О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№59
С., 11.03.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 685 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 253 от 25.01.2016 г. на В. Д. Т. и И. Е. Р. чрез пълномощника им адвокат И. Р. против определение № 12 от 13.01.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 304 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е потвърдено определение № 3287 от 4.10.2015 г. за прекратяване производството по гр.д. № 1573 по описа за 2015 г. на Районен съд-Силистра.
Ответниците по частната касационна жалба Н. Й. Д., Й. Н. Д. и Г. Н. Й. не са изразили становище в настоящото производство.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съдът взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 1573/2015 г. на РС-Силистра е образувано въз основа на отделена в самостоятелно производство насрещна искова молба на В. Д. Т. и И. Е. Р. против Н. Й. Д., Й. Н. Д. и Г. Н. Й. за поправка на кадастралната карта на [населено място] относно границата между имотите на страните. Искът е основан на твърдения, касаещи площта на имотите според документите за придобиване на собствеността, наличие на влязло в сила решение по гр.д. № 830/2010 г. по предявен от настоящите ответници против настоящите ищци иск, съставен акт за непълноти и грешки № 49/27.12.2012 г., неточност на експертно заключение по гр.д. № 772/2013 г. на Районен съд-Силистра, липса на промяна на материализираната граница от 40 години, твърдения за действалите планове. Поискано е да се признае за установено по отношение на ответниците правото им на собственост и че към момента на одобряване на кадастралната карта е допусната грешка и границата между двата имота съвпада с границата по регулационния план, действал към момента на одобряване на кадастралната карта /плана от 1995 г./. Ответниците са оспорили иска като недопустим, тай като с влязло в сила решение № 480/30.10.2013 г. по гр.д. № 772/2013 г. на Районен съд-Силистра е отхвърлен иск на В. Т. и И. Р. за признаване за установено, че към датата на одобряване на кадастралната карта 30 кв.м. от собствения им имот неправилно за заснети към имота на ответниците. Първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като не става ясно в какво точно се изразява грешката в кадастралната основа или каква точно е претенцията на ищците и не е внесена държавна такса. С молба от 2.11.2015 г. ищците са заявили, че не желаят пререшаване на решен с влязло в сила съдебно решение спор, а претендират отстраняване на грешка в кадастралната карта въз основа на геодезическо заснемане и проект за изменението й, но поради несъгласие на ответниците за корегиране на грешката по административен ред, следва че е налице спор, поради което е предявена и насрещната искова молба. Първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени – не става ясно в какво е грешката – и е прекратил делото.
В. съд е счел, че определението на районния съд е правилно, като е изложил съображения, че исковата молба е била нередовна – изложени са общи твърдения, че е налице грешка при заснемане на кадастралната основа между двата имота, като се твърди, че тази грешка не е била предмет на предходни съдебни производства между същите страни и се изразява несъгласие сградата от 15 кв.м. – гараж, да бъде придадена към съседния имот. В изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите, ищците не са посочили ясно в какво се състои разминаването между нанасянето в плана и действителното правно положение, което до настоящия момент да не е било предмет на правен спор. Въпросът дали е налице грешка, поради неправилно заснемане на 30 кв.м. от имота на ищците като част от съседния имот на ответниците е разрешена с влязло в сила решение по гр.д. № 772/2013 г. на РС-Силистра, а с влязло в сила решение по гр.д. № 830/2011 г. на РС-Силистра е признато за установено правото на собственост на настоящите ответници на 15 кв.м., върху които е построен гараж и че е налице грешка в кадастралната карта. По тези съображения е споделил извода, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени.
В приложеното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК частните жалбоподатели считат, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС по решение № 180/23.03.2010 г. по гр.д. № 3884/2008 г., IV г.о., според която при постановяване на решение по ревандикационен иск следва да се отчетат всички нововъзникнали обстоятелства /в случая допуснатата грешка от страна на правоспособно лице при изготвяне и промяна на кадастралната карта се явява именно това/, както и че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Необходимо ли е при идентичност на площите като квадратура да се приема идентичностна правния спор, след като се касае за други части от едно цяло, реално обособени /в случая едната е с постройка, а другата площ – празно място/ и 2. Наложително ли е за да се изясни казуса в своята същина, с оглед избягване на такива двусмислени грешки, за да се приема дали е налице сила на пресъдено нещо или не е?
Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. С посоченото от жалбоподателите решение на ВКС е дадено тълкуване, че установеното с влязло в сила решение по ревандикационен иск право на собственост не може да бъде оспорвано въз основа на обстоятелства, които са възникнали преди приключването на съдебното дирене. В случаят въззивният съд е приел, че не е изяснен предмета на спора, поради което исковата молба е останала нередовна. Обстоятелството, че до този извод е стигнал поради наличие на две влезли в сила решения между страните относно границата между имотите им и начина й на отразяване в кадастралната карта, не означава, че е приел, че спорът по настоящото дело е разрешен с влязло в сила решение. По същите съображения неотносими към мотивите на въззивния съд са и въпросите как се преценява дали е налице сила на пресъдено нещо и идентичност на правен спор.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12 от 13.01.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 304 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Силистра.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: