О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№219
София, 19.05.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4786 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. чрез пълномощника му адвокат М. Л. против решение № 405 от 5.08.2016 г., постановено по гр.д. № 110 по описа за 2016 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 175 от 12.12.2015 г. по гр.д. № 80/2015 г. на Районен съд-Пирдоп за допускане на съдебна делба на УПИ VI-739 от кв.18 по плана на [населено място] и построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж между съделителите Н. С. П. и И. Д. И. при равни права в съсобствеността от по Ѕ ид.ч..
Н. С. П. е подала чрез пълномощника си адвокат Б. Б. писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените по делото разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Въззивното решение е постановено по жалба на И. Д. И. с доводи относно приетото за неоснователно негово възражение, че делбените имоти са придобити изцяло с негови лични извънбрачни средства и съдържаща искане за събиране на писмени доказателства и преразпит на свидетели. Въззивният съд е отхвърли искането за преразпит на свидетелите, обосновавайки се с преценката си по чл.267, ал.2 ГПК; допуснал е събиране на гласни доказателства за установяване момента на откриване на писмените доказателства, представени с жалбата, формирал е извод, че документите са били открити преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство и не са налице предпоставките на чл.266, ал.2 ГПК и не е приел писмените доказателства.
При постановяване на решението си е изложил съображения, че в тежест на оспорващия е да опровергае презумпцията на чл.19, ал.3 СК /отм./ и е приел, че събраните по делото доказателства не доказват възражението на ответника за липса на съвместен принос на страните в придобиването на процесния имот. Няма никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ответника за влагане в покупката на имота на средства от негови лични спестявания от суми, получени от неговата майка, нито на суми, получени при продажбата на дарени му от дядо му златни пендари. Единствено в показанията на водените от него свидетели се съдържат данни, че дядото на ответника е продал добитък и получените суми е дал на ответника за закупуване на имота, но няма доказателства за размера на тези суми, както и такива суми да са били дарение само в негова полза, а не на семейството му. От представеното писмено доказателство – удостоверение от НОИ № 9/06.01.2014 г./, както и от показанията на свидетелите, се установява, че ищцата е работела в периода преди закупуването на имота. Придобиването на имота е станало около 5 години след началото на брака между страните, липсват данни за отношенията между тях към този момент, нито данни същите да са били във фактическа раздяла или отношения извън нормалните за едно семейство. В свидетелските показания се съдържат данни, че финансова помощ в закупуването на имота и надстрояването на жилищната сграда са оказали и майката и брата на ищцата. Недоказано е твърдението на ответника, изложено в отговора на исковата молба, че имотът е придобит от него като едноличен търговец в резултат на упражнявана от него търговска дейност. Процесният имот е закупен от ответника през 1992 г. в качеството му на физическо лице и преди началото на търговската му дейност като едноличен търговец, а и няма данни процесният имот да е включен в търговското му предприятие. Твърдението на ответника, че преди регистрирането на негова собствена фирма е упражнявал търговска дейност „по пълномощие” няма никакво отношение към преценката за наличието на предпоставките, визирани в т. 1 от ТР № 2/27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС, изключващо презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК /отм./.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът И. И. поставя следните правни въпроси /някои от тях доуточнени от съда/:
1) индивидуална собственост ли е имот, закупен по време на брака на името на единия съпруг и допустимо ли е другия да претендира трансформация на лично имущество;
2) когато по време на брака е придобит недвижим имот на името на единия съпруг и той твърди, че имота е закупен с негови лични парични средства, дарени от неговите родители и дядо, следва ли да доказва, тези свои твърдения и какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество или обстоятелството, че в нотариалния акт той фигурира като единствен купувач е достатъчно, за да се изключи трансформация на лично имущество за другия съпруг.
3) съдът следва ли да следи служебно изяснено ли е делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото да задава допълнителни уточняващи въпроси и ако съдът не е изпълнил това свое задължение и отказва да уважи искането на страна за допускане на повторен разпит на свидетели за изясняването именно на тези факти и обстоятелства, това може ли да е основание за връщане на делото на въззивната инстанция.
По първият въпрос се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът е неотносим към данните по делото, доколкото трансформация се претендира именно от съпруга, фигуриращ като купувач по договора.
По втория и третия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Последната част на втория въпрос е некоректно поставена, доколкото ищцата Н. П. не е претендирала по настоящото дело трансформация на лично имущество при придобиване на делбените имоти. Относно въпроса за тежестта на доказване при претенция за трансоформация на лично имущество е налице практика на ВКС – например Решение № 62/1.04.2011 г. по гр.д. № 1680/2009 г., IV г.о. – според която оборването на презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК/отм./ е в тежест на ищеца /претендиращия трансформация на лични средства/ и с което тълкуване въззивното решение е съобразено.
По третия въпрос също е налице практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено – решение № 466 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 1297/2009 г., I г. о., даващо тълкуване, че да се допусне събиране на ново доказателство обаче, страната трябва да обоснове невъзможността си да узнае, посочи и представи доказателствата до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор. Нормата на чл.267, ал.2 ГПК не цели да се преодолее забраната на чл.266 ГПК. С тази разпоредба законодателят дава възможност на съда да изслуша отново свидетели и вещи лица. Въпросът обаче е предоставен на преценката на съда и тя не подлежи на инстанционен контрол. Съдът сам решава дали му е необходимо да добие лични впечатления от разпита на свидетелите и обясненията на вещите лица.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на Софийски окръжен съд.
Н. С. П. не е представила доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 405 от 5.08.2016 г., постановено по гр.д. № 110 по описа за 2016 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: