О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№248
С., 13.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1937 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Н. чрез пълномощниците му адвокат А. И. и адвокат К. И. против решение № 1963 от 26.11.2015 г., постановено по гр.д. № 2615 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 2854 от 25.06.2015 г. по гр.д. № 13767 от 2014 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на иск по чл.75 ЗС и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от П. А. Н. против А. П. Н. и Б. П. В. иск по чл.109 ЗС за преустановяване действията върху ? ид.ч. от описания недвижим имот, върху който ищецът притежава учредено право на ползване безвъзмездно, докато е жив, изразяващи се в подмяна на патрона на входните врати на две от стаите /кухня и всекидневна/, които ищецът е ползвал за всекидневните си нужди.
А. П. Н. и Б. П. В. не са подали писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Спорът по делото е бил носител ли е ищецът на вещното право на ползване, в чиято защита е предявил иска, с оглед представената по делото декларация за отказ от правото на ползване на основание чл.100 вр. чл.111 ЗС.
Първоинстанционният съд е приел експертно заключение, според което подписът в декларацията е положен от ищеца и въпреки направеното оспорване в срока по чл.200, ал.3 ГПК е отказал да допусне тройна експертиза. В. съд е допуснал тройна съдебно-графологична експертиза и е приел заключението й в съдебно заседание. Възприемайки категоричното заключение и на тази експертиза, че подписът е положен от ищеца, е направил извод, че П. А. Н. не е носител на вещното право на ползване.
В касационната жалба са наведени доводи, свързани с изслушаното от първоинстанционния съд експертно заключение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен въпросът: следва ли районния съд да приеме за категорично установено, че подписа, положен под декларацията за отказ от право на ползване, нотариално заверен на 26.04.2004 г. от нотариус Ж. К., е на ищеца, като не допуска тройна съдебно-графологична експертиза, т.е. не допуска всички процесуални възможности за доказване на противното.
Поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е свързан с начина на формиране на волята на първоинстанционния съд, а предмет на касационната проверка е правилността на въззивното решение, а последното е постановено след като е отстранено допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение и са събрани всички поискани от ищеца доказателства, вкл. и допускане на разширена съдебно-графологична експертиза.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1963 от 26.11.2015 г., постановено по гр.д. № 2615 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: