О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1
Гр.С., 05.01.2015год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 6996 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. А. против Решение № 4028/ 05.06.2014 г. по гр.д.№ 12602/13 г. на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № ІІ-65-137/ 15.05.2013 г. по гр.д.№ 8914/11 г. на СРС, 65 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Т. П. Т. и Д. Б. Д. иск за делба на апартамент № 58 в [населено място],[жк], [улица], вх.Г, ет.2, заедно с принадлежащото към него зимнично помещение № 3 и 5,580% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд в обжалваната част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което описаният по-горе недвижим имот бъде допуснат до делба.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за изхода на спора е следният въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, а именно: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, ако във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно неговата неправилност. Въпросът е поставен с оглед възприетото в мотивите на обжалваното въззивно решение, че доколкото във въззивната жалба не са изложени доводи за неправилност на решението на районния съд, с което искът за делба на процесния имот е отхвърлен, в съответствие с правомощията на въззивната инстанция по чл.269 ГПК същата не дължи проверка на правилността на първоинстанционния акт и съответно същият е потвърден. По отношение на така формулирания въпрос касаторът поддържа, че е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба Т. П. Т. е депозирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано, тъй като поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя исканото допускане на касационното обжалване. Претендира да му бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба Д. Б. Д. е депозирал отговор, с който оспорва същата и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд на релевираното от касатора основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посоченият процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, при което допускането на касационното обжалване по този въпрос би допринесло за развитието на правото предвид липсата на съдебна практика по него/т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. В конкретния случай тази предпоставки не са налице. Действително, въпросът е поставен в основата на правните изводи на въззивния съд, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба на процесния апартамент предвид това, че от събраните по делото доказателства се установява, че същият е индивидуална собственост на ответника Д. Д.. Същевременно обаче въпросът е разрешен от въззивния съд изцяло в съответствие със задължителната по смисъла на чл.130, ал.2 ЗСВ съдебна практика, а именно т.1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивният съд се произнася служебно по правилността на първоинстанционното решение само при необходимост от осигуряване правилното приложение на императивна материалноправна норма /арг. чл.5 ГПК/, както и когато по силата на закона е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище, а извън тези хипотези е ограничен от посоченото в жалбата /чл.269, изр.2 ГПК/. Доколкото в конкретния случай въззивната жалба не обективира конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делба на процесното жилище, при което обжалваното решение по допускане на делбата е изцяло съобразено със събраните по делото доказателства, обуславящи извода за липса на подлежаща на прекратяване посредством делба имуществена общност между съделителите, произнасянето на въззивния съд по посочения по-горе процесуалноправен въпрос се явява съобразено със задължителната съдебна практика, съобразно която въззивната инстанция не дължи служебна проверка на първоинстанционния акт, с оглед на което не е налице основание за допускането му до касационно обжалване.
С оглед изхода на производството, касаторът следва да заплати на ответника по касация Т. П. Т. направените от него разноски, а именно сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение /чл.78, ал.4 ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 4028/ 05.06.2014 г. по гр.д.№ 12602/13 г. на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав, по касационната жалба на М. П. А..
ОСЪЖДА М. П. А. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на Т. П. Т. сумата 500 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: