О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№240
С., 13.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1338 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Т. чрез пълномощника й адвокат Х. В. против решение № 5 от 5.01.2016 г., постановено по гр.д. № 857 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 276 от 15.07.2015 г. по гр.д. № 1545/2014 г. на Районен съд-Горна Оряховица за отхвърляне на предявения от А. К. Т.-Р. против В. И. И. иск по чл.109 ЗС за събаряне на незаконно изградена нова жилищна сграда в УПИ Х., кв.111 по ПУП на [населено място].
В. И. И. е подал писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
В. съд е възприел извода на районния съд, че за да се уважи негаторния иск по чл.109 от ЗС не е достатъчно само да се установи незаконност на строежа извършен от съседа-ответник, но и с този строеж да е осъществено неоснователно действие, с което се нарушава, ограничава или смущава осъществяването на правото на собственост на ищеца. В случая нарушенията на действащия застроително регулационен план при издаване на визата за проектиране са налице и в резултат на несъответстващата на З. виза е изработен проект за реконструкция на съществуваща сграда, с който фактически не се реконструира старата сграда, която според действащи З. няма режим на съществуване. Като краен резултат е осъществено заобикаляне на закона, като реконструираната сграда заменя предвидената по З. сграда на основното застрояване в имота на ответника. Така осъществените по инициатива на ответника действия по заобикаляне на закона чрез осъщественото до момента строителство на сградата съгласно проекта обаче не засяга недопустимо спокойното упражняване на правото на собственост на ищцата. Реконструкцията на старата сграда макар и да не съответства напълно на застроителното петно по предвижданията на действащия З. и да нарушава предвидената дълбочина на застрояването е довела до същото свързано застрояване с имота на ищцата /застрояване на калкан/ каквото е предвидено и в действащия план според заключението на допълнителната комплексна съдебно-техническа експертиза. Нарушението на действащия З. и липсата на изискуем от разпоредбата на чл. 21 ал.4 и 5 ЗУТ работен устройствен план по чл.113 ал.2 от същия при одобряването на проекта, който предвижда свързано застрояване и с друг съседен имот на имота на ответника, не води до нарушаване, ограничаване или смущаване на правото на собственост на ищцата. И при застрояване съгласно плана предвидената застройка на основното застрояване в имота на ответника би била изградена почти на същото място и завършваща на калкан съгласно предвиденото по плана свързано застрояване в имотите на ответника и ищцата, и във всички случаи при бъдещо основно застрояване в имота на ищцата следва да се покрие този калкан. Що се каса до разликата във височината на старата сграда и реконструиращата се /около 70 см./ това състояние не води до по-съществено засенчване на имота на ищцата от това до момента, тъй като в тази част той и до започване на реконструкцията е бил засенчен от старата реконструираща се сграда, а освен това по предвижданията на действащия план това пространство следва да се заеме от сградата на основното застрояване в имота на ищцата, като се покрие калкана.
Съдът е счел, че обстоятелството, че одобрения архитектурен проект съдържа недопустимо навлизане на северната стена на реконструиращата се сграда в имота на ищцата с около 8-10 см.по цялата дължина на стената, колкото е предвидената по проекта дебелина на топлоизолационния пакет в случая не може да обоснове основателност на иска, тъй като видно от заключенията към момента на разглеждането на делото по същество и постановяване на първоинстанционното решение топлоизолационния пакет не е монтиран на тази стена, а според заключенията на СТЕ, същия би могъл да се монтира от вътрешната страна на стената. Следователно не се касае за осъществено действие, с което се засяга правото на собственост на ищцата, а за планиране на такова съгласно проекта, но неосъществено с възможности според вещите лица да се измени проекта, и да се избегне засягането на правото на собственост на ищцата. Недопустимите, но все още неосъществени предвиждания на проекта могат и следва да бъдат отстранени не в това, а в производството пред Административния съд. От друга страна е счетено, че не е доказано по делото от ищцата, че реконструиращата се сграда в имота на ответника и фактически превръщайки се в сграда на основното застрояване при това и разположение, води до ограничаване възможностите за реализиране на допустимите по действащия план основна и допълваща застройка в имота на ищцата, или прекратява осъществявано до момента специфично ползване на площта на терена, или въздушното пространство над него, намираща се непосредствено до сградата в имота на ответника.
В. съд е приел за несъстоятелен довода, че предвиденото по одобрения арх. проект външно захранване с ел. енергия на реконструиращата се сграда недопустимо преминава над имота на ищцата, и по конкретно над метална гаражна клетка в имота. Видно от заключенията на вещите лица проекта не третира външното захранване и такова не е предвиждано в него и не е изграждано от ответника, а е запазено съществуващото захранване на съществуващата стара сграда, а по делото не е доказано, че с влизането в сила на ЗУТ или друг нормативен акт старото захранване следва да бъде премахнато, поради това че е недопустимо по силата на действието на нормите на тези закони.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът А. Т.-Р. поставя въпроса „Необходимо ли е ищецът по чл.109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право“, по който има противоречива практика на ВКС и е образувано т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, поради което иска и спиране на настоящото производство.
Поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е неотносим към изводите на въззивния съд – съдът е приел, че искът е неоснователен не защото ищцата не е доказала твърдяното неоснователно въздействие върху имота й /засенчване/, а защото засенчването е резултат не от незаконността, поради нарушение при одобряване на строителните книжа, на осъщественото строителство, а е следствие от предвижданията на З., според който засенченото пространство би следвало да се заеме от сградата в нейния имот.
К. се позовава и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е поставила правен въпрос, а е развила теоретични виждания за различните видове негаторен иск – за преустановяване на въздействия върху имота на ищеца; за премахване на резултатите от извършени въздействия върху или по отношение на имота на ищеца; за случаите, в които въздействието се извършва върху имота на ищеца и за случаите, когато въздействията върху имота на ищеца се извършват не пряко в имота му, а са резултат от действия на ответника в съседен имот; за преценката кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими. Общите постановки на правната теория по тези въпроси не са свързани по никакъв начин с въпросите, релевантни за настоящия спор, по които се е произнесъл върховния съд и от тях не може да бъде уточнен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът А. К. Т.-Р. следва да заплати на В. И. И. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 200.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат В. К..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 5.01.2016 г., постановено по гр.д. № 857 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА А. К. Т.-Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на В. И. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: