2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 14.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 5187 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8659 от 14.06.2016 г. на Л. Р. Г. чрез пълномощника й адвокат Р. Б. против определение № 1476 от 27.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1578 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 2.02.2016 г. по гр.д. № 675/2015 г. на Окръжен съд-Благоевград за връщане на касационната жалба на Л. Р. Г. като просрочена.
Л. К. Г., С. К. А. и Д. Б. А. не изразяват становище в настоящото производство.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Софийски апелативен съд е констатирал, че Л. Г. е била призовавана по делото на два адреса в [населено място]: домашен на [улица] чрез адвокат Р. Б. на [улица]. Препис от въззивното решение й е бил изпратен чрез адвокат Р. Б. на адреса на [улица], като на съобщението е отбелязано, че е връчено лично и липсват твърдения на жалбоподателката, че подписът не е неин. При тези констатации въззивният съд е изложил съображения, че адресат на съобщението е именно Л. Г., като същото е изпратено на адреса на процесуалния й представител, а обстоятелството, че е подписано не от последния, а от самата Л. Г. не може да обоснове извод за нередовност на връчването.
Жалбоподателят Л. Г. поддържа, че атакуваното определение противоречи на практиката на ВКС по определение № 404/1.12.2008 г. по ч.гр.д. № 2041/2008 г., V г.о., според която до порочност на обжалвания съдебен акт води нарушението на чл.44 ГПК, съгласно която норма връчването се удостоверява с подпис, дата и начин на връчването от връчителя, а така също получателят удостоверява с подписа си, че е получил съобщението.
Настоящият касационен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. От една страна посоченото определение е постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК и не съставлява задължителна за съдилищата практика на ВКС, а решение № 418/13.10.2011 г. по гр.д. № 925/2011 г. е постановено в производство по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не може да се приеме и че е налице противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото от една страна липсва формулиран от жалбоподателя правен въпрос, а от друга страна съобщението за връчване на въззивното решение съдържа всички реквизити по чл.44 ГПК – подпис дата и начин на връчване, удостоверени от връчителя и подпис на получателя Л. Г..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1476 от 27.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1578 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: