.24-31-69
Дата:04.07.2011 год.
ДОПК, чл. 50;
ДОПК, чл. 173;
ЗМДТ, чл. 14;
ЗМДТ, чл. 54.
Относно: прилагане на разпоредбата на чл. 173 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
В отговор на поставените от Вас въпроси, свързани с процедурата, която следва да се приложи и документът, удостоверяващ извършено отписване по реда на чл. 173 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в случаите на писмени искания на задължени лица за погасяване по давност на местни данъци, определени с декларации по чл. 14 и чл. 54 от Закона за местните данъци и такси, Ви уведомяваме следното:
I. Относно акта, необходим за документиране на предприетите действия по чл. 173 от ДОПК
Според разпоредбата на чл. 173 от ДОПК отписване на публични вземания се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Това е единствената възможност, допустима от закона за отписване на задължения. В хипотезата на отписване на задължения, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото събиране и в данъчно-осигурителната сметка, същото се явява като неактивно /писмо Изх. № 24-34-934/07 от 26.03.08 г. на НАП/. С оглед на това, че ДОПК не предвижда специален документ за отписване на задължения, за документиране на тези действия компетентният орган съставя протокол по чл. 50 от ДОПК.
II. Относно процедурата, която следва да се приложи, в случаите на погасени по давност местни данъци и такси и тяхното отписване.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ДОПК на всяко регистрирано лице се открива сметка, в която се отразяват определени обстоятелства, вкл. размера на данъците и лихвите по тях. Регистрацията по чл. 82 от ДОПК се прекратява със смъртта на физическото лице по арг. на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Но дори и след прекратяване на регистрацията, сметката продължава да се води и се приключва след погасяване на всички задължения, отразени в нея /чл. 87, ал. 4 от ДОПК/, включително и при погасяване по давност по силата на чл. 168, т.3 от ДОПК.
Доколкото институтът на погасителната давност не се прилага служебно,
за да се извърши преценката относно наличието на погасяване по давност,
компетентният орган следва да бъде сезиран с писмено искане/възражение от
задълженото лице. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено /чл. 171 от
ДОПК/. Основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове са
установени с разпоредбата на чл. 172 от ДОПК. При направено от задълженото
лице възражение за погасяване по давност компетентният орган на общинската
администрация следва да извърши задълбочен анализ и преценка за наличие на обстоятелствата за погасяване на задължението по давност, като: приложим
закон, момент, от който започва да тече срока, изчисляване на срока, наличие на
основания за неговото спиране или прекъсване, както и наличието на плащане
след изтичането на давността. В този смисъл, на основание чл. 174 от ДОПК не
подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени
след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173 от ДОПК.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘