О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№432
Гр.С., 26.11.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 5277 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Ж. срещу Решение № 124 от 17.07.2015 г. по в.гр.д.№ 266/15 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 527 от 23.03.2015 г. по гр.д.№ 1485/14 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Х. К. Ж. установителен иск за собственост поради трансформация на лични средства по отношение на апартамент № 10 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] в частта относно 5435/117157 ид.ч. от правото на собственост върху имота, вместо което е признато за установено по отношение на ответника на основание чл.23, ал.2 СК, че тази идеална част е индивидуална собственост на ищцата поради влагане на нейни лични средства в придобиването й, като за останалата 111722/117157 ид.ч. отхвърлителното решение на първоинстанционния съд е потвърдено. Ищцата и касатор в настоящото производство обжалва така постановеното въззивно решение в отхвърлителната му част, като навежда доводи за неговата неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и нарушаване на материалния закон. Моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което установителната искова претенция за собственост на основание трансформация на лични средства бъде уважена за целия процесен имот, евентуално- за 5435/23435 ид.ч. от правото на собственост.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран следният материалноправен въпрос, който според касатора е обуславящ за изхода на делото и произнасянето по който от въззивния съд е в противоречие със задължителната и незадължителна съдебна практика, респ. произнасянето му от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: Налице ли е пълна трансформация на лични средства по смисъла на чл.23, ал.1 СК при прехвърляне от родител към дете на членствени права в Ж. по реда на чл.16 ЗЖСК, ако към момента на прехвърлянето стойността на имота е напълно изплатена и сградата на кооперация е построена.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че в случая предпоставките на процесуалния закон за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че стойността на процесния имот към момента на придобиването му е била 117 157 лв. съобразно посоченото в нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК от 14.02.1996 г. Изложени са мотиви, според които от събраните по делото доказателства може да се направи обоснования извод, че само част от цената, а именно сумата 5435 лв. представлява вложени от ищцата лични средства, получени по дарение от майка й чрез прехвърляне на тази сума от ликвидиран жилищноспестовен влог в Д., докато останалата част от цената е изплатена със семейни средства. Прието е за необосновано твърдението на ищцата, че цената на имота към момента на придобиването е била 23 435 лв., което твърдение се основава на представено удостоверение от [фирма], според което на 29.12.1990 г. майката на ищцата Р. И. Д. „е направила пълно стойностно покритие” на процесния апартамент чрез плащане на сумата 5435 лв. собствени средства и разрешен заем от Д. в размер на 18 000 лв., а на 21.02.1995 г. Р. Д. е прехвърлила на С. Ж. изцяло правата си по жилищноспестовния влог и договора за заем. В тази връзка е съобразено, че така представеният документ не е в състояние да удостовери стойността на имота към момента на придобиването, което настъпва с издаване на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, а същевременно заместването на Р. Д. от ищцата в правоотношението по договора за заем на сумата 18 000 лв. не обуславя влагане на лични средства на последната при пълната липса на доказателства относно погасяването на този заем. Събраните гласни доказателства чрез разпит на майката на ищцата за дадени от свидетелката 18 000 лв. за погасяване на заема съдът не е кредитирал, като е приел, че не кореспондират с останалите данни по делото.
При така поставените в основата на обжалваното решение правни изводи на въззивния съд следва да се приеме, че формулираният от касатора материалноправен въпрос няма обуславящо значение по смисъла на задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдебната практика, с която въззивното решение изцяло е съобразено, е константна, че член-кооператорът в Ж. придобива собствеността с издаване на нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, а не в някакъв предходен момент като например завършването на строителството или влизане в сила на окончателния разпределителен протокол, и в този смисъл законът придава на нотариалния акт конститутивно действие /т.2 от ПП № 3/83 г., Решение № 39 от 14.02.2011 г. по гр.д.№ 1358/09 г. на ІІ г.о., Решение № 74 от 15.04.2011 г. по гр.д.№ 897/10 г. на ІІ г.о., Решение № 193/14 г. от 06.01.2015 г. по гр.д.№ 2647/14 г. на І г.о./. Това означава, че вещноправният режим на имота- индивидуална собственост на съпруга-член на Ж. или съпружеска имуществена общност, се преценява именно към този правнорелевантен момент, вкл. наличието на пълна или частична трансформация на лични средства по смисъла на чл.23 СК, за което е от значение определената в нотариалния акт стойност на имота към момента на придобиването. Доколкото въззивният съд не е формирал изводите си за липса на трансформация на лични средства за разликата над 5435/117157 ид.ч., приемайки момент на придобиване на процесния имот, различен от законноустановения, формулираният от касатора правен въпрос не е от обуславящо изхода на делото значение, тъй като същият предполага в нарушение на закона придобивният способ да се е осъществил в по-ранен момент- встъпването на ищцата в членствените права на нейната майка по реда на чл.16 ЗЖСК, респ. завършването на строителството.
С оглед изложените съображения, предвидените в процесуалния закон основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд не са налице.
Предвид изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от него разноски в настоящото производство, а именно сумата 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 124 от 17.07.2015 г. по в.гр.д.№ 266/15 г. на Варненския апелативен съд, по касационната жалба на С. Х. Ж..
ОСЪЖДА С. Х. Ж. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на Х. К. Ж. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски в касационното производство.Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: