите лица, работили по делата, не могат да покажат на нито една от изработените от тях скици къде трябва да мине границата от т.А до т.Б, както е отразено на скицата на л.37 от гр.д. № 1561/2010 г. на Районен съд-Севлиево, която е неразделна част от решението по чл.53, ал.2 ЗКИР, както и че не могат да я покажат поради липса на координати, както и че според тях противно на становището на съда няма съвпадение между плановете от 1934 и 1976 г., то може ли въобще да се приеме, че има формирана сила на пресъдено нещо;
3) при условие, че частта от съседния парцел е придобита по давност до влизане в сила на З. още от праводателя на ищцата, то в предявения ревандикационен иск следва ли да се признае правото на собственост за тази част на ищцата, въпреки наличието на решението по чл.53, ал.2 ЗКИР;
Първият и вторият въпрос касаят възражението за нищожност на решението по гр. д. № 35/2013 г. на ОС – Габрово, постановено по иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /редакция ДВ бр.34/2000 г./ и са обосновани с тезата, че в посоченото решение липсва определеност на спорната граница, тъй като графичният материал, който се сочи като неразделна част от диспозитива на решението, е толкова непълен, неверен и неясен, че от него не може да се идентифицира вярната имотна граница, а съответно липсва един от характерните белези на силата на пресъдено нещо, а именно определеността. Посочените доводи обаче не могат да бъдат отнесени към преценката на валидността на съдебното решение. В доктрината и съдебната практика е прието, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение – в този смисъл мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираната от касатора практика на ВКС дава същото разрешение. В случая волята на съда при разрешаване на спора по чл.53, ал.2 ЗКИР /редакция ДВ бр.34/2000 г./ е ясно изразена, като решението е изпълнено /границата е нанесена в кадастралната карта и подробният устройствен план е изменен, за да се съобрази с нея/, а евентуалната неправилност /до която се свеждат доводите на касатора/ при формиране изводите на съда къде минава спорната граница е ирелевантна след влизане на решението в сила – чл.299, ал.1 ГПК.
Третият въпрос е свързан с преценка силата на пресъдено нещо на решението по чл.53, ал.2 ЗКИР /редакция ДВ бр.34/2000 г./ и е насочен към извода на съда, че са преклудирани всички относими към способите за придобиването на собствеността факти, осъществили се до датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд. Посочената от касатора практика на ВКС дава тълкуване по приложение нормата на чл.181, ал.3 З.-отм. и относно възможността да се защитава с ревандикационен иск правото на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот, посочена погрешно в границите на друг урегулиран поземлен имот, преди да бъде проведен успешно искът по чл.53, ал.2 ЗКИР /редакция ДВ бр.34/2000 г./ и е неотносима към поставения въпрос. Налице е практика на ВКС даваща тълкуване за обективните предели на силата на пресъдено нещо, на която въззивното решение съответства /напр. решение № 186/18.07.2016 г. по гр.д. № 810/2016 г., IV г.о./.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство А. Ф. К. следва да възстанови на И. А. К. и Ф. Я. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 300.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. К..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 24.02.2017 г., постановено по гр.д. № 286 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Габрово.
ОСЪЖДА А. Ф. К., [населено място], [община], област Г., [улица] да заплати на И. А. К. и Ф. Я. К., [населено място], [община], област Г., [улица] разноски за настоящото производство в размер на 300.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: