О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№186
София, 09.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 3891 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 7839/11.07.2017 г. на Ж. Р. Р. и В. С. Р. против определение № 105 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д № 2045 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 2790 от 14.04.2013 г. по гр.д № 2496/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-25-87/29.08.2011 г. по гр.д № 45278/2010 г. по описа на Софийски районен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма] е подал чрез пълномощника си адв. С. П. писмен отговор по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който оспорва основателността й и претендира възстановяване на направените разноски.
За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС, I г.о. е констатирал, че молбата за отмяна се основава на твърдения, че след решението, чиято отмяна се иска, е постановено решение по въззивно гр.д. № 6578/2015 г. по описа на Софийски градски съд, като двете решения си противоречат, с новото решение се открили и нови обстоятелства досежно релевантни за първоначалния спор факти и по съответния ред се установила неистинност на приетата съдебна експертиза, въз основа на която е постановено решението от въззивния съд. Тези доводи са обосновавали искането и на молителката В. С. Р. с твърдението, че не е била страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, а спрямо нея то имало сила. Освен искането за отмяна на влязло в сила решение по в.гр.д № 2496/2012 г. по описа на СГС, се иска и отмяна на Постановление за възлагане, издадено по изп.д. № 20148530400065 по описа на ЧСИ А. Д., образувано срещу Ж. Р. Р. за събиране на вземането на взискателя [фирма], установено с посоченото въззивно решение. П. състав на ВКС счел молбата за недопустима. Посочил, че предмет на в.гр.д. № 2496/2012 г. по описа на СГС е облигационен осъдителен иск по чл. 31, ал. 1 ЗС за обезщетение от ползите, от които е лишен съсобственикът на недвижим имот [фирма], предявен единствено против Ж. Р. Р.. Съпругата му В. С. Р. не е била страна в процеса и няма качеството на необходим другар, ето защо и не е надлежно легитимирана да иска отмяна на постановеното решение. Взел е предвид, че решението по възз.гр.д № 6578/2015 г. по описа на СГС не е влязло в сила, а при служебна проверка констатирал, че е предмет на касационно обжалване. Приел е, че в съдържанието на молбата липсва посочване на нови обстоятелства и доказателства, а позоваването на решаващи мотиви по друго дело и сравняването им, може да се възприеме само като довод за неправилност, не и отменително основание. Не били посочени и доказателства, по отношение на твърдението, че с влязла в сила присъда на наказателен съд или с влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК е установена неистинност на заключение на вещо лице. При тези мотиви съставът на ВКС е достигнал до крайния си извод, че не са налице предпоставките за наличие на нито едно от твърдените основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4, т.1 и т.2 вр. чл. 304 ГПК и е оставил подадената молба без разглеждане по същество.
Атакуваното определение е правилно. Допустимостта на молбата за отмяна с оглед съответствието й с изискванията на чл.306 ГПК, подаването й в срока по чл.305 ГПК и удостоверяването на соченото в нея основание, се преценява по всяко конкретно дело в производството по чл.307 ГПК.
Правилни са изводите на предходния състав относно липсата на надлежна процесуална легитимация на молителката В. С. Р.. Същата не е обвързана от постановеното решение по облигационния осъдителен иск по чл.31, ал.1 ЗС, предявен от [фирма] срещу Ж. Р. Р., което изключва възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение.
Основанието на чл.303, ал.1, т.4 ГПК изисква наличие на влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. Срещу решението по възз.гр.д № 6578/2015 г. по описа на СГС е подадена касационна жалба от Ж. Р. Р. и В. С. Р. и по нея е образувано гр.д. № 2412/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение. Изложеното е достатъчно, за да се изключи допустимостта на претендираното основание, с оглед липсата на друго влязло в сила решение. Ирелевантни са твърденията на молителите, че спорът се отнасял само до размера на съдебните разноски.
По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства (съответно нови писмени доказателства) са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени (съответно представени) пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Мотивите на съдебните решения и различните правни и фактически изводи на съдилищата по предявени правни спорове между страните не обуславят наличието на това основание за отмяна.
Липсват представени доказателства за установяване неистинност на заключение на вещо лице. Изготвянето на експертизи по сходни въпроси, касаещи изследване на идентични фактически данни, не покрива съдържанието на соченото основание за отмяна. Още повече, че липсват каквито и да било доказателства истинността на заключението на вещото лице по гр.д. № 2496/2012 г. по описа на СГС да е било предмет на произнасяне по наказателно или гражданско дело, какъвто е изискуемия ред за установяване на твърдяното обстоятелство според закона.
Изложените съображения обосновават извода, че предходният състав на ВКС е извършил правилна преценка относно допустимостта на молбата за отмяна.
Дружеството ответник [фирма] е представило договор за правна помощ и съдействие, сключен с адв. С. П., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. и е отразено, че същото е платено в брой, поради което и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски следва да му бъдат присъдени.С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 105 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д № 2045 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА Ж. Р. Р. и В. С. Р., двамата с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят на [фирма], седалище [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.6, адвокат С. П. разноски за настоящото производство в размер на 1500.00 лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: