О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 09 декември 2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4933 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение № 710/11.08.2016г. постановено по ч.гр.д. № 466/2016г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1032/16.05.2016г. по гр.д. № 653/2015г. на Сливнишкия районен съд за прекратяване поради недопустимост на производството по предявения от жалбоподателя иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на наследствени права от 14.06.2006г.
Жалбоподателят Б. Д. А. от [населено място], намира определението за неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на морала, етиката и добрите нрави по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от Б. Д. А. срещу А. Ц. С., С. Ц. С. и А. Г. Н., в която като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 108 ЗС, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 212 ЗЗД. Изложено е, че ответниците, без да са наследници на Г. Ц. М., са сключили на 14.06.2006г. договор за продажба на наследствените си права от този наследодател. Затова се иска разваляне на този договор на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, а срещу купувача се иска на основание чл. 76 ЗН обявяване на относителна недействителност на разпоредителната сделка. С разпореждане от 20.01.2016г. съдът е дал указание на ищеца да конкретизира исковата си претенция и да посочи, какви искове предявява, като ако предявява иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 212 ЗЗД, да посочи какъв е правният му интерес от разваляне на договора. С молба от 04.02.2016г. ищецът е заявил, че правният му интерес произтича от качеството му на наследник на Г. М., за което предявява иск по чл. 87, ал. 3 ГПК, вр. чл. 212 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на наследство от 14.06.2006г. Изтъква, че продавачите по договора не са наследници на общия наследодател и са се разпоредили с чужди наследствени права, без да са упълномощени за това. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от предявяване на така уточнения иск, тъй като договорът има за предмет само това, което продавачът е притежавал в качеството си на наследник към момента на откриване на наследството. Договорът поражда действие само между страните по него, а в случаят ищецът не е страна, поради което е недопустимо да иска развалянето му.
Въззивният съд с обжалваното определение № 710/11.08.2016г., постановено по ч.гр.д. № 466/2016г. е споделил изцяло мотивите за прекратяване на производството по делото. Изтъкнал е, че правният интерес от иска съществува, доколкото ищецът може да възстанови в правната си сфера някое свое накърнено право. В случая дори да се установи, че ответниците действително не са наследници на Г. М., разпореждането им с наследството на този наследодател няма да има транслативен ефект по отношение на нито една част от наследствената маса; съответно не съществува никакво право, което би се възстановило в правната сфера на ищеца в резултат от уважаването на иска.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, е необходимо да бъде посочен правен въпрос, определящ изхода на спора, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В представеното изложение от Б. А., а и в частната жалба, няма ясно формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Не е аргументирано и поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Най-общо би могло да се приеме, че е повдигнат въпроса за правния интерес от предявяване на иск за разваляне на договор за продажба на наследство, в който ищеца не е участвал, а е сключен от лица, които нямат качеството на наследници. Касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като така конкретизирания въпрос е разрешен в съответствие със съществуващата трайно утвърдена практика на съдилищата, според която правото да се развали договор принадлежи на страните по него. В случая ищецът не е страна по договора и с така предявения иск не би могъл да постигне защита на своето право на наследник на същия наследодател.
При горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 710/11.08.2016г. постановено по ч.гр.д. № 466/2016 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: