О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№161
Гр.С., 09.10.2014год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 3818 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на Д. К. К. за отмяна на влязлото в сила Определение № 1544 от 16.08.2005 г. по гр.д.№ 1120/04 г. на Варненския окръжен съд, с което постановеното по същото дело Решение № 738 от 28.07.2005 г. е изменено в частта за разноските по реда на чл.192, ал.4 ГПК /отм./, като на процесуалния представител на ответниците В. П. И. и Д. К. Ц., призовани чрез публикация в Държавен вестник /чл.50 ГПК-отм./ е определено възнаграждение в размер на 657,70 лв., която сума ответниците са били осъдени да заплатят по сметка на Варненския окръжен съд. В молбата за отмяна се поддържа, че при разглеждане на делото съдът не е могъл да вземе предвид писмени доказателства /удостоверение за семейно положение от 19.11.2013 г. и удостоверение за прекратен граждански брак от 01.03.2001 г./, от които се установява, че молителката е разведена през 2000 г. и не е сключвала последващи бракове, поради което незаконосъобразно е била конституирана като задължителен необходим другар на страната на ответника в качеството на негова съпруга и като такава- осъдена да заплати възнаграждение за процесуалния представител по чл.50, ал.2 ГПК /отм./. Поддържа, че доказателствата за действителното й семейно положение представляват „нови писмени доказателства от съществено значение за делото” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са съществували при неговото разглеждане, но обективно не са могли да бъдат ангажирани от нея, доколкото е узнала за производството едва след неговото приключване- от издадена на 14.11.2013 г. справка за задължения от НАП. По изложените съображения се моли постановеното по реда на чл.192, ал.4 ГПК /отм./ определение на Варненския окръжен съд, с което молителката е осъдена да заплати заедно с В. П. И. по сметка на Варненския окръжен съд сумата 657,70 лв. разноски за процесуален представител по чл.50, ал.2 ГПК /отм./, да бъде отменено.
Ответникът по молбата- Ж. Д. Ж. е депозирал по реда на чл.306, ал.3 ГПК отговор, с който оспорва същата като недопустима, а при условията на евентуалност поддържа становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за отмяна за НЕДОПУСТИМА.
Според задължителните постановки на т.2 от ППВС № 2/ 29.09.1977 г., на отмяна по извънредния ред, предвиден за съдебните решения, подлежат само определенията, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Настоящият съдебен състав приема, че поначало определението за разноски отговаря на тези характеристики. Произнасянето по въпроса за разноските е задължителен реквизит на съдебното решение /чл.189, ал.1, б.”д” ГПК-отм., респ. чл.236, ал.1, т.6 ГПК/, и в този смисъл определението за изменение на решението в частта за разноските по чл.192, ал.4 ГПК /отм./, респ. чл.248 ГПК, представлява по съществото си част от самото решение. Именно затова, както е възприето и в мотивите на ТР № 1/ 21.07.2010 г. по т.д.№ 1/10 г. на ОСГТК, определението за разноски попада в приложното поле на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство, а именно въпросът за дължимостта на направените от страните разноски в това производство.
Независимо от гореизложеното, в конкретния случай молбата за отмяна на влязлото в сила определение по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ е недопустима и не ангажира компетентността на Върховния касационен съд, тъй като правото да се иска отмяна на този съдебен акт е погасено. Това е така, тъй като с изтичане на крайния едногодишен срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./ от възникване на основанието за отмяна се преклудира окончателно правото да се иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение /респ. определение, подлежащо на отмяна/, тъй като тримесечният срок за подаване на молбата важи само в рамките на този пределен едногодишен срок, след изтичането на който се погасява процесуалното право на страната да иска отмяна, при което новият процесуален закон не допуска възможност да се иска отмяна на окончателно стабилизирания съдебен акт /Определение № 8 от 21.01.2011 г. по гр.д.№ 1418/10 г. на І г.о., Определение № 144 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 484/11 г. на ІІ г.о., Определение № 55 от 26.05.2011 г. по т.д.№ 1083/10 г. на ІІ т.о., Определение № 165 от 16.05.2012 г. по т.д.№ 621/11 г. на ІІ т.о., Определение № 204 от 09.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 1912/14 г. на І г.о./. В дадения случай определението по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ на Варненския окръжен съд е влязло в сила с изтичане на 7-дневния срок за обжалването му, т.е. на 19.09.2005 г. /чл.33, ал.3 ГПК-отм./ и следователно възможността да се иска неговата отмяна по предвидения в чл.231 и следв. ГПК /отм./ извънреден способ е погасена на 19.09.2006 г., с оглед на което подадената на 05.12.2013 г. молба се явява недопустима.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. К. К. за отмяна на влязлото в сила Определение № 1544 от 16.08.2005 г. по гр.д.№ 1120/04 г. на Варненския окръжен съд, с което постановеното по същото дело Решение № 738 от 28.07.2005 г. е изменено в частта за разноските по реда на чл.192, ал.4 ГПК /отм./.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: